публикувано 17.03.2014 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

Описание на просветлението

По-долу е превод от руски на текст за това какво е просветлението. Преводът е благодарение на Петя Стоянова, а авторът на текста – създателят на руския сайт „Самопознание – путь просветления„.  Макар че предумишлено не споменава името си, той споделя за себе си, че е преживял състоянието, в което човек разбира, че „всичко е Едно“, а неговото описание на просветлението ми хареса, защото е в синхрон с моите разбирания за духовния път. Тъй като просветлението е една от думите, които се използват, за да опишат целта на духовно търсещия човек, някой ден ще напиша повече по тази тема. Сега обаче – с благодарност за усилията на Петя и с разрешението на автора на този сайт, споделям неговото описание. Вярвам, че то ще даде известна яснота по тази дума, която често се използва, но всеки влага различни значения в нея.

„Просветлениетo (пробуждането) е забележително състояние, но да му се даде точно описание е много сложно, защото то е извън понятията и думите. Думите могат само да го осакатят. Затова, без да се зацепвате за самите думи, погледнете в тази посока, накъдето те сочат.

Помнете, че думите, описващи явлението, са просто етикети. Етикетът и явлението не са едно и също. Затова думите не могат да предат точния смисъл на явлението, но могат да укажат посоката, накъдето трябва да се гледа. Това е като пътен знак, който показва, че вие сте излезли от града, но градът и знакът съвсем не са едно и също. Отчитайте този момент за избягване на излишни проблеми.

Просветлението – това е изначалното състояние на съзнанието. Това е състояние на чисто неограничено съзнание – то е било такова, докато не сте измислили за себе си всякакви неща. „Неограничено” означава „без никакви граници, размери, ограничения”. Думи, мисли, понятия, представи, убеждения, светоглед – всички тези неща са ограничения.

Просветлението – това е истинската природа на духовното същество, т.е. на вас. Тя е неизменна, вечна , безкрайна. Всичко се променя, освен вашата изначална природа, която човек просто е збравил. ЕТО ЗАЩО ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ ПРОСВЕТЛЕНИЕ. На практика „постигане на просветление” не е съвсем правилен израз. Как може да се постигне нещо, което вече съществува? По-правилно би било да се каже, че е нужно да се освободим от илюзиите, които ни пречат да видим Истината.

Повечето техники, водещи до просветление, изчистват стерeотипите на мисленето и поведението, умствените ограничения, които не ни позволяват да живеем „тук и сега”, да присъстваме (просто да бъдем) и възприемаме.

Не бива да се казва, че просветлението е състояние на радост и блаженство, защото това би било ограничаващо заявление: това би означавало, че всички останали емоции и усещания изчезват.

Просветлението не ни избавя от никакви емоции и усещания на тялото. Човек не се превръща в робот или растение. Просветлението ни избавя от егото, което, отъждествявайки се с тялото, ума и още куп неща, счита, че тези емоции и усещания ги изпитва то (егото), създавайки по този начин страдания. Когато егото ичезва, емоциите и усещанията остават, съзнанието ги възприема, но не казва „това са мои усещания”, „аз чуствам това” и т.н. Отсъства отъждествяане с тялото. Истина е също, че количеството и интензивността на неприятните емоции рязко намаляват. Мислите, емоциите и усещанията възникват и изчезват, без да оставят следа. Те не „засядат”, нямат продължителност на съществуването, както преди. Всеки нов миг носи ново възприятие, избавяйки ни от това, което е било преди миг. Например в някакъв момент може да възникне усещане за тъга, но само след две секунди осъзнавате, че на лицето ви сияе усмивка, а тъгата е изчезнала безследно.

Няма също и отъждествяване с ума: вие не можете повече да кажете „аз помислих”, „аз реших”, „аз направих извод” – това няма да съответства на истината. Вие преди всичко ще кажете така: „дойде мисъл”, „възникна решение”, „изводът е такъв”. Поне ще има усещане, че това сега е така. Вие не се възприемате като ум, вие сте по-скоро присъстващо съзнание, наблюдаващо ума, макар че много просветлени продължават да използват обичайните за хората думи от рода на „аз”, „на мен”, „мисля” и т.н.

За просветлението е характерно разбирането за същността на ума и живота като цяло.

Относно ума

Остава ли умът след просветление? Функционалният ум – да остава, защото умът и тялото са своего рода един механизъм. Функционалният ум – това е просто механизъм, обезпечаващ преживяването на тялото. Той не осъзнава себе си, той просто работи, изпълнявайки конкретни функции. Това е умът на тялото, както при животните.

Другият ум, който е „его”, изчезва. Егото – това е „мислещият ум”, вечно бъбрещата същност, предлагаща съждения, оценки, сравнения, постоянно безпокояща се за нещо и спореща сама със себе си. Егото се усеща като „аз” и смята себе си за нещо като център на съзнанието. Задайте си въпроса „кой съм аз?” и егото ще ви даде отговори. Всички отговори на този въпрос представляват отъждествявания.

Когато изчезне егото, остава чисто възприемащо съзнание и тялото с неговия функционален ум. Отъждествяването с ума и тялото изчезва. Вие продължавате да бъдете с ум и тяло, но разбирате, че не сте нито едното, нито другото. Откликвайки на името си, вие разбирате, че името е просто етикет, прикрепен към това тяло-ум, което вие възприемате. Отъждествяването с името изчезва.

Пълната духовна свобода, към която толкова се стремим посредством различните практики – това е синоним на просветлението. Това е пробуждане от илюзиите, в които човек е бил въвлечен. Това е чисто присъствие, свидетелстване, наблюдение на илюзиите на живота и невъвлеченост в тях. Това е като истинско пробуждане от нощните сънища: в съня вие сте били въвлечени и неосъзнати, сънят ви се е струвал толкова реален, че изобщо не е възниквал въпрос за неговата реалност. Но ето вие сте се събудили и сте разбрали, че това е било нереално, това просто е било илюзия.

Просветлението е състояние извън дуалностите, вие не се намирате в техните капани. Това е важна чат от описанието на просветлението.

За съжаление, с думи е трудно да се опише просветлението, тъй като има значително изкривяване. Затова съществуват толкова много заблуждения относно просветлението. С това нищо не може да се направи. Не мислете, че някъде има едно-единствено точно описание на просветлението. Не, такова няма. Има просто указатели, които посочват нужната посока, но за да се разбере напълно какво е просветлението, трябва да бъдеш просветлен…

… никаква техника няма да даде просветление, а още повече абсолютно. Просветлението може да се случи, но НЕ в този момент, когато ще правите нещо за неговото постигане. Защото всяко правене – това е движение вътре в дуалността, от единия полюс към другия. Докато се движите вътре в дуалността, вие се движите вътре в дуалността, даже ако при това изчиствате ума (от същите тези дуалности), което само по себе си е полезно и целесъобразно!“

източник: pro-svet.at.ua, Описание просветления,

превод, Петя Стоянова