публикувано 25.04.2015 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

ПОЛУДЯВАНЕ

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА – Ел Колли, „Белязана от Духа“

„Сред най-тревожните и обезпокоителни елементи, с които често се сблъскваме в критични душевни моменти, са усещанията за страх, чувството на самота, преживяването на умопомрачение и натрапливите мисли за смъртта. Макар че такива състояния на съзнанието често са необходими, вътрешно присъщи и основни части на лечебния процес, те могат да станат плашещи и завладяващи, особено в ситуации, когато липсва човешката подкрепа.“
Кристина & Станислав Гроф

През 1994г., в реч пред симпозиума на Мрежата за изследване на Кундалини, Кристина Гроф обсъжда своя опит в критични за духа моменти като „нож с две остриета“, който може да варира между „лудостта и блаженството, между ужаса и божественото присъствие.“ Въпреки че нейните приключения в хаоса в крайна сметка се превръщат в „плодоносна творческа река“, която обогатява живота й, в продължение на дванадесет години тя се е чувствала жертва на ежедневна яростна атака на неконтролируемите прояви на пробудената Кундалини. Дори най-блажените и радостни преживявания могат да бъдат осъдени като лудост или от другите, или от самите нас. Кристина Гроф отбелязва, че е отрекла реалността на собствените си бурни години на пробуждане, след като процесът е утихнал. Казала си е, че просто е била луда или духовно амбициозна по време на онзи дванадесетгодишен период.

Паранормалните, мистични и физически аспекти на духовното пробуждане са най-трудни за онзи, чийто мироглед предварително изключва възможността за подобни феномени. Както астронавтът Едгар Мичъл отбелязва, те могат да помогнат осъзнаването: „Няма неестествени или свръхестествени явления, а само много големи празнини в познанията ни за това, което е естествено … Ние трябва да се стремим да запълним тези големи пропуски в нашето знание за това кое е естествено… Трябва да се стремим да запълним тези пропуски в невежеството.“

Това, което изглежда като начало на лудост, е различно за всеки от нас. За човек, който е сляп по рождение, би било по-малък проблем да приеме пробуждането на Кундалини, което за другиго, може да бъде много страшно – като спонтанно изскочили от тялото безумия… Но той (слепият) е сериозно обезпокоен за своята психическа стабилност, когато започва да получава вътрешни видения и е в състояние да види цветове за първи път в живота си.

Една жена се почувствала извънредно застрашена след преживяване на трансово състояние, в което невидими същества имплантират скъпоценни камъни в нейните чакри, докато тя гледа безпомощно, не можейки да помръдне или да се защити. В нашата култура такава история звучи налудничаво … или, може би, прилича на среща с враждебни извънземни. Най-интересното в случая е това, че индианските шамани, тези на аборигените, Сибир и други култури отдавна съобщават за подобни случаи, когато иницииращи духове вкарват в телата им свещени камъни или магически кристали.

Шаманът на сиуксите Фуулс Кроу говори за времето, когато Великият Дух е имплантирал седем камъка в тялото му, за да го направи лечител. (Камъните се появили изведнъж в тялото му, докато той е бил на свещена мисия) Биографът му Томас Майлс пише:

„Единият камък се намира върху гърба му, точно под лявата плешка, а останалите са точно под кожата на лявата му ръка – в мишницата и предмишницата. Веднъж той ме накара да почувствам камъните и ги раздвижи, за да ми покаже колко лесно би могло да се направи. Беше мистериозно, тъй като те можеха да се преместят с цял инч, или повече, във всяка една посока … Камъните варираха по размер от една осма от инча до една четвърт от инча. Те бяха кръгли, гладки и твърди, каквато е всяка скала. Каза ми, че камъните знаели кога нещо лошо е на път да се случи. Те започвали да се местят бързо във всички посоки. След това той трябвало да се моли, за да се променят сърцата на хората и лошото да си отиде, за да го замени доброто. Освен това, когато всеки ден се молел, камъните понякога давали съобщения от Уакан-Танка и другите сили.”

Кундалини може да бъде ужасяваща за тези, чието религиозно обучение осъжда като зло всички психични и паранормални прояви. Когато се сблъскаме с доказателство, противоречащо на всичко, което смятаме за реално, имаме две възможности: (1) да отхвърлим доказателствата на нашия ум и нашите сетивни усещания; или (2) да преразгледаме предишните си убеждения и да научим това, което можем, чрез честна проверка на нашия непосредствен опит. Вторият избор ни позволява, може би за пръв път в живота ни, да се доверим на себе си.

Да останеш центриран

Можем да се страхуваме, че заради новото ни съзнание е възможно да бъдем преследвани, и това има своите основания. Да бъдем в променено състояние ни прави много уязвими, особено ако предпочитаме да се отдръпнем от светската реалност. Д-р Даян Скейфт, психотерапевт и професор по митологични изследвания казва, че даже леко променени трансови състояния на съзнанието я затрудняват и губи контакт с външния свят:

„Ако не остана отчасти будна и осъзната, един глас ме предупреждава, че нещо ужасно ще се случи – не с душата, а с тялото ми. Възможно е също и любимите ми хора да бъдат сполетени от неприятности. Възникват видения като тези: Аз съм спусната дълбоко в алтернативна реалност; чужденци нахлуват в храма с викове и трясък; изтръгната съм от моето обкръжение; тялото ми е пребито, насилено. Другите … също крещят. Трябва да бъдем наблюдавани, трябва да бъдем наблюдавани! Дали това е спомен от друго съществуване или от колективната памет на човечеството? Дали това е мимолетен поглед върху нещата, които предстоят? Знам само, че смътен ужас винаги ме е пазил от отдаването на напълно дисоциативни състояния на съзнанието.“

Джон Нелсън в книгата си „Лечение на раздвояването” отбелязва: „Технологичните общества ни предупреждават да внимаваме с хора, които имат склонност към внезапни трансове, мистичен екстаз и халюцинаторни интокскикации.” Когато изведнъж открием, че сме „склонни” към такива неща, ние може да не знаем къде да се обърнем за реална проверка.

