публикувано 27.04.2014 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

ПОРАЗЕНА ОТ МЪЛНИЯ

ГЛАВА ТРЕТА – Ел Колли, “Белязана от Духа”

Случаите на разстройства, произтичащи от духовни процеси, рязко нарастват в наши дни в унисон с увеличаващия се брой на хората, които, съзнателно или не, вървят пипнешком към по-пълноценен живот.

Роберто Асаджиоли, 1965

Най-вероятно е спонтанното активиране на Кундалини да настъпи при хора със стремеж към духовното, които са творчески настроени, чувствителни, непредубедени и сърдечни – все рискови фактори, за които научих едва впоследствие. След като с настоящия ми съпруг, Чарлз, започнахме да живеем заедно, животът ми стана по-добър, но въпреки това започнах да усещам смътно неудовлетворение от себе си и понякога споменавах пред съпруга си, че искам „да ми трансплантират нов мозък и ново тяло”. (Оттогава насам тази наша лична шега ме преследва често. Научих се да съм много по-внимателна какво си пожелавам, дори на шега.)

Когато моята Кундалини изригна за първи път, нямах представа какво ме е поразило. Събуждането на Кундалини не беше напълно непозната за мен концепция, тъй като бях чела за нея години преди това. Знаех, че Кундалини е санскритската дума за тайнствена субстанция, която разлиства затворения цвят на човешкото съзнание. Бях обходила безброй много духовни/метафизични пътеки, но никога със стремежа или намерението да активирам Кундалини. И въпреки това някаква част от мен изглежда знаеше какво предстои. Например, въпреки че имам вкус към необикновени неща, дори аз останах изненадана, когато точно преди сватбата ни купих следния пророчески подарък за нас от един уличен панаир – бронзова отливка на кобра в готовност за нападение.

Не свързах моите симптоми с пробуждането на „Змийската Мощ” преди да изтекат пет месеца от болестта ми. Преди този момент вече бях прекарала няколко изтощителни месеца в неведение за това, което се случваше. Нито аз, нито лекарите ми знаеха каква е причината за странното ми заболяване. (По-късно установих, че това е честа дилема за тези, чиито симптоми на Кундалини са предимно физически). Първоначално отдадох нарастващата слабост в ръцете ми на неканените признаци на старостта. Но в един момент нещата започнаха да ми изглеждат сериозни. Огромна тежест се беше настанила върху гърдите ми, затруднявайки дишането ми. Струваше ми се, че не поемах достатъчно кислород, виеше ми се свят и ми прилошаваше. Тъй като бях пушила цигари в продължение на двадесет и пет години, реших, че ми е дошло времето да си отида от този свят. Макар че собственоръчното премахване на апендикса е отвъд зоната ми на комфорт, се обръщам към лекарите само в крайна нужда, едва след като преди това съм изчерпала всички възможности за самолечение. За мой късмет се бях радвала на сравнително добро здраве през по-голямата част от живота си.

Този път обаче осъзнах, че няма да мога да изплувам сама. Уплашена и изпълнена с разкаяние, направих първата от немислим за мен брой визити при различни медицински специалисти. Рентгеновата снимка на гръдния кош, която очаквах с голям ужас, беше чиста. За всеки случай ми направиха и ЕКГ, която показа, че сърцето ми функционира отлично. Въпреки това спрях цигарите веднага. Слонът, който седеше на гърдите ми, обаче не помръдна. Симптомите ми се умножиха и влошиха, което отначало приех за неизбежно. Нямах очаквания, че вредата, която си бях причинила до този момент, каквато и да е тя, ще изчезне за ден. Бях се опитвала да откажа цигарите много пъти преди това и никотиновият глад беше кошмарен. Но в миналото, като изключим непреодолимото желание за цигара, най-лошите физически симптоми започваха да отшумяват след около седмица.

