публикувано 26.04.2013 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

Нива на знаене

„Когато умът знае казваме, че е познание. Когато сърцето знае казваме, че е  любов. А когато съществото знае, това е медитация.“ Ошо

Знанието не е само нещо, което или го има или го няма, но и нещо, което има различни нива на дълбочина. Точно така го усещам – като нещо, което потъва все по-надълбоко и по-надълбоко в нас – започвайки от периферията, където е умът и завършвайки в центъра, където е нашата най-вътрешна същност, душата.

В началото знаенето е само информация. Ние може да сме прочели какво например представлява депресията и как човек се чувства безпомощен да се справи със своето състояние със силата на волята. Но когато същото това знание потъне по-надълбоко и достигне до сърцето, ние не просто сме информирани за това какво представлява депресията – ние знаем това от личен опит. И понеже лично сме преживели нейната тъмнина и безпомощността ни със силата на ума да се върнем към светлината, когато срещнем човек, който преминава през същото състояние, нашата реакция има друго качество. Това е качеството на състраданието – най-висшата форма на любов.

Но очевидно има и още по-дълбоко ниво на потъване на знанието. Това е нивото, до което достигат мистиците. Тогава знанието вече не е разбиране или състрадание – то е присъствие и неутралност. То е тишината, която идва от безмълвния център на вътрешния наблюдател. Това ниво е най-дълбокото.

Ако това е посланието, което идва при вас по принципа на синхроничността, проверете дали не е, защото е време знанието ви да потъне още по-надълбоко. Ако имате чувството, че тъпчете на едно място и не намирате отговора на въпросите си, може би точно сега, подобно на капките вода в скалата, вашето знание си пробива пътя към по-дълбоката ви същност?

Камелия Хаджийска