Християнската светица Тереза Авилска има специфични критерии за оценяване на нейните собствени мистични видения:

1. Тези преживявания „се усещат като всемогъща сила.”
2. „Те създават спокойствие, спомняне и желанието да се слави Бог.“
3. „Те дават вътрешна сигурност, че това, което е било видяно, е вярно.“
4. Виденията са „ясни и отчетливи, като всяка част от тях има огромно значение.“
5. Здравословно променените състояния на съзнанието причиняват в живота подобряване на етичността и увеличаване на психологическата интеграция.

Те дават сила и покой и вдъхват любов към Бога. Тези критерии (особено в точки 2 и 5) изглеждат еднакво добри за различаване и на здрави от психотично променени състояния на съзнанието. Друга голяма разлика между случаи на психоза и трансцендентно променено състояние на съсзанието се отнася до обучението. Била съм в екстремни състояния, но никога не съм губила нито осъзнатост за „правилата“ на съгласуваната реалност, нито пък способността да разкажа за моите преживявания на другите, които остават в нормално съзнание. Тези, които преминавайки през множество реалности, губят своите ориентири, губят също и способността да разберат сами себе си.

Джоузеф Камбъл сравнява разликата между състоянието на мистика и умственото разстройство с разликата „между гмуркач, който може да плува и такъв, който не може”. Мистикът, пише Камбъл, „влиза във водата и открива, че може да плува; докато шизофреникът, неподготвен, неръководен, и ненадарен, е паднал или умишлено се е потопил, и се дави.“ Даръл Ървинг конкретизира тази разлика в още по-литературна форма: „Един човек възприема Кундалини като изцеление, като биоелектричeн поток от енергия, която минава през тялото му, а друг се чувства, като че ли някой се опитва да го убие на електрическия стол. Може да се дължи на това, че неуравновесената личност е по-егоцентрична, по-малко способна да види по-широката перспектива; това може да бъде проблем на автоинтеграцията.“
Ървинг подсказва, че независимо от причината за психотично разстройство, ако някой се движи успешно в приливните вълни на промененото от Кундалини съзнание, „е жизнено важно да се вижда ясно, да има силно себеусещане, и да има непрестанното желание да знае кое е реално, за да види истината като истина и лъжата като лъжа.“

Понеже психичните и мистичните преживявания могат да допринесат за нашето духовно развитие, е важно да сме проницателни. Същности от по-ниските астрални селения и нашата подсъзнателна сянка могат да замърсят нашите възприятия. Само защото информацията идва до нас чрез транс или чрез друг привидно магически начин, не доказва, че нейният източник е надежден. Каквато и информация или прозрение да получим от което и да е ниво, отвън или отвътре, от безплътна същност или от човек, трябва да бъдат подложени на внимателна проверка от нашите сърца и умове. Бъдете много внимателни с това. Сляпата вяра и безрезервната увереност от първите впечатления не са надеждни духовни инструменти.

Другата крайност – безмилостната неувереност – също обаче може да създаде проблеми, когато сме изправени пред необикновеното възприятие. Гейл Роси, издател и главен редактор на Ню Ейдж списанието „Одисей”, е имал просветление за космическото единство, което се е превърнало за него в дълго изпитание и психично страдание, тъй като не е бил в състояние да му се довери. „Този страх от загуба на съзнанието, след като веднъж му бях позволил да се всели в мен, се разрастваше и захранваше от самия себе си точно по средата на единственото и най-дълбоко мистично преживяване в живота ми и вместо да изпитам чувство за любов и светлина, мир и приемане, аз се чувствах парализиран от нещо, което е извън моя контрол.” В подобна ситуация човек, който изпитва много символни синхроничности в резултат на събудената Кундалини, просто не може да повярва на собствените си очи. Противопоставянето между неговото преживяване и това, в което той е вярвал, че е възможно, е било толкова голямо, че той е „превъртял“ и нееднократно се е наложило да бъде хоспитализиран.

Ние можем да поддържаме по-лесно нашето равновесие при среща с интензивни мистични и нови духовни преживявания, ако поемем по средния път – нито да проявяваме изключителна предпазливост, отхвърляйки тези откровения, нито прекалено бързо да решаваме, че напълно ще се възползваме от тяхното значение. Всичко, което се случва с нас, е изпълнено със смисъл, но понякога значението не е това, което изглежда на пръв поглед. В един от периодите, когато бях извънредно силен медиум, се появиха няколко привидно ясновидски проблясъка, които по-късно се оказаха неоснователни. В даден момент ми се стори, че получавам ясновидски съобщения за смъртта на баща ми в автомобилна катастрофа. Докато пиша това, пет години по-късно, той е жив и здрав и не е бил участник в нито една автомобилна катастрофа. За щастие не реших веднага, че психическото ми усещане е правилно, а заех резервирано изчаквателна позиция.

Виждала съм хора стигащи до крайност, отхвърляйки здравия разум, за да прегърнат своeто зараждащо се духовно осъзнаване. Това е възможно да се случи, когато човек се отдава фанатично на Кундалини (което ще рече, на Вътрешния дух), изоставяйки критичното мислене. Отдавайки се изцяло на преживяването е възможно да се разгърнем напълно. Това е споразумение с нас самите, за да спрем да плуваме срещу течението, но не е форма на психически срив, който ни превръща във вегетиращи същества. Колкото по-голям достъп имаме до разширените нива на съзнание, толкова по-важно става да се балансира между доверието и отвореното съзнателно приемане с бдителна самостоятелна честност и отговорна рационалност. Пазете сърцето си отворено, но същевременно поставяйте всичко под въпрос.

