публикувано 12.05.2011 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

По-добрият вид нещастие

По-долу е превод на една беседа от Ошо, която особено много ми хареса. Тя е за взаимоотношенията и коментира тоя на пръв поглед парадоксален въпрос дали да бъдем сами или с някой друг, ако и в двата случая не сме особено щастливи. За английски четящите ето линк към оригиналния тескт aloneness, by Osho . За останалите, които нямат нищо против непрофесионални преводачи като мен, ето как Ошо отговаря на този въпрос (като имате предвид, че характерно за Ошо е да отговаря на въпросите, отправени към него, съобразно индивидуалното ниво на съзнание на питащия и поради това неговите съвети са често пъти противоречиви, защото се отнасят до различни хора. Аз го разбирам обаче – така е и в психотерапията:).

Въпросът е: Аз се страхувам от самотата. В момента не съм във взаимоотношение – нещо, което ми харесва и в същото време не ми харесва.

Отговорът, по-точно коментарът на Ошо, е:

Времето, когато ти ще си способен да бъдеш сам, също ще дойде, но това време още не е дошло. Така че, независимо дали го харесваш или не, ще трябва да бъдеш с някой. Самотата е възможна само, когато един човек е наистина зрял, а нищо не може да бъде направено така, че зрелостта да дойде незабавно. Зрелостта идва по малко, на малки стъпки, когато ти живееш с хората и страдаш, но също така и се забавляваш.

След толкова много различен опит във взаимоотношенията един ден изведнъж осъзнаваш, че човек е достатъчен и сам, че няма нужда да зависи от други хора, тази самота не е вид негативно пространство, а дълбоко удовлетворение, че самотата е красива, че тя е благодат. Но това идва само, когато ти си преминал през много адове и чистилища … само тогава. Не можеш да скочиш направо в рая; пътят към рая минава през ада. Ти трябва да преминеш през ада; това е училище – то те подготвя за рая. Така че, недей да бързаш, защото в противен случай ще бъдеш нещастен.

По-добре е да бъдеш във връзка и да бъдеш нещастен, отколкото да бъдеш нещастен и да бъдеш самотен. Това е единственият избор точно сега: нещастен сам или нещастен с някой друг. Но когато си нещастен с някой друг е по-добре, защото поне можеш да прехвърлиш отговорността на другия. Когато си абсолютно самотен, на кого да прехвърлиш отговорността? Ти носиш целия товар… и дори няма някой друг да го сподели! Когато си нещастен с някой друг, можеш да намериш причини, обяснения, защото нещастието е там. Когато си сам, няма причина и основание, така че умът се чувства много незает и нещастието изглежда продължаващо, вечно.

Точно сега избери това нещастие от другия вид, който хората наричат взаимоотношение. Това е необходимото зло, през което трябва да преминеш. И един ден ще бъдеш способен да преминеш отвъд него, но този момент още не е дошъл. Когато той дойде, ти няма да се чувстваш нещастен, ще чувстваш, че си на върха на света. Няма радост, която да се сравни с тази, нито едно взаимоотношение не може да ти донесе тази радост. Взаимоотношенията винаги остават един смесен феномен: няколко момента на радост и много повече на нещастие. Това е цената, която човек трябва да плати за тези няколко момента радост.

Но ако ти си сам точно сега, дори тези малко моменти няма да бъдат там; ще бъде само нещастие и нещастие и човек се чувства монотонен. Когато си с някого, поне нещастието си сменя цветовете и формите. Сутринта е било едно нещо, а вечерта вече е нещо друго. Цялото нещастие е едно и също (смее се), но се променя! Така че намери някой приятел в нужда. Започни да се оглеждаш!

Ошо The Sun Behind the Sun behind the Sun, Talk #24

 

Знам, че този текст може да породи противоречиви чувства и мисли. И, може би, така е добре, защото провокира, а точно в това е силата на Ошо. Знам със сигурност, че за мен взаимоотношенията са най-важното поле за проверка на това доколко е вярно това, което си мислим по отношение на себе си и което провокира нашето израстване. И съм напълно съгласна с това, което казва Мериън Уилямсън в книгата си „Завръщане към любовта“, че „взаимоотношенията съществуват, за да ускорят нашето пътуване към Бога“, че ключът, с който отваряме вратата към Божественото е много прост – той се нарича „другите хора“. С пожелание да използвате този ключ и да отключвате нови врати! Камелия