публикувано 03.02.2015 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

ПЕТА ГЛАВА

Гопи Гришна

Гопи Гришна

От книгата на Гопи Кришна: „Кундалини – еволюционната енергия в човека“

Превод от руски: Петя Стоянова


Сега искам да помоля читателя за извинение за отклонението от основната линия на моето повествование.

В никакъв случай не искам да подлагам на изпитание търпението му, претоварвайки разказа за живота ми с излишни подробности. Но съм длъжен да разкажа малко по-подробно за някои неща, тъй като в противен случай необичайните промени, случили се с мен, когато бях на 46 години, няма да могат да се предадат в истинската им светлина и ще загубят огромното научно значение, което имат според мен. Последното се каня да докажа с помощта на настоящата книга. Желаейки да направя възможно провеждането на научно изследване в тази толкова спорна сфера на свръхестествени явления, аз си позволих да включа в тази предварителна работа подробни описания на събития от живота ми.

В продължение на около двадесет години не се решавах да направя своя дълг опит предмет на всеобщо обозрение, тъй като, първо, исках да бъда абсолютно уверен в собственото си състояние, и второ, притесняваше ме мисълта за това, че върху мен ще се стовари критиката на приятелите и насмешката на противниците. Историята, която искам да ви разкажа, е толкова необичайна и изобилства с толкова много странни епизоди, че и досега се съмнявам дали читателят ще може да повярва в нейната правдивост. Нали подобни неща се случват толкова рядко и от незапомнени времена са забулени с воала на тайната. Мисля, че ще се намерят само шепа хора, които са готови безусловно да повярват в това странно явление, но желанието да споделя отдавна скриваната тайна ме заставя да напиша тези редове. Знам, че с това откривам себе си за критика от всички страни, в това число и от тази страна, която би трябвало да прояви особен интерес към дадената тема. Учените, от една страна, и религиозните деятели, от друга, вместо да се възползват от предоставената им възможност да стигнат до единна гледна точка, са склонни да разглеждат това като посегателство към приведени до абсолют възгледи и принципи, забравяйки, че при сблъсък на мненията истината става по-ясна и ценна.

Разбирайки прекрасно всичко, следвам настоятелното изискване на своя ум за привличане на вниманието на широката общественост към провеждане на организирани изследвания на всички проявления на свръх-съзнанието. Реших да събера и опиша случките от живота си, които имат отношение към дадената тема, добре позната на хората, надарени по рождение със способности от дадения тип, но неподдаващи се досега на опитите за провеждане на изследвания. В същото време се опитвах да привлека и вниманието към психичните и физическите състояния, предшестващи проявата на тези необикновени способности – състояния, които се различават в детайлите, но са неизменно сходни по същество. Обаче фактът, че подобни проявления са свързани с пробуждането на Кундалини, все още остава за света „книгата със седем печата” (нещо, което е недостъпно за нашето разбиране; б.пр.). Без да смятаме няколко детайла, в моя опит няма нищо необичайно. В бъдеще това ще намери потвърждение в подобни случаи, за които дадената работа трябва да създаде необходимите предпоставки.

С изключение на аномалната физиологична реакция и необичайното поведение на потоците светлоносна енергия в тялото, способна да предизвика неописуем ужас у такива непосветени и неподготвени индивиди като мен, в моите преживявания нямаше нищо, което да може да се сравни със странните и съвършено аномални явления, наблюдавани от професионалните медиуми. Уникалният характер на случващото се обаче ме накара да се съмнявам преди да му дам гласност – нищо подобно не се среща нито в разказите на медиумите, нито в описанията на преживяванията на мистиците и светците както на Изтока, така и на Запада. Освобождаването на неизвестна жизнена сила в човешкия организъм е опит да се сформира особен психофизиологичен механизъм, вследствие на който човек може да влезе в неизвестно за него психическо състояние. Именно този аспект на необичаен опит изисква особено внимание от страна на хората, интересуващи се от паранормалното и опитващи се да намерят физиологическа основа на извънграничните и психични явления.