Особено в източните традиции на психичните прояви се гледа с пренебрежение, тъй като те не довеждат търсещия до най-дълбоките откровения на Аза и Космоса. Дори учителите, които съветват последователите си да игнорират „разсейващите“ психически способности, признават, че на определен етап в духовното развитие, тези дарове са ни естествено дадени. Много зависи от отношението, което имаме към тези способности. Най-голямата опасност при тях е, че те ни отклоняват от първенството на любовта. Брадфорд Кийни предупреждава, че:

„Опитността да бъдеш медиум, да имаш пророчески сънища, и даже да имаш лечебни сили са странични ефекти на духовното пътуване. Те не са в основата на това, което представлява духовността като цяло. Да бъдеш привлечен от чудеса и особени сили е пример за попадане в капан – това, което будисткия учител Чьогиям Трунгпа нарича „духовен материализъм.“ Духовният път винаги следва сърцето, а не търсенето на лична сила или магически забавления за душата. Когато мечтите служат да хранят сърцето, тогава ни приближават до духа. Когато нашето сърце се изпълни с повече дух, ние сме по-малко впечатлени и изкушени от светкавицата на необикновената сила.“

В моя личен опит аз не открих, че медиумните възприятия възпрепятстват по-дълбоките нива на просветление. Смятам, че парапсихологът и физик Милан Ризл е прав в твърдението си, че „След като ESP (екстра сензорната перцепция) бъде напълно интегрирана в ежедневието на всеки човек, само истината, честността, уважението и разбирането може да влязат в човешките взаимоотношения и да решат проблемите във всяко едно отношение на ежедневния ни живот.“ За човечеството като цяло, глобалният разцвет на екстрасензорното съзнание може да бъде голямо предимство в нашата еволюция, ако, както Кийни тъй мъдро предупреждава, живеем от сърцата си.

И с двата крака

Може да бъде особено заплашително за нашето вкопчване в действителността да изпитаме митологични или архетипни драми, както в случая, разказан от Кристина и Станислав Гроф, в който една жена получава неочаквана трансцедентна идентификация със смъртта:

„Можех да видя всичко около мен като спирално въртящи се символи на смъртта: надгробни камъни, кръстове, ухилени черепи и кръстосани кости. Видях стотици кървави бойни полета, концентрационни лагери и болнични отделения; имаше смъртоносни сцени навсякъде. Имах чувството, че наблюдавам и участвам едновременно във всяка смърт в историята. Но тогава преживяването се измести и изведнъж се почувствах така, сякаш аз бях отговорна за всичко това; бях станала самата Смърт, Скелета с Косата, Бледия ездач, и аз бях тази, която призовава човечеството отвъд живота.“

Мари-Луиз фон Франц, която е близък съратник на Карл Юнг в течение на 31 години, представя друга важна гледна точка:

„Един от най-деструктивните синдроми в психотичния епизод се появява, когато хората са претоварени от халюцинаторни и емоционални преживявания и не могат да ги обяснят… Най-лошото е, че тези преживявания са толкова силни, че човек просто пребледнява, свлича се на леглото и изпада в кататония… Ти знаеш, че той преминава през най-ужасни вътрешни преживявания, но това, което се вижда отвън, е, че той лежи в леглото като парче дърво и отказва да се храни … „

Една жена с пробудена Кундалини бе склонна към такива вътрешни избухвания. Тя ми каза, че по време на тези епизоди нито яде, нито спи. Очите й хлътват, тялото й се вцепенява, и всички – тя и останалите, които я посещават в това състояние, се страхуват, че умира.

Психотичното състояние може да бъде видоизменено, казва фон Франц, ако човек „може да съобщи нещо относно него и може да го опише, даже препъвайки се… тогава няма дълготрайни поражения и лечебният процес вече е в ход.“ Разбира се, фон Франц предупреждава също, че понякога проблемът не е в съдържанието на емпиричния опит, а в начина, по който той се комуникира. Тя дава пример с жена, която обикаляла от психиатър на психиатър „обвинявайки ги, че са ужасни рационалисти, които не вярват в Бога,” а после се хвалела със своите видения. Такава провокативност може бързо да бъде определена медицински като шизофренична!

Да застинеш в некомуникативно състояние не е категоричен показател за психично заболяване. Йоги, шамани, мистици, както и онези, които имат спонтанни духовни преживявания, са известни с това, че влизат в много дълбоки трансови състояния, в които тялото остава неподвижно в продължение на часове или дни. Далеч от капана на психичния хаос, тези свръхсъзнателни преживявания могат да бъдат неописуемо възвишени и духовно плодотворни. В други времена и култури хора с вродена пасивна, неземна природа са били признавани за родени мистици. Като такива те са били ценени и подслонени от семейството и племето, за да се осигури тяхното оцеляване.

Имах случаи, в които съм говорила с хора с пробудена Кундалини, които бяха в преходни психотични състояния. Моето непосредствено впечатление беше, че те са загубили връзката – бяха неспособни да си спомнят или разграничат несъответствието между вътрешно и външно, между обикновени и променени реалности. Да говориш с такива хора е като да се опитваш да разговаряш с някой дълбоко заспал. Терапевти, които са квалифицирани при превода на символния език на Душата, могат да постигнат разбирателство с някой, изпаднал в психоза, въпреки че Кристина и Станислав Гроф предупреждават, че най-трудно е, когато психозата е натоварена с параноя.

Срещнах жена, преживяваща Кундалини-пробуждане, чието психическото състояние бе диагностицирано като гранично разстройство. Тя обсебваше всеки, когото познава, превръщайки взаимоотношенията с него в отчаяна нужда. Когато се запознах с нея, тя се виждаше с трима различни терапевти седмично и беше бясна на всички тях, защото никой не отвръщаше веднага на честите й среднощни обаждания по телефона. Когато най-накрая трябваше да й кажа, че и аз не мога, тъй като настояваше да съм на изключително разположение 24 часа в денонощието (паникьосваше се и се чувстваше „изоставена“, ако имах нужда да използвам банята, да хапна нещо или да поспя), тя се обърна и срещу мен. Както е типично за синдрома, тя веднага ме задраска в списъка „Единствен човек, който ме разбира“ и ме добави в хит-списъка „Врагове”. (Това беше първата ми лична среща с гранична личност. Даже за професионалистите е трудно да лекуват граничната личност.)