Голяма част от страданието ми се дължеше на факта, че бях толкова сама в тази безизходица. Ако бях успяла да открия друга душа, която се е сблъскала с тези странни преживявания, може би щях да се справя с тях с повече самообладание. Бързо установих, че опитите ми да говоря с когото и да било за тези неща провокираха скептицизъм, страх или влудяващо неразбиране у другите. Вярна на себе си, за мен отново беше по-важно да поддържам хармонични взаимоотношения с околните, отколкото да се отдам на странните сили, които бяха обзели цялото ми същество. Добре е да се отбележи, че критериите за духовен прогрес са доста по-различни, отколкото си представят повечето хора. За духовното израстване не е необходимо човек да бъде еталон за добродетел или съвършенство. С мен са се свързвали хора, които са били алкохолици, когато тяхната Кундалини се е пробудила, или чиито реални или въображаеми недостатъци са ги провокирали да ми задават въпроса: „С какво съм заслужил това? Защо аз?”. Когато същият въпрос се надигна от дълбините на съзнанието ми, един глас с тиха увереност ми отговори просто: „Защото ти беше готова”.

Тревожни симптоми

„Болките, които се пораждат като резултат от призвание, със сигурност са най-висшата форма на болест – сакрална болест, чиято мощ освобождава мистичните и метафизични прозрения да стигнат до съзнанието… това често се случва без значение какви са чувствата и желанията на избрания, който в повечето случаи не осъзнава, че тялото му преминава през акт на посвещение.“
Холдър Калуейт

Симптомите на моята все още недиагностицирана болест продължиха. Още по-лошо, рефлексът ми за преглъщане някак беше „дал накъсо”. Когато се опитвах да се храня, мускулите, които се свиваха, за да преглътна, просто отказваха да участват. В един момент започвах да се давя и се налагаше да изплюя храната. Можех да поемам само течности, чието преглъщане зависеше повече от действието на гравитацията, отколкото от участието на мускулите на гърлото ми. Един месец без цигари и вместо като резултат типичното покачване на теглото, аз равномерно губех килограми. Притеснен за това, че не се храня, Чарлз ми счукваше витамини в хаванче, които ежедневно разтварях в лъжица мед и поглъщах с помощта на много вода. Това, заедно с разредена бебешка храна, беше единственото ми меню в продължение на седмици.
В допълнение към проблема с преглъщането усещах стягане като от примка около врата си. Още по-странно, често изпитвах конвулсивни, повтарящи се преглъщания в моменти, когато не се хранех. Те можеха да продължат от няколко минути до един час и бяха по-силни през нощта, когато ме събуждаха внезапно, придружени от ужасното усещане, че съм на ръба да се задуша.

Това моментално ме изпрати отново при лекаря. Сега симптомите бяха определени като резултат от остър никотинов глад, в което аз не можех да повярвам. Никога не се бях чувствала толкова зле. Сякаш ме беше затиснала огромна тежест, като че ли 50-килограмови гири бяха завързани за всеки мой крайник. Усещах главата си уголемена и като че ли пълна с натрошено стъкло, а аз самата бях в някакво странно изменено състояние – сякаш бях дрогирана или отровена.

Изучавайки две десетилетия различни лечебни подходи, бях научила някои техники за установяване на взаимовръзка между тялото и съзнанието. Без да имам особен избор аз се опитах да работя психологически със симптомите си. Споделих с Чарлз, че образът, които се избистряше в ума ми, беше на батальон от демони, които са се вкопчили в мен и се люшкат напред-назад, увиснали на крайниците ми, в подлудяващ ритъм като от картина на Йеронимус Бош (холандски художник, 1460-1516г.). Тези дяволски същества сякаш персонализираха негативните преживявания, които бях акумулирала през целия си живот: страх, гняв, отхвърляне, травми и т.н. (Много по-късно осъзнах колко уместна е била тази визуализация. Събуждащата се Кундалини наистина прочиства този психологически баласт от организма). Съзнанието ми се въртеше в кръг от ужасно безпокойство и потънах в депресия, която ме докарваше почти до самоубийствени мисли, но странното беше, че тези чувства като че ли не бяха реакция на физическото ми състояние. Пропуших цигари отново. Въпреки че се чувствах виновна, това ми помогна да се стабилизирам емоционално.

След седмица потърсих помощ от специалист по хипноза, който се беше фокусирал върху лечението на никотинова зависимост. Разказах му за моите предишни симптоми на „никотинов глад”. Това му прозвуча твърде екстремно, но той реши, че може да ми помогне, като модифицира моята хипнотична сесия и включи в нея послания за оздравяване и виталност. Беше ми препоръчано да прослушвам едночасовия запис от моята хипнотична сесия два пъти на ден. Правех го с религиозна последователност в продължение на около две седмици.

