публикувано 19.01.2015 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Още една книга на български език за спонтанното събуждане на кундалини

Pandit Gopi Krishna

Гопи Кришна

Чувствам се щастлива да информирам, че предстои превеждането на още една книга, посветена на феноменологията на спонтанно събудената кундалини. Това е автобиографичната книга на Гопи Кришна, в която той по много искрен и автентичен начин описва своя дълъг и изпълнен с неизвестности опит от движението на тази мистериозна енергия в своето тяло. Това, което прави особено ценна тази книга, обаче, е,  че тя е придружена с коментари на един от най-известните представители на пост-юнгианската анализа  – психологът Джеймс Хилман.

Книгата се казва „Кундалини – еволюционната енергия в човека“ (по-късно отново публикувана под заглавието „Да живееш с кундалини) и за първи път излиза от печат през 1967 година. През следващата 1970 година тя вече е издадена и във Великобритания с предговор от Джеймс Хилман. Това е книгата за кундалини, която събужда за първи път интереса на западната научна мисъл към психичните и телесни феномени, породени от събуждането на тази духовна сила в човешкото тяло. Скоро след това тя е преведена на над десет езика и до днес продължава да бъде един от най-авторитетните източници на знание в тази област. Сега, благодарение на превода на Петя Стоянова, ще имаме възможност да я четем и на български език.

В предисловието към тази книга четем:

„Когато през 1970 г. тази книга за пръв път вижда бял свят, читателите са били удивени от това как авторът е описал своя опит. Нищо, дори най-малкото подобно на това, не може да се намери в литературата – нито в древните трактати за йога, нито в относително по-новите съобщения на светците и мистиците от Запада. Всичко това толкова се различава от установените възгледи за онова време, че изтъкнатият историк на световните религии, заслужил професор по сравнителна религия и идеология в Станфордския университет Фредерик Спигелберг в своето предисловие към първото издание на тази книга е написал следното: „Ние виждаме класически образец на неинтелектуален, обикновен и съвършено необразован в Йога човек, който благодарение на упорит труд и удивителен ентусиазъм, уповавайки се на вътрешното си усещане, а не на идеите и традициите, е успял да достигне, ако не до самадхи, то до достатъчно високо ниво на съвършенство в Йога. Гопи Кришна е изключително честен, отличаващ се с невероятна скромност, разказвач”. Професор Фредерик Спигелберг тогава не е могъл и да предположи, че след 15 години Пандит Гопи Кришна ще стане автор на повече от десет книги, голям брой статии, няколко хиляди страници непубликувани работи (както поезия, така и проза), написани предимно на английски език.“

В Първа глава на книгата можем да прочетем описанието на първото преживяване от Гопи Кришна на спонтанно събудената кундалини – едно събитие, което драматично променя остатъка от живота му и което най-често се цитира от неговите биографи:

„Невъзможно е да се даде точно описание на това преживяване. Усетих, че точката на съзнанието, която би била моето „аз”, се разширява, обкръжена от вълни от светлина. Тя се разширяваше все повече и повече, докато в същото време тялото, обичайният обект на нейното възприятие, се отдалечаваше непрекъснато дотогава, докато не престанах да го осъзнавам. Аз се превърнах в чисто съзнание, лишено от каквито и да е очертания, лишено от каквото и да е допълнение, наречено тяло, лишено от всякакви усещания, чиито източник са сетивата – съзнание, потопено в океан от светлина. Едновременно с това осъзнавах всяка точка наоколо, разширявайки се във всички посоки, без граници и бариери. Аз вече не бях себе си или, казано по-точно, онзи „себе си”, какъвто се познавах преди – мъничка точка на осъзнатост, заключена в тяло. Сега аз станах огромен кръг осъзнатост, къпещ се в океан от светлина, в състояние на възторг и блаженство, неподдаващ се на никакво описание, където моето тяло беше само точка.“

Това събитие поставя началото на един дълъг дванадесетгодишен процес на вътрешна трансформация, по време на който Гопи Кришна преминава през серия тежки изпитания на духа и тялото си – люшка се между полюсите на неземен екстаз и безнадеждна депресия, между преживявания извън тялото и огромни физически страдания вътре в тялото. Преживяванията, през които той преминава, го убеждават в реалността на съществуването на Съзнание, което е едновременно отвъд видимото и същевременно го прониква и организира по начин, надхвърлящ възможностите на ума за разбиране.