При повечето хора дисоциативните състояния, които може да придружават духовното пробуждане, изчезват от само себе си обикновено в рамките на няколко часа или дни. Обаче за човек, увиснал между измеренията, и за загрижените му приятели и любими хора, дори тези кратки полети в отвъдното може да са безкрайно дълги. Най-честата препоръка за издърпване назад от ръба (бърза медикация) е да се дадат бонбони или да ги накарате да хапнат червено месо. Тези храни са биохимично заземяващи.

Юнг открива, че един от най-добрите начини за предотвратяване или облекчаване на психотичен епизод е да се предпише на нестабилния индивид интензивен курс с колкото може повече религиозно, митологично или метафизично съдържание в него. Вероятността да се превърне измененото състояние в психоза е много по-малка, когато лицето има широка познавателна карта в тази област. Следващите два случая на спонтанно Кундалини-пробуждане можеха да донесат по-скоро радост, отколкото ужас, ако тези лица бяха получили адекватна метафизична/духовна подготовка:

Случай 1: След като Кундалини се събужда спонтанно при Марго, тя била смутена от чувство за постоянно „дежа вю”. Изпадала лесно в транс, няколко пъти с помрачаване на съзнанието. Разхождайки се в един свят, който й изглеждал като холограма, тя виждала ореоли от светлина около всеки човек и в някои моменти припознавала Христос в лицата на хората. Тъй като никога не е била религиозна, тези преживявания, които биха означавали възторг за мистика, станали източник на страх за нея.

Случай 2: Дана имала видение на влак, препълнен с хора, които изглежда много се забавлявали заедно, но веднага след като разпознала един от тях като приятел, който е починал, тя станала много тревожна. Хората от влака – всеки от тях приятел или неин роднина – се опитвали да я успокоят, че са щастливи и всичко е наред, но това плашело Дана още повече. Тя знаела, че те са във вагона на смъртта и отчаяно се опитвала да ги предупреди и да ги върне обратно, но те оставали напълно незаинтересовани, като се смеели весело. В рамките на една година, всеки човек, който Дана беше отбелязала във видението си, починал от злополука или внезапно заболяване. Загубата на толкова много близки приятели и роднини би била шок за всекиго, още повече, след предварителното видение. Но вместо успокоение от съобщението за безсмъртие и благополучие, споделено от хората в ясния сън, Дана станала болезнено депресивна и уплашена от собствения си ум.

Някой, който е запознат с концепцията на финото тяло, чакрите, вътрешна светлина, екстрасензорните възприятия, минали животи, астрални същности, духовни водачи и трансформационни теми като шаманските разчленявания и смърт/прераждане и др., ще е по-малко вероятно да се побърка, ако се срещне с подобни преживявания. Четенето или слушането за такива явления не може да изцяло да ни подготви, когато реалните преживявания дойдат, но въпреки това подобно предварително знание ни дава интелектуалната референтна рамка, ако и когато тези чудовищни неща започнат да се случват. Колкото повече информация имаме за необикновената реалност и универсалните ритуали на преминаването през Тъмната Нощ на Душата, толкова по-малко разтърсващи ще бъдат преживяванията, когато без да ги търсим, попаднем на тях в нашето пътуване. Такава защита се открива в йогийска инструкция, в която на посветения се дава мантра за съзерцание. Свещеният стих придружава духовната практика с намерението да отвори чакра; получената директна опитност осветлява смисъла на мантрата.

Ведическият експерт Джоан Хариган казва, че тази теоретична формула (т.е. картата на процеса), практиките и опитът осигуряват някакъв коефициент на сигурност. Без теорията или архетипната карта, опитът може да бъде твърде объркващ и има опасност инициирането да изпадне от пътеката, да има болезнени психологически щети или да бъде възпрепятстван неговият/нейният напредък. Бръф Джой посочва, че езотеричните школи от цял свят използват специално изображение: „Изображението може да е на Буда или на Христос, или на Мохамед. То може да бъде мандала, точка в центъра на кръг, кръст… Важното е да се установи нещо достъпно за отделния човек, което да се използва за центриране, без значение какво се случва във външен или във вътрешен план на съществуването.“ Срещата с трансцедентни или първични несъзнателни сили без защитата на такива инструменти за центриране може да бъде опасно. Както казва Джой, „психиката е издухана от ветровете на Несъзнаваното, с малка надежда за интеграция или съзряване и с голяма вероятност за психологическо нараняване или смърт.

По време на моето, продължило няколко седмици, Кундалини-пробуждане, когато бях в постоянно възвишено състояние на съзнанието, започнах да напявам мантрата „Рам“ (едно от индуистките имена на Бог) без прекъсване даже в съня си. Това бе от огромна помощ за мен и ми даде възможност да остана спокойна и почтителна през многото необикновени преживявания. Този вид духовно закотвяне не се предлага на много хора, на които им липсва чувство за божествената природа на енергиите, въпреки обучението и предлагането на методи за пробуждане на Кундалини.

Всички традиции предупреждават за реалната опасност от загуба по пътя в необикновените селения. Може да има проблеми, ако тези преживявания водят до високомерие на личността, което е най-вероятно да се случи, когато грубите желания на Егото пречат на психичните дарби и духовните прозрения. Както предупреждава духовният учител Артур Озбърн, „колкото по-високо се издига човешкото съзнание, колкото по-високи възможности се активират, толкова по-опасно за него е разделеното състояние на ума от желанията, които го дърпат в двете посоки”, оставяйки го да се разкъсва между светското и духовното.