Независимо от това моето състояние продължи да се влошава. Стана ми трудно да вдигам краката си. Обадих се на специалиста по хипноза за съвет. Той изобщо не беше чувал за подобни смазващи симптоми поради никотинова зависимост през цялата си двадесетгодишна практика, но ми предложи да започна да правя силно натоварващи упражнения, за да изхвърля токсините от организма си. Ставаше ми все по-трудно да правя каквито и да било упражнения, камо ли силно натоварващи. Давах всичко от себе си, но глезените ми се държаха като гумени, а краката ми се влачеха и подгъваха настрани дори докато вървях. Ръцете ми ставаха все по-безполезни и трудно движех пръстите си. Не можех да вдигам дори малки предмети и нямах сила да стискам. Дори да държа лъжица в ръката си беше трудно постижимо начинание. Двамата с Чарлз вече се побърквахме. Посетихме друг доктор. Още веднъж ми казаха, че това са просто симптоми в резултат на намаляваща никотинова зависимост.

Превърнах се в инвалид на легло, едва движех ръцете си, за да се облека или нахраня. Този път ми дадоха спешно направление за невролог. Той веднага отхвърли диагнозата „никотинов глад” и ми назначи пълни диагностични изследвания.

Когато се прибрахме след изтощителен ден в болницата, вкъщи ме очакваше пратка, дошла по пощата. Месец преди това бях изпратила ръкописа на първата си завършена книга до първия си издател. Бях шокирана, когато ми се обадиха, за да ме информират, че са я харесали, че е добре написана и искат да я издадат. Свързаха ме с един от редакторите, с когото обсъдихме идеи за оформлението и минимални корекции. Пратката съдържаше ръкописа ми и извинително писмо. Когато от издателството са получили финалния вариант, е трябвало да изберат дали да публикуват моята книга или книга за масаж за бебета. По това време пазарът на книги на бебешки теми изглеждал особено обещаващ, така че решили да отрежат моята книга. Чувствах се твърде зле, за да ми пука. Захвърлих пратката на един рафт и не я погледнах отново през следващите три години.

Сега тълкувам връщането на ръкописа като спускащата се завеса на периода от живота ми до събуждането на Кундалини. Слава богу, тази книга никога не бе публикувана! Тя представляваше метафизичен балон пълен с топъл въздух и тук-там налепени някои ценни бисери на прозрение. Когато отново се върнах към нея, възгледите ми за всичко се бяха променили толкова драстично, че не бях съгласна с почти нищо от това, което бях написала.

Единственото полезно нещо тази история, беше препоръката на редактора ми да намаля броя на възклицателните знаци. По това време използвах по няколко възклицателни знака във всеки параграф. Мисля, че по този начин бях символично предупредена да се успокоя, да поема дълбоко въздух и да си почина, докато все още мога. Към мен се задаваше нещо, което щеше да превърне остатъка от живота ми в една дълга поредица от възклицателни знаци. При тези обстоятелства съвсем не ми беше лесно да си почивам и ако знаех колко по-неприятни щяха да станат нещата преди да настъпи подобрение, вероятно щях да скоча от някой мост. Молитвите се превръщаха в мое ежедневие.

Бях непрекъснато по болници за още изследвания, тъй като се появиха нови симптоми. Неконтролируемо треперене на вратните мускули караше главата ми да се люлее напред-назад в парализиращ ритъм, дори докато лежах. Безболезнени леки мускулни спазми се разпространиха по цялото ми тяло. Мнението на лекарите беше, че може би имам нелечимо и/или смъртоносно заболяване. Някои от предположенията бяха: миастения гравис (или може би някаква друга рядка автоимунна болест), мозъчен тумор, лупус, лаймска болест и амиотрофична латерална склероза. Мускулни схващания и ужасни постоянни парещи усещания предизвикваха у мен нарастващ страх. Спазмите обхващаха цялото ми тяло, включително и езика ми, карайки ме да фъфля или да се прехапвам докато говорех. Лавината от симптоми стана напълно необяснима – от боцкане и гъделичкане, което се разпростираше хаотично под кожата ми, до ужасяващи усещания като че ли клечки за зъби се забиваха в очните ми ябълки.

