публикувано 06.09.2010 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

На пътеката за бягане

„… целта на психичното развитие е цялостната личност. Не съществува линеарно развитие, има само circumambulation (обикаляне в кръг) на цялостната личност. Еднолинейно развитие съществува най-много в началото, а по-късно всичко е насочено към средата“.

К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, размисли, сънища“, с.190

Познавате ли чувството, че тъпчете на едно и също място? Че полагате толкова много усилия, за да промените нещо в себе си, а то сякаш си стои същото? Или, в друг вариант, че се променяте в избраната от вас посока, че има толкова много знаци, че позитивните промени вече се случват в живота ви и тази ваша ужасна черта, която ви е измъчвала, вече я няма…. и изведнъж се случва нещо, което ви връща в изходна позиция! Отново реагирате по стария начин! В този момент си казвате, че сте пълен идиот, който само си мисли, че се променя, и че всичките ви усилия са отишли напразно.

Ако обаче преодолеете първата си реакция на обезсърчение, ще видите, че нещата са същите, но не съвсем. Дори и на пръв поглед да изглежда, че сте зациклили, че краищата на спиралата, по която се движите са се събрали в една точка и няма никакъв прогрес, при втори поглед ще откриете и промяната.  Въпреки че темата е същата, един нов аспект е добавен към нея. Това е така, защото зад подобно повторение, има скрит смисъл. Ние се раждаме с една или няколко основни теми в живота си, около които се въртят всички основни събития в него – като в колело, като в спирала, като в мандала. Отново и отново се връщаме към тях, но при всяко ново връщане добавяме нов сегмент осъзнаване – все едно оглеждаме една сграда от различни страни. Първо я оглеждаме отпред, след това отзад, после отгоре, отдолу, оглеждаме я отвътре, влизаме в мазето, качваме се на тавана, оглеждаме стаите една по една. Сградата е една, но срещата с различните й части е толкова различна понякога! Тази сграда е основната тема в живота ни и дори понякога да изглежда, че темите са повече от една, те са само различните пристройки към основната сграда.

Юнг нарича основната тема в живота ни „мит“ и въпросът, който поставя началото на неговото дело (лично и професионално), и който той страстно задава на себе си след разрива си с Фройд, е:„Но какъв все пак е твоят мит, митът, с който живееш?“ („К.Г.Юнг, „Автобиография“, с.165), Намира отговора на този въпрос едва в края на живота си след като разбира, че в сърцевината на неговите търсения е било откриването и разбирането на архетипа на Цялостната личност . „… разбрах, че цялостната личност е принцип и архетип на ориентирането и смисъла, че в това се състои целебната й функция. Оттук започна първото долавяне на моя личностен мит“ (с.192).

Това е другото важно нещо, което е добре да знаем. Че отговорът на подобен въпрос, като този за „мита, който живеем“, т.е. за основната тема на живота ни, около която се въртят основните външни събития и вътрешни преживявания, идва като резултат от усилията на целия ни живот. Когато се посветим на въпрос като този, животът започва да откликва и ние все по-отчетливо започваме да чуваме неговия отговор – да долавяме основния лайтмотив на това, което ни се случва и да разбираме, че всяко връщане към този лайтмотив не е връщане назад, а движение в кръг – постигане на все по-голяма вътрешна пълнота и цялостност.

Процесът на циркуларното развитие в кръг много да ми прилича на бягането във фитнес-залата. Лентата се върти ли, върти, ние бягаме ли, бягаме, но на практика си стоим на едно и също място. Толкова усилия, а нито милиметър придвижване напред. Ако се фокусираме върху външния резултат, наистина прогресът е никакъв – стоим си на едно и също място. Но ако насочим вниманието си върху вътрешния резултат, върху по-силните мускули на краката, върху подобреното кръвообръщение, върху отворените дробове, върху по-силното тяло – ще видим, че резултат има –  и то какъв! Постигането на нашата цялостност е вътрешен резултат – той може да има своя израз във външния свят, може и да няма. Важното в случая е да го търсим вътре, а не вън от нас, да търсим малките промени, а не големите.

Ако имате усещането, че тичате ли, тичате по пътеката на живота, а изглежда че стоите на едно място и усилията ви не се увенчават с успех – вгледайте се навътре. И проверете дали наистина сте същия, ама съвсем същия човек, който сте били преди това.  Ако успеете да видите нюансите, ще видите и прогреса. Предизвикателството, когато за стотен път преживяваме същото нещо, е да не се поддадем на първата си реакция и заключението, че нищо не се променя. И след първата ни реакция, да имаме и втора – да се запитаме „Но какъв все пак е МОЯ мит, мита, който живея?“ И тъй като това е най-важният въпрос в живота ни, да знаем, че ще получаваме различните му отговори до края на същия този живот.

Камелия