Грандоманията и параноята изглежда обединяват усилията си в случаите на Кундалини-психозата. В хода на спонтанно действие на Кундалини, Роджър започнал да преживява телепатия и бил в състояние да познае с необичайна точност коя песен ще пуснат по радиото на колата му. Той излиза от равновесие, когато решава, че това означава, че може да контролира умовете на радиоводещите и на цялата аудитория. По-късно решава, че щом има такава сила, то ревниви демонични същности го преследват. Предприема месиански кръстоносен поход, опитвайки се да убеди всички, че човешката раса е в опасност от предстоящо демонично асимилиране, както и че всички ние трябва да се въоръжим за световна война срещу злото. За съжаление, единствената помощ на Роджър била дадена под формата на силно антипсихотично лекарство, което не му помага да се избави от неговите странни идеи. По времето, когато той се свърза с мен, беше потънал в това своеобразно психическо състояние повече от пет години, живеещ, според собственото си описание, маргинализиран живот в дрогирано спокойствие.

Параноичните/психотичните епизоди често се появяват, когато психиката е изправена срещу застрашаващата личността психологическа или духовна информация. Една жена, в която се пробужда Кундалини и която е потискала собствените си агресивни импулси, е била убедена, че тя е ядрена ракета, насочена към Русия, по време на студената война. Този халюциногенен сценарий начаса я хвърля в психически тормоз, вина и омраза към себе си, докато се бори с идеята, че е ракета и ако стартира, ще бъде морално отговорна за задействане на III-та световна война и унищожаването на света. Това било проекция на ужаса ѝ, че ако си позволи да изрази гнева си, това би имало пагубно въздействие. Сега тя се връща назад към този епизод с доста голяма доза хумор.

Един жена ми писа с молба за съвет, който да помогне на неин приятел, преминаващ през много могъща Кундалини-опитност. Най-тревожното чувство при него било усещането, че е наблюдаван от някого и телефонът му е подслушван. Той обявил също, че човешката раса е в духовна война срещу коравосърдечни мултинационални компании. Аз я насочих към някои терапевти в нейния район, които биха могли да помогнат, ако приятелят й продължава да бъде под властта на тези преживявания, въпреки че тя ми каза, че той имал и периоди на яснота, когато осъзнава, че e увлечен от своето „свръхактивно въображение„, което беше здравословен признак.

Усещането на нейния приятел, че е наблюдаван, може да е възникнало от страха му от интимност и връзка – да не бъде гледан и слушан отблизо. Може също така да се е борел с нарастващото осъзнаване за присъствието на Духа (ангели, духовни водачи, интелекти от други светове и дори собствения си Висш Аз) и разбирането, че никой от нас не e сам тук. Разбирането на този факт може да е весело за някои от нас, но отначало може да бъде смущаващо за материалистите, които преди това са вярвали, че всеки човек е напълно отделен и независим фактор. Подобно нещо се случи с моя приятелка, която бе атеистка преди своето Кундалини-пробуждане. Тя беше убедена, че луди учени насочват лазерни лъчи към нея и пускат нещо във водата, което причинява енергиите, които тя усеща в тялото си, промяната в нейното съзнание и други проявления на Кундалини.

„Духовната война“ на приятеля може да е частична проекция на вътрешната му битка между нагласите за служене/любов/творчество и „коравосърдечните“ – егоизъм/насилие/алчност. Идеята за конспирация понякога произтича от едно много погрешно тълкуване на единството и божествената целенасоченост и взаимосвързаност на цялото творение – на „доброжелателна конспирация на живота“, така да се каже. Той може да е объркал това с истинско осъзнаване на злоупотребите с власт на земята, където обезумели за печалба корпорации, морално банкрутирали политически фигури, его-маниакални лидери и други, които все още работят с умиращия империалистически, патриархален модел, наистина се борят да задържат надмощието си срещу нововъзникващия начин на живот, свързан със състрадание, уважение и сътрудничество. В този смисъл „войната“ наистина съществува, но бъдещето на света зависи от това по какъв начин това може да се интегрира от мнозинството от хората. В крайна сметка този конфликт няма да бъде разрешен чрез война, а чрез колективната вътрешна трансформация в човешката психика.

Споменах това на жената, която ми писа, не просто за да изложа моята философия, а да посоча, че нейният приятел не е съвсем налуден по време на своите параноични/психотични инциденти. Той се опитваше да постигне по-голяма яснота по отношение на всичките тези много въпроси, които изплуваха от подсъзнанието му, за да могат да бъдат разбрани и интегрирани. Да откриеш себе си посредством сънища или видения, въвлечен или свидетел на катастрофални битки между силите на доброто и злото, е архетипен етап в духовно развитие. В действителност, това е дълбок повик на душата за помиряване на тези противоположни сили както в себе си, така и в колективната сфера.

Психиатърът Джон Пери отбелязва факта, че американските лекари започват бавно да проумяват, че „в това особено състояние на съзнанието, което наричаме психотично, в неговия първи епизод, има образи, които чакат да бъдат комуникирани, ако има кой да слуша. Смърт и раждане, световно унищожение и духовно възраждане, месианска мисия и програма за обновяване на обществото; всички те се отнасят както за културата като цяло, така и за отделния човек в частност.“

Безопасно пътуване

„Разширяването на съзнанието е най-рисковото занимание на земята. Ние застрашаваме статуквото. Ние застрашаваме комфорта си. И ако нямаме куража да разрешим последвалите конфликти, ние застрашаваме нашия здрав разум. “ Мерилин Фъргюсън

Променените състояния на съзнанието могат да бъдат много съблазнителни, особено когато се чувстваш потопен в нещо огромно и прекрасно. Мощен инструмент за заземяване (което, вярвам, че ме предпази да не се изгубя в моите променени състояния на съзнанието) е силната привързаност към някого, който би страдал твърде силно от вашето продължително отсъствие – това може да е партньорът ви, детето ви, вашите домашни любимци или вашата постоянна работа.