Всички медицински тестове се оказаха отрицателни. Над десет лекари, четирима от които невролози, ме бяха прегледали. Всеки път ми казваха, че съм „интересен случай” – злокобен евфимизъм, който от устата на докторите означаваше „никога досега не сме виждали такава болест”.

През този период на непрекъснато увеличаваща се инвалидност и странни симптоми аз се занимавах с метафизично консултиране по телефона. Използвам думата „метафизично” в широкия смисъл, тъй като не се придържах към някаква определена система. В общи линии помагах на хората да придобият по-широка и по-духовна перспектива към проблемите си. Не получавах възнаграждение за работата си. Възприемах като продължителен учебен процес възможността да бъда допусната до дълбините и детайлите от живота на други хора. Бях изненадана, когато хората ме търсеха заради естествената ми способност да го правя. Непознати хора успяваха някак да усетят това мое умение и ме заговаряха по време на партита или други неочаквани места, за да си излеят душата пред мен.

По онова време консултирах един човек, който ми се обаждаше всеки ден. Въпреки че бях стигнала до момент, когато вече едва имах сили да държа телефона и трябваше да лежа, подпирайки го до ухото си, да помагам на този човек да се справи с тежката си депресия и суицидни мисли беше спасително и за мен самата. Неговото отчаяние отвличаше мислите ми от собственото ми състояние в момент, когато само нещо толкова ангажиращо вниманието можеше да предотврати моето отчаяние. Интересното в случая от ретроспективна гледна точка бе, че в един момент аз подхвърлих на този мъж идеята, че може би той преживява духовно пробуждане, без да ми хрумне, че това може би се отнасяше и за моята ситуация. Един следобед с надеждата, че може да ме излекува, се отби вкъщи братът на съпруга ми. Той беше специалист по акупресура и притежаваше вродена паранормална чувствителност. От момента, в който влезе, той започна да се държи много напрегнато. Сподели ни, че усеща как цялата къща вибрира от най-необичайната енергия, с която някога се е сблъсквал. Още по-странното бе, че според него цялата тази енергия се излъчваше от мен!

Чарлз и аз не знаехме как да разтълкуваме това. За кратко смятахме, че може би в мен се е вселила някаква зла сила. Но от предишния си опит с астрални същества знаех, че животните, растенията и децата първи усещат негативните влияния. Домашните ни любимци и растения изглеждаха в отлично състояние. Племенниците на мъжа ми бяха дошли заедно с баща си и ние им бяхме раздали листове хартия и пастели, за да се занимават, докато деверът ми опитваше техники за енергийно балансиране върху мен. След като си тръгнаха, аз разгледах картините, които те бяха нарисували, за да установя дали нещо злокобно не прозираше в тях. И двамата бяха нарисували жизнерадостни природни картини, ярко обагрени от по детски надраскани зеленина, птици и греещи слънца. Тогава се зачудих дали заредената с енергия атмосфера, която братът на Чарлз беше усетил, не се дължеше на многото хора, които се молеха за моето оздравяване. Какво друго можеше да обясни огромната енергия, която той беше усетил да се излъчва от мен?

Болката и страхът от бързото ми потъване в плаващите пясъци на физическата деградация бяха неописуеми. Без никаква представа за реалната причина за болестта ми, аз просто изпитвах ужас. Както Гопи Кришна описва собствените си преживявания: „ По това време не знаех, че съм свидетел чрез собственото си тяло на невероятно ускорената дейност на една енергия, която до момента беше непозната за науката и която е понесла цялото човечество към върховете на свръхсъзнанието…”.

За няколко месеца аз останах в състояние на почти пълна парализа. През една нощ физическата болка достигна до кресчендо и аз се събудих в агония. Всеки мускул в тялото ми, от стъпалата на краката до върха на главата ми, се усукваше и се извиваше като че ли се опитваше да се откъсне от костите ми. Сякаш всеки мускул и сухожилие бяха заживели свой собствен, сюрреалистичен живот – ужасяващ вътрешен бунт на биещи се змиеподобни създания. И като капак на всичко усещах как изгарям отвътре. Все една, че всяка една клетка от тялото ми беше удавена в акумулаторна сярна киселина. Чарлз се събуди от вика ми, който нададох почти в делириум: „Усещам парещи змии!”. Тогава дори и не предполагахме колко точна щеше да се окаже тази метафора.

