публикувано 02.05.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Необикновена наблюдателност

„Трябва да започнем със себе си, преди да разберем каква е крайната цел на живота и какво означава всичко това – войните, враждите между народите, конфликтите и цялата тази бъркотия. Изглежда много лесно, но всъщност е извънредно трудно. За да изучим себе си, за да видим как действат нашите мисли, трябва да сме необикновено наблюдателни. Когато човек започне все по-добре да следи тънкостите на своето мислене, той започва и все по-добре да осъзнава какво е, а така също какви са хората, с които общува. За да откриеш кой си, трябва да се опознаеш в хода на действията си, в отношенията си с другите хора. Трудността се състои в това, че ние сме толкова нетърпеливи, искаме да се движим напред, да стигнем до дадена цел и затова нямаме нито време, нито възможност да проучваме и да наблюдаваме. От друга страна, ние сме заети с различни дейности – да изкарваме прехраната си, да отглеждаме деца, имаме отговорности в различни организации – толкова много сме се отдали на различни неща, че нямаме време да се самовглъбим, да проучваме и наблюдаваме. Така че отговорността за нашето отношение към нещата зависи от нас и от никой друг. Струва ми се, че търсенето по целия свят на духовни учители и техните доктрини, четенето на най-новите книги върху това или онова и т.н. е напълно напразно и излишно, защото може да обиколиш целия свят, но накрая трябва да се върнеш към себе си. И тъй като повечето от нас са напълно невнимателни към самите себе си ни е трудно да видим ясно какъв е начинът на нашето мислене, какви са нашите чувства и действия.“

Джиду Кришнамурти, „Първата и последната свобода“

Коментар: Наистина харесвам написаното от Кришнамурти! Разбирам какво има предвид като казва, че самопознанието изглежда много просто, но всъщност е много трудно. Вярвам, че истинските неща са прости, но същевременно  значимите неща в живота ни не идват толкова лесно. Това значимо нещо е самопознанието, за което той говори – „безалтернативното осъзнаване“, както той го нарича на едно друго място. А истинското нещо сме ние самите – единствената реалност, която можем да видим как изглежда отвътре и да изследваме мястото, в което се пораждат нашите мисли и чувства, мястото на „прожекционния апарат“. Надявам се, че  тази споделена мисъл на Кришнамурти днес ще ви напомни за истински важните неща в живота – вас самите и опознаването на вашата вътрешна реалност.   Камелия