Няма съмнение, че търсенето на непознатото е било неизменна част от древните цивилизации. Интересът към духовния свят и свръхестествените явления винаги е бил силен при хората, желаещи да развиват в себе си паранормални способности и да надзърнат отвъд воала, забулващ тайната. Дали защото времето за разкриване на тайната още не е дошло или защото човешкият ум е склонен да скрива зад пелената на страха, неопределеността и суеверията всичко, което има пряко отношение към собствената му природа, откритията в тази област са оставали тайна, в която са били посветени малцина. Не предизвиква съмнение фактът, че на древните адепти на Индия, Китай и Египет култът към Кундалини е бил по-добре познат, отколкото на най-изтъкнатите мислители на съвременността. Позовавайки се на собствен опит, мога да заявя, че феноменът на светлинния, циркулиращ по нервите поток, методите за пробуждане на силата, особеният режим и правилата за безопасност, изложени в древните текстове или произтичащи от церемониите и обредите, които са извършвали посветените, ролята на репродуктивните органи – всичко това е било известно на малцина. И не би могло да бъде иначе, отчитайки рисковия характер на експеримента, ролята на наследствените фактори и изискванията към психическите и физическите качества.

За да се избегнат недоразуменията, следва веднага да се уговорим, че култът към Кундалини е бил далеч не единственият път, който древните са следвали в сферата на свръхестественото. Съществували са паралелно и други системи, вярвания и школи, имащи отношение към света на духовното. Както това става и в наши дни, последователите на различните секти и течения се опитват да се унизяват взаимно, критикувайки методите на своите противници и превъзнасяйки собствените. Не е било възможно състоянието на непрекъснати войни да не окаже пагубно въздействие на системата, отнасяща се за Кундалини. Впоследствие тя е била изтикана в задния двор, което не е за учудване, особено отчитайки суровия физически режим, който й се предписва, риска, на който се подлагат нейните последователи и най-главното – рядкото й успешно завършване. Нужно е също да се отбележи, че разцветът на великите световни религии, пуснали дълбоки корени в почвата, подготвена и наторена от доисторическите култове, е изиграл голяма роля в това толкова високо почитана система за психическа и физическа дисциплина за постигане на трансцедентното като Кундалини да продължава да събужда интерес сред търсещите на Невидимото.

Безспорно всички религии, вярвания и секти (включително и кървавите култове на диваците и обредите за самоизтезания, срещащи се и в наши дни) дължат своето съществуване единствено на подбудата, кореняща се дълбоко в самата природа на човека, търсещ разнообразни (както здрави, така и нездрави) начини за самоизява, и непрекъснато съпровождаща го от неговото първобитно състояние до наши дни. Желанието да се разгадае мистерията на живота, стремежът към свръхчувствени преживявания и установяването на контакт с тайнствени сили, изразяващи се в умовете на много хора като неукротима сила, се явяват не нещо друго, а проявление на непонятния докрай мощен импулс, който надигайки се от дълбините на нашето същество понякога е различим още в най-ранна възраст.

Всички религиозни обреди и церемонии, всички методи на духовно развитие и езотерични системи, насочени към създаването на канал за общуване със свръхчувственото, божественото и окултното или към прокарване на път към тайната на битието, не са нещо друго освен средство за удовлетворяване на тази универсална подбуда. Те могат да приемат форма на отвратително кървави жертвоприношения, отворени рани, нанесени на себе си от самоизтезателя, доброволна слепота на слънцепоклонника, постоянни мъки върху ложе с наковани пирони, молитви, благоговейно поклонение или практики по Йога и други духовни дисциплини, неизменната цел на които е постигане на окултното, тайнственото или свръхестественото в божествена, демонична, духовна или друга форма.

В самото начало тази подбуда се е изразявала в безкрайното разнообразие на религиозни вярвания и възгледи, предразсъдъци и табута. Типичният за първичния ум стремеж да даде смисъл на природните сили, а на духа на мъртвите безсмъртно съществуване, както и опитът на цивилизования човек да вярва в Създателя и да му се кланя, имат една и съща природа. Те дължат своето съществуване на присъствието в човешкия организъм на един изключително сложен и труден за откриване механизъм, който древните саванти (ясновидци, оракули; б.пр.) на Индия са наричали Кундалини.

Когато религиозният опит, общуването с духове и проведения, освобождаването на душата, дарът на ясновидството или предсказателството, способността да се влияе на хората или стремежът да се постигне успех в светските начинания с помощта на свръхестествени средства са цел за човека, то желанията му винаги имат един и същ психосоматичен източник. Кундалини е толкова естествено и ефективно средство за постигане на висше състояние на съзнанието и трансцеденталния опит, каквото е репродуктивната система за продължението на рода. Тяхната близост (като местонахождение в тялото) не е случайна, така както и еволюционната тенденция на висшите организми да се усъвършенстват, продължавайки своя род посредством семето.