В моя процес имаше моменти, когато се чувствах почти неустоимо привлечена от „нагуала“ – толкова силно, че изглеждаше, че ако не бях толкова непоколебима на земно ниво, може би щях да бъда психически засмукана от този мощен вихър. Установих, че това, което ме предпазва да се поддам изцяло на тази магнетична сила, е комбинацията от благоприличие и моят обет да не се отдавам на потъването в променени състояния на съзнанието, толкова надълбоко, че да загубя връзката си с Чарлз. Това бе мое обмислено и съзнателно решение, взето със знанието, че ограничавайки се по този начин, мога да загубя възможността си за по-бързо развитие. Години по-късно, докато четях автобиографията на Юнг, открих, че той е направил същия заземяващ избор, който го е държал здраво свързан със семейството му (което е имало нужда той да остане „здрав”) и с отговорността му към неговите пациенти. Той вярва, че тези ангажименти са го спасили от преминаване отвъд точката на не-връщане в неговото започнало пътуване.

Без значение колко зрелищни и необичайни бяха моите опитности, аз винаги съм запазвала ясно съзнание, че този феномен е от по-различен порядък, отколкото повечето хора го възприемат. Без съмнение, немалка част от моята ментална стабилност се дължи на либералното мислене и непоколебимата подкрепа на Чарлз по време на всичките фази на моя процес. Той винаги е проявявал интерес към преживяванията ми и е бил опора за силата и вярата в мен и в Кундалини, дори когато другите хора се тревожеха за моето душевно здраве.

Когато се движим в Неизвестното, можем да имаме неприятности, ако се оставим да бъдем носени от социални правила, религиозни декрети или ценности, които за останалите хора са безвъпросни. И по-малко сме изложени на опасност, когато отхвърлим старите програми и се обърнем към инстинктите си и към нашия „вътрешен водач“ за решаване проблема. Това се постига чрез молитва, посвещавайки се на мъдростта в сърцата ни и стараейки се да бъдем колкото е възможно по-честни. Джоузеф Кембъл ни предупреждава, че ако не успеем да направим това, дори и без интензивността на завихрянията на Кундалини, може да вървим към катастрофата:

„Ако човек следва определена програма и не се вслушва в повелята на сърцето си, рискува да изпадне в шизофренично разстройство. Такъв човек е извън центъра си. Той е привлечен от такава програма за живота, от която организмът ни най-малко се интересува. Светът е пълен с хора, които са спрели да чуват вътрешния си глас и слушат само околните, за да научат какво трябва да правят, как би трябвало да се държат и какви да бъдат ценностите, заради които да живеят.”

Да почитаме нашите голи истини и ценности, да бъдем усъвършенствани от нашите собствени радости и скърби е пречистващо. Чрез себепочитането ние печелим независимост, без значение в какво състояние се намираме.

Да се върнеш на земята

В извънредни ситуации, в някои от шаманските традиции (и в някогашните психиатрични клиники), по-възрастните (медицински сестри/помощници) ще върнат обратно новака (пациента) в обикновената реалност като го потопят в студена вода. Тази „шоково-връщаща към себе си“ тактика е последната инстанция. Тя не е нужна, ако посветеният не е в примката на негативно състояние, но се радва на много положителени пикови преживявания. Въпреки това, връщането дори и от екстатични трансови състояния може да бъде трудно.

В „Енергиите на трансформацията“, Бони Грийнуел представя случая на Роб, който спонтанно влиза в променено състояние, в което казва: „Чувствах, че минавам през … мисловни форми и източници на колективното знание като Акашовите записи и Свитъците от Мъртво море … Превърнах се в енергийни вълни, преминаващи през и отвъд края на Вселената.” Това се случва по време на ритрийт, воден от Бръф Джой. Грийнуел казва, че „когато Роб се събуди от този експеримент, откри, че нито може да се движи, нито да говори, че няма никаква енергия и е напълно обездвижен.“ Най-накрая съквартирантът му го чува да издава някакъв звук. „Когато го докоснах, Роб можа да промърмори: „Докарай другите – имам нужда от помощ”. Отне 20 минути за енергийно лечение с ръцете от шестима асистенти на Джой, преди Роб да започне да идва на себе си.”

Антропологът и шамански лечител Рут-Инге Хайнц препоръчва тихо спокойно произнасяне на името на човека, който е изпаднал в трансово състояние. После тя води „изгубената” душа директно, като казва на индивида да „следва нейния глас” като продължава нежно да говори, докато човекът се завърне в нормално състояние. Ако няма никой наоколо, (но даже и да има) молитвата и молбите за духовна помощ обикновено са много ефикасни при връщане обратно в тялото.

Докато възможността за връщане в тялото обратно може да стане проблем след преживявания извън тялото, то противоположното оплакване е по-често срещано: и най-малкото вълнение или страх завръща човека обратно в обикновената реалност. В шаманските традиции способността да се движиш напред-назад между променените реалности без да губиш разсъдъка си е умение, което се придобива. В повечето традиции целта на вътрешните пътувания е да се извлече свръх-съзнателен материал, за да помогнем на себе си и на другите. Когато отиваме все по-надалече (или все по-навътре), без намерение за връщане, това може да се може да се разглежда или като кататония или като екстазен божествен мистицизъм, според гледната точка на вашата култура. Не всички психотични състояния обаче означават по-високо духовно осъзнаване. Дори и в шаманските култури се прави разграничение между светите-луди и тези, които са просто побъркани и луди.

По течението

И аз видях реката, през която всяка душа трябва да премине, за да достигне царството небесно и името на тази река беше страдание; и видях лодката, която пренася душите през реката, и името на лодката беше любов.

Процесът на трансформация обикновено изтласква на повърхността неяснота и умствена дезориентация. Губенето на концентрация, загубата на реда на мислене и периодичната загуба на памет могат да бъдат много обезпокоителни. Ирина Туиди описва много периоди, когато не може да мисли или да се концентрира: „От време на време, съзнанието ми беше толкова разпокъсано. Не можех да си спомня и най-елементарните неща, като например как да се обличам или как да приготвя храна. Случваше се мисълта ми да изчезне посредата на правене на нещо или на говорене. Понеже обикновено съм много фокусирана, тези пропуски бяха объркващи.” В един екстремен случай, за който знам, една жена загуби способността си да разбира, говори или мисли с думи за около година след събуждането на Кундалини.

