публикувано 09.02.2011 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

„Не мога да живея без теб“

от книгата на Морган Скот Пек, „Изкуството да бъдеш бог“

„Второто най-разпространено погрешно схващане за любовта е, че тя представлява състояние на зависимост. Това най-често се изразява с думите, когато някой казва, че не може да живее без някой друг. Това обаче не е любов, а паразитиране. Когато ви трябва друг индивид, за да оцелеете, то вие паразитирате върху него. Тогава връзката е повече въпрос на необходимост, а не на любов. Състоянието на зависимост е неспособността да се изпитва цялостност или да се действа адекватно, ако някой друг не се грижи активно за теб. Пасивно зависимата личност е толкова заета да търси любов, че няма енергия да обича истински. Тя едва понася самотата и ако преживее раздяла с един партньор е склонна веднага след това да скочи към друг партньор само и само, за да не бъде сама. Зависимостта може да изглежда като любов, но всъщност е анти-любов. Тя търси повече да вземе отколкото да даде. Тя подхранва инфантилизъм, а не развитие. Тя се стреми да ограничи или да хване в капан, а не да освободи.“

Коментар: Ако това е отговорът, който „Уроците на любовта“ ви донесоха, може би е време за проверка – проверка за истинността на вашата любов. Можете ли да сте щастливи и без другия и търсите неговата компания,  за да преживеете богатството на любовта – така, както само срещата с някой различен от нас може да ни стимулира да проявим най-доброто от себе си? Или, е обратното…чувствате се нещастни без него и само, когато той е с вас усещате, че сте цялостни? Въпроси, въпроси… уроците на любовта не са нищо друго, освен отговорите, които ние даваме на въпросите, които идват от живота, от нашия опит с другите, от споделения опит на някой друг.            Камелия