Хората никога на са могли да постигнат тази привидна лекота, с която геният създава своите произведения, още по-малко са способни да разберат психическото състояние на човека, намиращ се в екстаз. Ако първият изцяло се потапя в своята работа или в проблема, който трябва да реши, то вторият се самозабравя, съзерцавайки красотата на вътрешните видения или предмета на поклонение. Той самият се явява за себе си загадка, за чието разгадаване е необходимо щателно да се изучи конституцията (дошата – тип тяло според Аюрведа; б.пр.), за да се открие скритият източник, от който мозъкът получава храна, намирайки се в състояние на тотална вглъбеност. Изолираната природа на човешкото съзнание, обусловена от сегрегиращото въздействие на „егото”, е направила невъзможно за човека да надзърне в закритото пространство на чуждия мозък, даже и на мозъка на своите роднини и най-близки хора. Тази неспособност да разбереш какво се случва в чуждия мозък е станала причина за някои общоприети заблуждения, за чието отстраняване ще е необходимо доста време.

Обикновеният човек, изучавайки гения, мистика или медиума, бидейки неспособен да чете в ума на другите, е склонен да предполага, че те са съзнателните същности, подобни на самия него, отличаващи се единствено с голям ум или способност да владеят четката или резеца и да съсредоточават вниманието си върху интересуващия ги обект. Такъв човек счита, че геният притежава голяма любов към божественото, по-строг контрол над собствените страсти и способност за саможертва; или пък той вярва, че незрима връзка с умовете на другите или скрита игра на природните сили са създали условия за гениален мозък, позволяващ на безплътния разум понякога да проявява себе си посредством него. Без да изпадаме в детайлите на различните хипотези искам да кажа, че каквото и обяснение да се дава, то неизменно е основано на предположения, че природата на съзнанието на индивидите, притежаващи екстраординарни таланти, независимо от огромната разлика в интелекта или в други редки способности в сравнение с обикновения ум, по нищо не се отличава от този на средния индивид. Това е основна грешка, която винаги е пречела на правилното разбиране и пълноценното изследване на даден феномен.

От друга страна, човек, който е надарен по рождение, не можейки да погледне в умовете на други хора и пребивавайки в неведение относно природата на собствената необикновеност, е склонен да споделя мнението на околните и да приписва проявата на своите таланти на същите причини, които виждат другите. Той отказва да забележи факта, че съществува коренна разлика в природата на самото съзнание и в природата на тази субстанция, която отговаря за жизнеспособността на неговия организъм и този на обикновените хора. В наше време битува разпространената заблуда, според която еволюционното развитие на физическата конституция на човек, съпровождано с усъвършенстването на мозъка и нервната система, трябва да води до развитие на личност, надарена с качества, присъщи на гения и прорицателя; подобно на това как лампата с усъвършенствана нажежаема жичка излъчва по-ярка светлина от обикновената.

Аз реших само леко да се докосна до тази тема, за да улесня разбирането на това, за което ще стане дума в следващите глави. Имам намерение да разгледам тази тема по-детайлно в друга своя работа. Стремежът за познание на непознатото, за придобиване на свръхчувствени познания и религиозен опит, е присъщ за дълбините на човешкия разум – това е опит на въплътеното човешко съзнание да се прояви в цялото си изначално великолепие, освободено от биологичната плът. Еволюцията на човека предполага на първо място еволюция на неговото съзнание, на обитаващото в тялото му жизнено начало, благодарение на което въплътеното Аз е способно да познае своето истинско безсмъртие. Това не означава едностранно развитие на разсъдъка и интелекта – инструментите на въплътения дух. Това означава развитие на самата личност – както на съзнаваната, така и на несъзнаваната й част – което влече след себе си преустройство на целия органичен механизъм, неговото приспособяване към служене на висшия разум, отличаващ се в основата си от този, който обитава тялото на обикновения съвременен човек. Ето защо, поведението и интелектуалната дейност на пророка изглеждат непостижими на съвременния човек, чийто ум, намирайки се в плен на страстите и привързаностите, не е в състояние да се придържа в нормите на високия морал на пророка.