публикувано 19.05.2011 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Мъдрост

Ако нямаме мъдрост, не можем да приложим урока на отговорността правилно. Всъщност, повечето от хората, с които професионално общувам, имат проблем не с бягството от отговорност, а с това, че са твърде много отговорни. Без урока на мъдростта не можем да изявим своята вътрешна сила, защото няма да знаем коя е нашата зона на отговорност и какво точно да направим. Когато се чувстваме отговорни за неща, които не зависят от нас, отговорността се превръща вместо в източник на сила, в средство за изчерпване на тази сила.

Преди доста години, когато прочетох книгите на Нийл Доналд Уолш ме порази една негова мисъл, според която ние не сме отговорни за никой, ама за никой друг, освен за самите себе си. Сега вече започвам да разбирам това, което тогава не можах. Ето я мисълта на Уолш: „Дори и физическото удобство за членовете на семейството ти няма да те бъде грижа, защото щом веднъж си се издигнал до нивото на Божието съзнание, ще разбереш, че не си отговорен за никоя друга човешка душа и въпреки, че е препоръчетилно да пожелаеш всяка душа да живее в удобство, всяка душа трябва да избере (и избира) собствената си съдба във всеки настоящ момент.“ Така, извадена от контекста, тази мисъл може да провокира противоречиви чувства и у вас. Но тък като сме в урока на мъдростта, това е добре – противоречието е израз на способността ни да видим цялата картина на нещата, в която едновременно може да съжителстват различни гледни точки – еднакво правилни.

Мъдростта е толкова важен елемент от свързването с вътрешната сила, защото определя доколко всички останали уроци ще бъдат прилагани адекватно – съобразно спецификата на уникалната ни житейска и духовна ситуация, в която се намираме. Благодарение на нея разбираме дали трябва да учим да поемаме или да не поемаме повече отговорност, дали да даваме, или да не даваме, дали да сме активни или да изчакаме, дали да… Мъдростта наистина се отнася до пространството на вътрешните избори, където се ражда отговорността – същото това нещо, което на едно друго място съм представила като средното събитие. Тя е синтеза на ума със сърцето и като такава е в чист вид „емоционална интелигентност“ – понятието, с което в психологията се означава тази „мета-способност“, която определя в каква степен всички наши останали способности (включително и нашето IQ) ще могат да бъдат изразени адекватно във външния свят.

Мъдростта означава много неща… И за нея може да се пише много. Най-добре, разбира се, е да се изследва практически – в конкретната ситуация за всеки поотделно, каквато възможност дават семинарите. Но за нашите скромни цели тук е добре просто да се знае, че тя е в способността да се вижда Голямата картина – да се виждат различните аспекти на живота в тяхната взаимна свързаност и обусловеност, да се вижда кое е преходното и кое е вечното, да се отсява важното от маловажното. За да може Мъдреца да си свърши тази своя работа, той се нуждае от ДИСТАНЦИЯ. Не можеш да видиш Голямата картина, ако я гледаш отблизо – една дистанция, която много прилича на това да стоиш на брега на една река и да гледаш как тя тече, но да не скачаш вътре в нея.

С пожелание днес да стоите на брега на реката на вашия живот, да не приемате нищо лично, а ако се случи нещо и възникне съждение за това как трябва да бъдат нещата, да си зададете въпроса дали и противоположната гледна точка не е също толкова вярна… С други думи – дистанция и обективност! Ако днес това послание е стигнало до вас, значи днес е ден да не скачате във водата! Това е урок по вътрешна сила!

Камелия