публикувано 30.09.2010 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Откъде минава пътят към осъзнаване на безграничното

„Решаващият въпрос за човека е дали той е свързан с безкрайността или не. Това е критерият на неговия живот. Едва, когато знам, че безкрайното е същественото, ще съм в състояние да отклоня интереса си от преходните и от всички неща, които не са от съществена важност. Но ако не знам това, то бих претендирал, заради едно или друго качество, което смятам за свое лично притежание, че представлявам нещо в света – може би заради „моята“ красота или „моето“ дарование. Колкото повече човек изтъква фалшиви притежания и колкото по-слабо чувства главното, толкова по-неудовлетворителен е животът му. Той се чувства ограничен, защото си поставя ограничени цели, а това поражда завист и ревност. Когато чувства и разбира, че още тук, в този живот се докосва до безкрайното, то неговите желания и нагласи се променят. В края на краищата човек е значим само поради същностното в него, а ако него го няма, животът му е пропилян. В отношенията ни с другия също е важно дали безграничното е изразено или не.

Но усещането за безграничност постигам едва тогава, когато съм крайно ограничен. Най-голямото ограничение за човека е онова „себе си“, което се проявява в преживяването „Аз съм само това“. И единствено само съзнанието за моето най-тясно ограничаване в себе си е свързано с неограничеността на несъзнаваното. Чрез осъзнаването на това аз се възприемам като ограничен и вечен, т.е. и като едното и като другото. Когато се възприемам като уникален в своята лична комбинация – т.е. крайно ограничен, тогава имам възможност да осъзнавам и безкрайното. Но само тогава!“

К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, размисли, сънища“, с. 327