публикувано 17.05.2011 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Отговорност

„Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята собствена реакция“.

Нийл Доналд Уолш

Отговорността е първият, ама съвсем първият урок от уроците, с който ще работим в семинара в края на месеца. Без него, дори и да се чувстваме силни, тази сила не е вътрешна и, рано или късно, ще се сблъска с ограниченията за своето влияние във външния свят. Поемането на отговорността за живота ни не просто е мястото откъдето започва всяка психотерапия, то е единственото място, откъдето започват истинските и дълбоки промени в живота ни във всяка една сфера! Това са промени, които осъществяваме първо в себе си и след това виждаме как те намират отражение върху външните обстоятелства, които ни обкръжават. Това е същият този процес на промените, който Стивън Кови нарича „отвътре-навън“ в своята книга „Седемте навика на високоефективните хора“ и който започва от простото осъзнаване, че между външния свят и нашите реакции спрямо него има едно малко пространство, в което ние избираме как да реагираме. Това малко пространство всъщност е най-голямото възможно пространство, което можем да обитаваме. Това е пространството на свободата.

Докато не осъзнаем не само с ума си, но и със сърцето си, че ние винаги можем да изберем как да реагираме на събитията от външния свят, ние психологически оставаме деца, които са зависими изцяло от това, което другите хора или обстоятелства правят в живота ни. Пиша това и си давам сметка, че това, по някакъв начин, е една банална истина. Но точно това е проблемът с баналните истини, че те дори и да са банални, не са истински истини докато не започнем да ги живеем. Те са нещо, което сме чули и повтаряме на свой ред… но дали наистина знаем как изглежда това пространство вътре в нас – между стумула и реакцията така, както Кови го описва в своята книга?

“ …един ден, докато се ровех в библиотеката, попаднах на книга, която веднага привлече вниманието ми. Разгърнах я и случайно попаднах на параграф, който в буквалния смисъл на думата преобрази живота ми. Прочетох откъса няколко пъти. С две думи, в него се говореше, че между стимула и реакцията съществува пространство и че ключът към израстването, самоусъвършенстването и щастието се крие точно там – в начина на използване на това пространство. Трудно ми е да опиша ефекта, който тази идея имаше върху мен…

Отново и отново премислях тези думи и тяхната мощ и влияние върху парадигмата ми за живота постепенно се увеличаваше. Почувствах се зрител на собствения си живот. Започнах да изследвам това пространство и да наблюдавам стимулите отстрани. Потъвах в усещането за свобода, което ми позволяваше не само да избирам реакциите си, но дори аз самият да се превръщам в стимул или поне да повлияя на промяната на стимулите. Стивън Кови“

Не можем да усетим своята отговорност за случващото се в живота ни, ако не се свържем първо с преживяването на това вътрешно пространство. Не можем да разберем, че сме отговорни, ако не осъзнаем, че всъщност винаги имаме избор. А това изисква висока степен на зрелост. Наблюденията ми са такива, че средно статистическият човек живее повече или по-малко осъзнато с манталитета на жертвата и доказателство за това са изказванията, в които някой и нещо се обвиняват. Лесно е да разберете в каква степен сте напред в овладяването на този урок, ако просто наблюдавате себе си и забелязвате дали в главата ви минават мисли, които приличат на обвинения, или които започват с условие като: „Само, ако… (например, мъжът ми ме разбираше), аз щях да … (съм по-уверена, успешна и щастлива)“. Голямото предизвикателство при поемането на отговорност за живота ни е, че ние не осъзнаваме, че всъщност през по-голямата част от времето си се чувстваме жертва на външни обстоятелства и основните ни усилия са насочени към влияние и промяна на тези външни обстоятелства. А, всъщност, истинската промяна започва вътре в нас, в онова безценно пространство между стимулите от външния свят и нашите реакции.

Урокът за отговорността е много по-сложен от това кратко представяне… той има своите много специфични измерения за всеки един човек в неговата уникална житейска и духовна ситуация и това е предимството на практическите семинари – че дават възможност да се изследва конкретиката. За хората, които обаче не могат да си позволят възможността да участват в семинари, сега искам да кажа, „сенчестото лице“ на отговорността е чувството за вина, когато се чувстваме отговорни за неща, които са извън наш контрол. Тогава изглежда, че всъщност не просто сме отговорни, но и прекалено отговорни. В дадения случай важното е да сме отговорни НО само за нещата, които наистина зависят от нас като сме много осъзнати за своята зона на влияние. Например,  да не се опитваме да променяме съпруга си, а вместо това да видим какво е това, което е свързано с нас самите и можем да направим за себе си, за да сме щастливи дори и той да не ни разбира. Може би, учим в този момент урока на независимостта и това негово поведение е прекрасна възможност да го научим – нещо, което е по-трудно при едни много разбиращи и подкрепящи взаимоотношения? За да се справим с това, се нуждаем от мъдрост, а това вече е вторият урок по свързване с вътрешната сила и за него – в  друга публикация:)! Надявам се, че за днес и само това напомняне за отговорността е достатъчно, за да погледнете навътре в себе си и да усетите вкуса на свободата да избирате как да реагирате на обстоятелствата във външния свят.

Камелия