Скоро след това започнах да наблюдавам по-класически, напълно разгърнати проявления на Кундалини. Вратата на рая не се отвори плавно, за да ме приеме. Вместо това, безмълвен взрив я изтръгна от пантите й, отнасяйки със себе си ограничения ми живот. В продължение на месеци аз бях непрекъснато в радикално променено състояние, обезсилена от етерна, океанска енергия. За Кундалини аз бях жертвоприношение. Цялото ми същество се разтвори в прозрачно, подобно на паяжина присъствие, което вече не беше от плът и кръв, а съществуваше като съживено съзнание сред прастари, свещени сили. Нищо не можеше да ме подготви за величието на това преживяване, нито дори и предишните ми приключения с LSD. Вече почти със сигурност мога да кажа, че всичко в живота ми до този момент беше ме водило именно до това преживяване. Аз разбирах с безпрецедентна дълбочина и яснота защо е било необходимо всичко, което бях направила или преживяла до момента. Бях пренесена до такова състояние на съзнателност и яснота, което надхвърляше прошката – нито парченце от съжаление, минало или настояще, можеше да остане в сърцето ми. С почти свръхестествено приемане аз видях как всичко пасваше съвършено; всичко бе предначертано от спиращ дъха благороден интелект, който е невъзможно да се опише и чието дело – моя живот – единствено аз можех да наблюдавам с радост.

Моята чувствителност – физическа, емоционална и психическа – нарасна до тази на принцесата от приказката, която можела да усети грахово зърно под планина от матраци. Цветовете бяха изключително ярки и слухът ми стана толкова добър, че ако случайно Чарлз се изкашляше в другата стая, аз подскачах като че от изстрел на пистолет.
Изпитвах видими конвулсии, докато енергията клокочеше от основата на гръбнака ми и от върха на главата ми. Светът ми беше изпълнен със свещена лудост. Бях се превърнала в своеобразен човешки камертон – механични вибрации ме дестабилизираха до лудост. Веднъж Чарлз реши да почисти някакви трохи от масата с ръчната прахосмукачка. В момента в който той я включи, аз се разтресох от епилептичен пристъп. Енергията избухна през гръбначния ми стълб и изригна от върха на главата ми като гейзер. Беше едновременно и ужасно, и изключително смешно. Чарлз нямаше представа, че моята внезапна „атака” се дължи на вибрацията на прахосмукачката и зъбите ми се тресяха толкова силно, че само можех да помоля с едва разбираемо заекване „С..с..с..спри!” Той накрая разбра и в момента, в който изключи прахосмукачката, конвулсиите ми спряха.

Ярки светлини ме посрещаха в момента, в който очите ми се отваряха или затваряха. Можех да усещам как нестабилно електричество циркулираше в мен и често изпитвах електрически шокове от самото ми тяло (понякога, когато Чарлз ме докосваше го удряше ток, но аз не усещах нищо). Силна, на моменти непоносима, топлина ме караше да се чувствам като фурна. Странно, но тази топлина не се усещаше като температура и аз не се изпотявах (това не е така при всички и някои хора се обливат в пот от топлината на Кундалини). През цялото време изпитвах сложни, неволеви движения на тялото; те се наричат крии и мудри и са толкова феноменални, че посвещавам Глава 4, за да ги опиша подробно. За няколко месеца съзнанието ми беше помрачено от мистичните преживявания. Имах видения и ярки пророчески сънища, чувах и вътрешно виждах съветници, които ми даваха инструкции и ми помагаха да се приспособя към процеса.

През цялото това време аз бях под обстрела на постоянно променящи се физически симптоми, които ме караха да се чувствам – не без солидна доза хумор – като хибрид между Линда Блеър в „Екзорсистът” и Джеф Голдблум в „Мухата”. Бях разкъсана на парчета и събрана отново на всички нива. Нищо по отношение на процеса не беше предвидимо. Всеки ден ме изненадваше нещо ново, което се появяваше изневиделица.

