публикувано 12.10.2012 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Петелът

„Цзи Синцзи тренирал боен петел за чжоуския цар Сюанван. След 10 дена царят попитал готов ли е петелът му за бой.
-Още не, все още е самонадеян и напразно се перчи.
След още 10 дена на същия въпрос Цзи Синцзи отвърнал:
-Все още не е. Все още се хвърля на всяка сянка и откликва на всеки звук.
След още 10 дена отговорът бил:
-Още не е готов, погледът му е пълен с ненавист, а силата му прелива отвън.
След нови 10 дена отговорът вече бил:
-Почти е готов. Няма да се разтревожи, дори ако чуе друг петел. Погледни го – като изрязан от дърво е. Пълнотата на неговите свойства е съвършена. На неговият призив няма да посмее да откликне нито един петел – ще се обърне и ще побегне…“

Коментар: Когато за първи път прочетох тази притча, я разбрах само с ума си. Но с всяка измината крачка от пътя ми с външните битки, които водех и продължавам да водя, започнах все по-отчетливо да я разбирам в нейната дълбочина. Като се има пред вид, че чувството ми за справедливост понякога е болезнено силно, можете да си представите колко услужливо е то, когато става дума да се ядосам на някой. И в дадения случай не става толкова дума да покажа яда си открито, става дума просто да престана да обръщам внимание на другия „петел“.

Когато бях по-млада подскачах и по най-дребния повод, като давах на другия да разбере какво аз мисля, бидейки убедена в своята правота. След това се научих да сдържам външната си реакция (при това частично!), но вътрешната си така и не успявах да променя – вътре в мен кипеше яд, че дадено нещо не е както трябва. Много ми се искаше нещо да се промени, но хич не ми беше ясно дали някога ще дойде денят, когато ще престане да ми пука за несправедливостите, простотиите и несъвършенствата около мен (и вътре в мен).

Този ден все още не е дошъл. Но за мой късмет поне за малко вкусих от преживяването „да не се закачам емоционално“ за някои от нещата, които в миналото буквално ме изваждаха от равновесие. Намирам този опит за много вкусен! Иска ми се отново и отново да бъда там, защото чувството е прекрасно – носи усещането за свобода и лекота.

Ако тази притча идва при вас сега, в точно този момент, дали не е време за нов подход във вашите битки? Единственото, което се изисква от вас, е да потърсите вътре в себе си този център на вътрешен покой, който Майкъл Тамура нарича неутралност и който ви помага да погледнете на случващото се през очите на Духа. В дадения случай не става дума да се отказваме от своите битки, става дума за това да ги водим от най-дълбокия си вътрешен център на силата.

Камелия