Преди събитието Гопи Кришна е бил скептик – един модерно мислещ човек, който гледа със снизхождение към наивността на религиозните вярвания, и същевременно дълбоко неудовлетворен от ограниченията на науката да даде смислен отговор на най-важните въпроси, които го вълнуват – кой е той и какъв е смисълът на човешкия живот. След събитието, по-точно дванадесет години по-късно, когато най-сетне приключва болезнения процес на вътрешна трансформация, той представя своя опит в автобиографична книга (същата, което в момента представям) и посвещава живота си на научни изследвания на промените в човешкия мозък под влиянието на събудената кундалини. Гопи Кришна инициира създаването на Фондация за изследване на кундалини, чиято основна цел е да събира данни от живота на хора, които преживяват под една или друга форма подобен вид опитности – както изявени личности и гении, така и индивиди, преживели „нетипични“ психични болести.

Така стигаме до основната причина да виждам ценността на тази книга – събудената кундалини може да доведе до редица паранормални състояния, които, ако не се разберат правилно, може да се етикират като психична болест, а това поставя разбирането и справянето с този вид преживявания на съвсем погрешна основа.  Джеймс Хилман отива на първата си среща с Гопи Кришна много скептичен и с нагласата как ще срещне поредния шарлатанин, когото да разобличи. Вместо това той остава дълбоко докоснат от спокойното и сякаш неземно излъчване на човека пред себе си, както и от дълбочината в неговия поглед. Това, заедно с преживени от него синхроничности по същото това време, го убеждават в значимостта на неговата среща с Г.Кришна и водят до решението му да напише коментари към неговата автобиография:

„Затова кратките коментари, които реших да напиша за тази книга, не са нищо друго, освен проява на благодарност, уважение към него лично и към културата, в която той е възпитан. Аз нямам намерение да обяснявам, нито да отстоявам, това, което е написано от Гопи Кришна – аз само се опитвам да съотнеса неговия опит с психологията на Запада и в частност с процеса на индивидуация, както е описан в книгата „Аналитична психология” на Карл Юнг.“

Джеймс Хилман

Благодарение на широко скроения си ум Хилман успява да оцени по достойнство подобен духовен опит без да го приравнява с психична болест.

„Независимо от седемнайсетгодишната си практика, авторът е страдал от дезориентация на съзнанието и ние не можем да отнесем това към неврастения или невротична хипохондрия. Авторът е постъпил като съвременен човек, обединявайки духа и тялото, без да отъждествява духа с душата или с ума в ущърб на тялото. Вниманието, което по-нататък се отделя на тялото, не е нищо друго, освен съвременен пример за въплъщение на духа.“

Смятам, че за хората, които сами преминават през процесите на събудената кундалини, ще бъде истинска утеха и облекчение да разпознаят в написаното от Г. Кришна и Дж. Хилман, и своите вътрешни процеси. Да разберат, че цената за извършващата се дълбока трансформация у тях наистина е голяма, но че това е нормално и че не са сами.

„Отново и отново ще се срещаме с откъси в текста, в които се поставя ударение върху огромната физическа цена, заплатена за този опит. Ние трябва да сме признателни на този автор за това, че той не е скрил този факт – трансформацията на личността изисква огромна загуба на енергия. Съзнанието поглъща хиляди калории на ден и интензивните занимания с интровертна дисциплина изискват не по-малко енергийни загуби, отколкото екстравертната умствена дейност. Успехите в работата зависят от тялото.“

Джеймс Хилман

След „Белязана от Духа“ на Ел Колли, това е втората книга, която цялата ще бъде представена в тази сайт, като публикуването на отделните глави ще става веднага след като техния превод бъде завършен. Тъй като този път преводът се прави само от един човек – Петя Стоянова, и тъй като знам колко трудоемка е този вид работа – след дълги часове пред компютъра очите ти започват да парят, а гърбът – да боли, ми се иска да може да подкрепим този проект за превод на книгата и финансово. За целта предложих на Петя да ми даде номер на банкова сметка, така че хората, които намират полза от четенето на тази книга да могат да направят това под формата на дарение. Тя се съгласи. И двете с нея знаем, че даването е много хубаво нещо, но получаването е не по-малко хубаво.

От моя опит съм разбрала, че ние, хората, когато сме анонимна част от по-голяма група, имаме склонността да прехвърляме своята отговорност за действие, за което знаем, че е добро, защото ще подхрани задоволяването на нуждите на тази група, на някой друг неин представител. Това е т.нар. в социалната психология „ефект на разсейване на отговорността“, според който колкото по-голяма е групата, толкова по-малка се преживява личната отговорност за действие. Затова молбата ми е, ако вие лично имате полза от прочетеното в тази книга, да намерите и също толкова личен начин да подкрепите финансово този превод. Можете да намерите информация за начина, по който можете да направите това тук, в този линк, който води към страницата, посветена на Гопи Кришна.

Вярвам в ценността на споделеното в тази книга, защото духовното пробуждане става все по-масов феномен, а знанието в този случай е безценно. Ето първите 24 страници от този превод, събрани в:

Приятно четене!

Камелия