Мистерията се разплита

„Понякога се чувствам като жив експеримент, колба на алхимик, в която се разплита чудодейна, макар и понякога болезнена, загадка.“
Ричард Мос

През същия този период поредица от синхронични случки ме насочиха към литература за Кундалини, която описваше странните ми симптоми. Когато вече бях готова да повярвам, че моята Кундалини се беше събудила, попаднах на реклама на група за взаимопомощ за хора, преживяващи духовно събуждане, публикувана в местен вестник (това рекламно каре беше публикувано в рамките на четири последователни седмици. Повече нито преди, нито след това не видях подобна обява в същия или друг вестник). Когато се обадих на посочения номер, терапевтката, която беше медиатор на групата, ми каза, че самата тя също преминава през спонтанен процес на активиране на Кундалини, но нейният опит до този момент е бил по-малко драстичен от моя. Тя ме свърза с друг човек, за когото знаеше, че преминава през спонтанно събуждане на Кундалини и се оказа, че неговите симптоми бяха изключително подобни на моите. Терапевтката ми даде новия телефонен номер на Мрежа за Духовно Пробуждане (аз се бях опитвала да се свържа преди това с МДП, но без успех, тъй като бяха сменили местонахождението си. Терапевтката беше получила новия им номер само няколко дена, преди да се свържа с нея!).

Моят процес на пробуждане бе този, който покойният Свами Муктананда би нарекъл „динамичен”. Не всички го преживяват толкова силно. За шест месеца аз като че ли бях захвърлена в скоростен влак от физически и емоционални шокове. От мъката и ужаса, че животът ми приключва, аз внезапно се потопих в еднаквото по сила, но прекрасно осъзнаване, че съм в средата на паметен духовен процес. Умът ми рикошира от страх към облекчение; от безнадеждност към удивление. Страдайки отдавна от силно чувство за непригодност, аз бях в същото време шокирана от мисълта как това преживяване окончателно циментираше съдбата ми на човек, отхвърлен от обществото (едно е да избереш – или да си мислиш, че имаш избор – да бъдеш отхвърлен, а съвсем различно е да се случи с теб така, че да познаеш и да заживееш в реалност, която малко хора приемат за възможна.)

Въпреки че съм била чувствителна през целия си живот, това преживяване ме разширяваше психически с голяма скорост. Физически, мисловно и емоционално аз почти непрекъснато бях докарвана до ръба. При цялата му интензивност, аз знаех, че събуждането на Кундалини се смяташе за невероятен духовен подарък, който води, в крайна сметка, до дълбоко вътрешно оздравяване. Най-силна от всичките ми реакции бе почти моменталната вяра, която изпитах към процеса. Това беше (и все още е) едно много силно преживяване за мен. Никога преди това не се бях доверявала напълно на нещо или на някого.

Потънала дълбоко в този процес аз прекарвах по-голямата част от дните си в молитви, медитация и на разположение на тази нова централна сила в живота ми. Както писах веднъж до един приятел „Мозъкът ми не може да мисли за нищо друго. Тялото ми понякога изпитва болка, но изглежда, че става по-силно и по-способно да бъде пречистен носител за тази невероятна надигаща се енергия. Сърцето ми е толкова пълно (от емоция – бел. прев.)!”. Със смесицата от страх и любов, която древните са наричали „страхопочитание”, аз се отдадох на Кундалини. Обичах Я със страстта, с която нощните пеперуди обичат пламъка, който ги изгаря; с предаността, която потъващите моряци изпитват към морето. Тъй като ми бяха казали като дете, че не притежавам дарба за пеене, аз никога не пея, освен ако не преливам до такава степен от щастие, че не мога да се спра. Пеех на децата си, когато бяха бебета. И по време на най-невероятните месеци от пробуждането си, аз пях на Кундалини-Ма.

По-лесно е да се опишат физическите симптоми, отколкото сложните мисловни, емоционални и духовни пермутации на този процес. Толкова много неща се случиха в мен: изригване, борба, болка, красота, търсене на себе си и регенерация. Къде ще ме отведе всичко това – не зная. Всеки ден става все по-мистериозен за мен, докато това се случва. Дори когато не се случи нищо твърде впечатляващо или необикновено, аз изпитвам повече удивление и вяра, откогато и да е било преди. Определено това не е лесен или спокоен процес и когато болката стане интензивна, аз се моля за пощада. Но когато тя отшуми, желанието ми да се потопя по-дълбоко, да науча повече и да направя повече от това, което е необходимо, за да завърша този процес, се завръща. До такава степен непреодолимата самота и фрагментарност, която бях носила със себе си през целия си живот, се беше стопила. Преди всичко това да започне, аз бях приела, че бях отвъд максималните си способности и животът ми навлизаше в последните си фази…, че вече бях направила и преживяла всичко, което ми беше отредено в този живот, страхувайки се, че остатъкът ще бъде поредица от скучни преповтаряния. Сега всичко бе „направено наново”. Не случайно хората го наричаха прераждане.

