публикувано 18.08.2010 от Камелия Хаджийска в Лечебни истории
 
 

Аз оставих момичето на пътя

„Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма не издържал и попитал:
– Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
– Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си….“

Из книга с притчи

Коментар: Каквото и да носите със себе си от миналото, време е да го изоставите. И, ако ви е трудно, вижте дали не се дължи на това, че не си позволявате да правите това, за което осъждате другите. Нашата психична цялостност изисква да може да изразим всички аспекти от себе си. Затова, ако откриете подобно нещо в себе си, му позволете да се изрази, намирайки подходящите за това форми, които не навреждат на другите. Пренесете момичето на отсрещната страна, дори ако сухият морализаторски глас у вас се надига осъдително.

Камелия