Когато съзнанието се разшири, нещата могат да приемат прозрачни, сюрреалистични качества. В такова състояние някои хора се затрудняват да различат това, което реално се случва, от мечтите и психичните видения. Други измерения на реалността могат да се насложат върху нашите възприятия на всекидневния свят. Някои хора могат да развият „калейдоскопично” съзнание, в което безброй мисъл-форми се проявяват във всяко нещо, което те възприемат. Информацията, натоварена от тези няколко нива едновременно, може да ни доведе до странно и подивяло ирационално поведение и идеи. Възможно е да звучим непоследователно и обсебващо.  Другите могат да ни помислят за луди, докато за нас самите собствените ни действия и идеи да изглеждат съвсем нормални. Или можем да се съгласим, че губим разсъдъка си и да се разстроим от това, което ни се случва.

Когато се отворила втората й чакра, една жена предизвикала голям скандал в квартала, тичайки в кръг и опитвайки се да съблазни всеки мъж наоколо. Рам Дас разказва за Анандамай Ма, „една от най-великите светици на всички времена“, която, преди Кундалини-пробуждането си, била „една от най-достойните святи бенгалски жени.“ Тогава тя прекарала две години от своя процес, правейки цигански колела гола в своя двор. В редки случаи хората стават саморазрушителни или са заплашени от другите по време на екстремно променените си състояния, дори до точката на извършване на самоубийство.

Някои състояния на трансформация могат да бъдат опустошителни. Нашата способност да издържим и да се възстановим от тези епизоди може да зависи от много фактори: вродената ни устойчивост, подкрепата на нашето обкръжение, отношението ни към процеса на пробуждане, нашата генетична конституция, нашите кармични модели, божията милост, и т.н. В моя случай молитвите (както моите собствени, така и чуждите молитви за мен) и да остана центрирана в сърцето бяха моят спасителен пояс. Други хора са ми споделяли, че е било отговорено на молитвите им в последния момент – като по някакво чудо. Изглежда, че тези, чиито вярвания им пречат да помолят за помощ по-голяма сила, имат по-мъчителен път – не защото техните преживявания са по-мъчителни, а защото са толкова дълбоко насаме с тях. Но екзистенциалната самота също може да бъде значително духовно преживяване.

Едно от специалитетите на Кундалини е да се храни със страдание. Познах физическа болка, която беше толкова ужасна, че копнеех за отдих в смъртта. Бях изпаднала в онези бездънни пропасти на скръб, когато изглеждаше, че сякаш никога няма да спра да плача. Чувствах и такава убийствена ярост, сякаш нищо не можеше да угаси гнева ми, и толкова мрачно отчаяние, че не можех да си представя някога отново да имам и капчица надежда или щастие в живота си. И бях уплашена до състояние на унизителен ужас.

Големият страх е обичайна реакция спрямо непознатото и съкрушителните преживявания, произтичащи от разширеното съзнание. Кристина и Станислав Гроф ни уверяват, че някои форми на тревожност са уместни за хората, подложени на индивидуална трансформация. Причините за това са много:

„… не само много от техните най-интимни вярвания се пропукват, но той или тя стават изключително емоционални. Тялото се чувства така, сякаш се разпада, с нови физически напрежения и досадни болки. Голяма част от страха обаче се усеща напълно нелогично, защото няма нищо общо с човека, който е въвлечен в процеса. Понякога индивидът в криза може да се справи с различните страхове относително лесно, но в други случаи чувството на страх може да премине в крайни форми на неконтролируема паника.”

Избухващият безсъзнателен материал може да включва плашещи мисли или ужасяващи образи. Дори неоснователният на пръв поглед, свободно реещ се страх, споменат от Кристина и Станислав Гроф, започва да се усеща още по-зловещо, когато не можем да разберем откъде идва. На моменти имах неясното чувство за предстояща гибел, сякаш нещо неописуемо страшно предстои да се случи. В повечето случаи това състояние се самоподдържа – човек се чувства много неловко в началото, след това започва да се страхува от неприятното усещане и накрая страхът започва да се увеличава в ескалираща спирала от ужас.

Буквалната или потенциална загуба на контрол – над самия себе си, над средата или възможностите за справяне с реалността – е обща за Кундалини преживяванията, които могат да ни разтърсят до мозъка на костите. Възможно е тези страхове наистина да произлизат от лявото полукълбо. Веднъж, късно посред нощ, след като работех с лекота, четири години след публикуването на „Споделена трансформация“, изневиделица в стомаха ме блъсна смразяващ ужас, че няма да мога да пиша или да редактирам бюлетините, оставяйки нашите стотици абонати на произвола на съдбата, а нас – направо в безизходица. Това не бе просто упражнение по съмнение в себе си – аз съм имала много такива. Това беше чист самоунищожителен ужас, че пъхат душата ми в някакъва дяволска машина, подобна на тези, с които се унищожават документите.

Мисълта, че има безкрайно по-лоши проблеми в живота, отколкото този, не ми беше достатъчна, за да погледна на страха от друга перспектива. Нещото, което ме върна на земята, беше способността ми да наблюдавам случващото се от един твърде безпристрастeн и любопитен ъгъл на моя ум, който разглеждаше тази вътрешна психодрама с интерес и постоянно казваше: „Чудя се защо никога преди това не съм се тревожила за такива неща?“ В крайна сметка това беше смешен въпрос – нещо от рода на: „Защо ми отне толкова дълго време, за да полудея?“, което имаше определено стабилизиращ ефект.