Направени сме от магия

Това, което беше и не престава да бъде източник на огромно удивление за мен, точно колкото и моята Кундалини одисея, е Чарлз. Той е най-непредубеденият, стабилен и духовно настроен човек, когото познавам. Това, че той е също така и мой съпруг, е чудо, за което благодаря всеки ден. Ако ролите ни бяха разменени и той беше този, чийто живот бе направил обратен завой поради болест и фантасмагорична инициация, не знам дали щях да мога да остана до него с една десета от вярата и безстрашието, които той ми засвидетелства почти на всеки сантиметър от този път. Неговата вяра в Кундалини е толкова силна, дори по-силна от моята и това е факт, който ни подкрепяше през цялото това дълго пътуване. Веднъж през периода, когато непрекъснато се случваха неочаквани неща, аз предупредих Чарлз, че предчувствам, че всеки момент ще се случи нещо странно. Някаква сила се надигаше от слънчевия ми сплит към гърлото. За миг помислих, че „нещото” ще бъде вик и не исках да изплаша Чарлз. Напрежението секна, когато неволеви звук се изтръгна от устните ми; за моя голяма изненада това беше едно дълбоко резониращо „Ом”. Докато вълна след вълна от тази сила изтръгваше „Ом” от гласните ми струни, аз се превърнах в жив тромпет, управляван от боговете. Шокирана от случващото се, аз се изпълних с двойно по-голяма благодарност, когато Чарлз започна съзнателно да припява заедно с мен.

На всеки завой от това невероятно пътешествие той остана до мен. Не твърдя, че не е имало трудни моменти или че той никога не се е чувствал уморен от всичко това. Стресът и за двама ни беше огромен. Въпреки това Чарлз винаги успяваше да се справи със забележителна устойчивост. Съмнявам се, че който да е от познатите ми би бил способен с толкова благородство, любов и кураж да понесе това, което той преживя.

Гопи Кришна пише, че благодарение на скъпата си съпруга той е останал жив по време на собственото му турбулентно пробуждане на Кундалини, продължило десетилетия. Основателката на Мрежа за Духовно Пробуждане Кристина Гроф благодари на съпруга си Стан, чиято вяра в нея и в самия процес я подкрепяла по време на нейната 12-годишна трансформация. Когато хората остават заедно в болест и здраве при толкова трудни обстоятелства като тези, тяхното духовно развитие се изстрелва много над това, което някога са се надявали да постигнат самостоятелно. За нас е очевидно, че Чарлз и аз заедно сме служители на Кундалини. Аз просто съм по-директната мишена на този неописуем процес, който трансформира и двама ни.

Съществува един коварен мит, че тези, които посрещнат Кундалини (или живота по принцип) с разтворени обятия и радостно сърце, не изпитват сериозна болка или трудности. Не вярвайте в това. Когато разбрах, че Кундалини се е събудила в мен, аз бях толкова изпълнена със страхопочитание, колкото ако бях отворила входната врата и бях открила, че улиците са пълни с ангели, които известяват за Второто пришествие на Христос. Въпреки че преминавах през периоди на екстремна болка и в голяма степен животът ми се преобърна наопаки от безмилостната Богиня Шакти, аз съм благодарна, че Кундалини се събуди в мен. Чудесата на този процес не само подновиха вярата ми във Висшия Дух, но също така ми дадоха надежда за човешката раса и за бъдещето на тази скъпоценна синя планета.

Чудотворството е винаги готово и ни чака да изберем пътя към него. Вселената е много по-магическа и невероятна, отколкото смеем да си представим, което означава, че ние също сме магически и невероятни! Това, което се въртеше отново и отново в главата ми по време на пика на моите преживявания с Кундалини, беше: Ние ужасно сме подценили, както себе си, така и величието на Вселената, която ни свързва помежду ни в единно цяло!

Chapter 3: LIGHTING STRIKES

Превод, Невена Стойнова

Редактор, Петя Стоянова