публикувано 22.12.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

От себеосъществяване към себенадхвърляне

В книгата „Динамики на подсъзнанието“ Хауърд Саспортас казва, че много е важно да не бъркаме Истинското , т.е. Автентичното Аз с концепцията за Висшето Аз. След което пояснява:

„Истинското Аз е най-дълбоката част от индивидуалната ви природа – кои сте вие под всичките си фантифлюшки. Това е собствената ви личност: кои сте като отделно, индивидуално същество. Откриването на вашето Истинско Аз е процес на освобождаване от фалшивото Аз, което сте приели, докато сте израствали. За да стигнете до Истинското си Аз ще трябва да разчупите и да промените много от старите личностни модели. И… това може да бъде доста плашещо – да рискувате да се покажете като самите себе си, да вдигнете капака на защитите си. Така че, естествено, много хора се противят на Истинското Аз заради всичко, през което трябва да преминат, за да стигнат до него.

Истинското Аз (обаче) не е едно и също с Висшето Аз. Свързването с Истинското Аз не означава непременно, че усещате мистично единение с останалата част от живота. Възприемането на вашето истинско Аз не води до надхвърляне на усещането ви за отделна идентичност и сливане с по-голямото Цяло. С други думи, Истинското Аз не е финалният пробив. След като стигнете до Истинското Аз има още накъде да вървите… Откриването на Истинското Аз е онова, което Маслоу нарича себеосъществяване. Намирането на Висшето Аз е назовано от него с термина себенадхвърляне. Истинското Аз ви дава усещане кои сте сами по себе си; а Висшето Аз е възприятието, че на най-дълбокото си равнище сте същата субстанция като останалото във вселената, че сте част от нещо много по-голямо от вас.

Според Маслоу, себеосъществилите хора изпитват вътрешно усещане за освобождение и свобода, което другите хора не е задължително да преживяват. Но когато реализираните индивиди усещат тази свобода, те нерядко се питат: „Свобода за какво? Мога да бъда онзи, който съм, но за какво?“ Именно в този момент получават „повикване“ от Висшето, или Трансперсоналното Аз да използват енергията си в името на нещо по-голямо от тях самите. Усещат склонност да служат, имат чувството, че във вселената има смисъл и те трябва да изиграят някаква роля в превръщането на света в по-добро място. Вместо просто свободата да бъдат себе си, те мислят с оглед послушание и покорство спрямо нещо по-висше. Те се придвижват от себеосъществяване към себенадхвърляне.“

Винаги съм обичала полезните разграничения и затова сега споделям с удоволствие разграничението между Автентичното Аз и Висшето Аз, между себеосъществяването и себенадхвърлянето. Нещо повече, тъй като съм провеждала и семинар на тема за Автентичното Аз, за мен е особено важно сега да добавя, че пътуването навътре продължава и след като се освободим от фалшивите маски, чужди очаквания и предписани роли. То продължава, защото тогава успяваме да усетим онзи копнеж по нещо повече. Вероятно Яне Сандански е знаел това, защото именно негови са думите, че „Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство“, без дори да подозира, че в този момент заедно с Маслоу  полага основите на хуманистичната психология:). Парадоксалното е, че следващото стъпало след свободата е някакъв вид несвобода – желанието да служиш на нещо по-висше, да предадеш именно на него своята воля, да станеш оръдие в ръцете на Бога.  Оказва се, че за да можеш да служиш на Бога, първо трябва да бъдеш свободен.

Камелия