Опитите да отстраним страха от себе си като казваме, че не трябва да се боим, или още по-лошо, че страховете ни ще докарат това, от което се боим, рядко сработват. Иронията е, че дори това да е вярно, като си го напомняме, това само утежнява проблема,  защото ние започваме да се страхуваме от страха. Понякога можем да се понесем на гребена на вълната на подобни катаклизми, напомняйки си, че те са естествена, пречистваща и преходна фаза на процеса. Това, което ни помага, е да си припомним и думите на Асаджиоли, че „Невротичните, емоционални и психични проблеми, възникнали по пътя на себереализацията, колкото и сериозни да изглеждат, са само временни реакции, вторични продукти, така да се каже, на органичен процес на вътрешно израстване и регенерация.“ Пеене, мантруване, разходки, танци, или правене на физически упражнения може да освободят част от тревожната енергия. Вътрешният рационален диалог със себе си понякога може да облекчи страховете ни. Аз си напомням, че през целия ми живот нещата, от които най-много съм се страхувала, че могат да ми се случат, или никога не се случиха, или станаха много по-различно от начина, по който съм си представяла, че ще се сбъднат.

Да правиш всичко като начин за служене на другите може да бъде отлично средство за пренасочване на първичната емоция. Различни видове физически упражнения и терапия могат да ни помогнат да се освободим и да работим със скритите проблеми. Молитвата и/или общуването със стабилен, грижовен приятел може да бъде от голяма полза. Понякога всичко, от което наистина се нуждаем, е прегръдка или ръка, която да държим. Когато сме сами, просто средство за защита (макар че обикновено то е най-трудното за правене) е да си позволим да се страхуваме.

През 1984г., когато бях с повтарящи се пристъпи на паника (сега се давам сметка, че са се дължали на частично Кундалини-пробуждане), аз преформулирах моя страх като треперещо, ужасено същество, което нося в ръцете си. Когато излизах, трябваше да си представя, че вземам със себе си „Уплашеното същество“ и мислено да разговарям с него успокоително, сякаш се отнася до работата ми. Творческото преработване на проблема – от това да съм уплашена до това да мога да успокоявам „Уплашеното същество“, поверено на грижите ми – оказа незабавно благотворно действие. Удивителното е, че когато го направим, колкото повече приемаме страха, толкова по-малко се страхуваме.

Въпреки че изглежда по-лесно да поддържаме нашия духовен живот в свят без страдание, всъщност нашите страхове и проблеми засилват връзката ни с Духа. Индианският шаман Фуулс Кроу разбира защо става така. „Когато животът е много добър”, казва Фуулс Кроу, „ние имаме твърде високо мнение за себе си и това, с което сме благословени. После решаваме да станем най-мъдрите и предпочитани хора, и не мислим, че повече се нуждаем от Уакан-Танка [Великият дух] и неговите Помощници.“

Свекърва ми израства във ферма в Колорадо, в район, където има голяма опасност от пожари, особено за изолираните селски семейства, преди появата на телефоните. Като дете тя изпадала в ужас при вида на дим и тази постоянна заплаха я карала от най-ранна възраст да се моли за закрила. По същия начин, моят собствен живот никога не ми е позволявал чувство на светска сигурност на каквото и да е ниво. Дълго време негодувах заради липсата на материална или социална мрежа за сигурност, но трябваше да оценя несигурното си положение като начин на душата да ме възпрепятства да скитам далеч от Духа. Вече съм наясно, че съдбата ми всекидневно е в ръцете на Бога/Богинята.

Изглежда, че една голяма част от процеса на трансформация се върти около състрадателното приемане и вярата. Всичките физически, емоционални и умствени терзания могат най-накрая да бъдат проследени до тези две прояви. Може ли да имаме вяра в себе си, вяра в космоса, вяра в собствените ни необмислени пътувания? Всеки път, когато можем да отговорим с „Да“ с всяка клетка на нашето същество, ние се придвижаме малко по-нататък, в по-голяма яснота, по-умиротворени и радостни. Ние преминаваме през цикъла на разголване, разкриване, разделяне на съставните ни части чрез кризи и екстази, през тъмнина и светлина. Всеки път, когато Азът ни се сведе до нищото, ние откриваме, както дзен-будиста Джоан Толифсън пише, че „сме отвъд всички тези становища и категории, с които се идентифицираме и защитаваме до смърт.“ Понякога, казва Толифсън, стигаме до това място, където „няма разделение в нищо, няма нужда да се запази съществуващото, няма възможност да не съществуваш, няма нужда някой да става каквото и да е.“ И всеки път отново се събираме вътре в себе си. Връщаме се отново към себе си – познати и същевременно променени. С всяко завръщане откриваме, че сме повече и по-малко това, което сме мислили, че сме.

Казвайки „да“ на Кундалини, „да“ на живота, „да“ на себе си, бе ключът към моето лично изцеление. Аз не предполагам, че ще бъда пощадена от болката; дори не смятам, че моята вяра е достатъчно непоколебима и силна, за да ме подкрепя през всички възможни изпитания. Но аз безусловно вярвам в процеса на пробуждане. Нещо удивително се случва тук. Сърцето ми знае това без съмнение. Когато погледна през сърцето си, знам, че светът и всеки един от нас е невероятен и чудесен.

Сърцето ми показа също и един свят, който е грозно, корумпирано и враждебено място, гъмжащо от зверства, които ме просмукват до мозъка на костите. Разбрах, че нито е необходимо, ниго разумно да се гледа на тези възгледи като несъвместими. Те не са взаимноизключващи се. Красотата на живота няма да стане по-голяма, ако си затворим очите за ужасите в живота, но нашата собствена красота като съзнателни същества може да стане по-голяма, ако сме готови да отворим сърцата си и в двете посоки. Аз може да не разбирам напълно какво се случва и защо се случва. И все пак, каквито и проблеми да се появят, каквато и криза да дойде – да ме прекърши и промени, аз знам, че по някакъв начин някъде там има център на непоклатима, непобедима любов. И без значение колко е ужасно, знам, че в крайна сметка кошмарите ще се стопят. Единствено любовта ще тържествува. Това е най-дълбоката истина, която знам; това е най-чистата утеха, която имам за себе си; това е и източникът на утеха, който отправям и към другите.

El Collie – Chapter 13 – CRACKING UP

Превод: Ресенска

Редактор, Петя Стоянова