публикувано 05.01.2015 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Между две години

titeropeОбичайната логика е да мислим, че първо трябва да открием кои сме и какво искаме да правим, и след това да го материализираме в живота си. Но монетата на нашата себереализация има и точно обратната страна. Първо правим някакви неща, които сякаш нямат връзка помежду си и дори не ни харесват, и едва впоследствие осъзнаваме кои сме станали докато сме ги правели. Поглеждаме назад и виждаме как крачките, които сме извървели до този момент, имат вътрешен смисъл и логика, които преди това не бихме могли да видим. И, макар че тези два различни процеса на оформяне на нашия уникален Аз – с поглед напред, към бъдещето, или назад, към миналото – да присъстват през цялото време, уплътняването на истинската ни „психологическа форма“ става именно в настоящето – там където те се срещат.

Така се случва и с мен самата. Например по отношение на сайта си, когато го създавах си мислех, че в различни статии ще споделям двете различни области на моя опит – психотерапията и духовността. Едва впоследствие започнах да разбирам, че именно тяхното свързване е нещото, което създава моята „психична форма“. А след написването на четирите статии, в които представям гледната точка на системната психотерапия за връзката между „различните нива на психично здраве и религията“, осъзнах, че нещото, което най-много ме привлича, е прилагането на критериите за психично здраве към духовността. Защото различните духовни възгледи имат различни нива на психично здраве и някои от тях могат да бъдат доста нездрави, всъщност.

В самото начало беше Ошо. След това открих, че има не малко западни психотерапевти, които също пишат за духовността по подходящ за научния ум начин, но именно аналитичната психология на Юнг породи най-много лични осъзнавания. Благодарение на Юнг започнах да се връщам към християнските си корени и да виждам в  християнската религия живия мит, обитаващ архетипните пластове на човешката психика. Така понятието за „индивидуацията“ от втората половина на живота ни за мен стана символ на духовно посвещение, а нейната динамика – израз на алхимичните процеси на вътрешната ни трансформация. И, докато 2013 година е била натежала от статии, вдъхновени от Мари Луиз Франц и най-вече книгата й „Алхимията – символика и психология“, то през 2014 година, започнах да чета различни текстове в областта на езотеричното християнство, за да мога да разбирам по-добре нещата, за които пише Юнг.

Така на границата между 2014 и 2015 година открих, че основните теми, които са вълнували съзнанието ми през 2014 година, все още не са намерили израз в моите статии. Въпреки това свързването на духовността с психотерапията е продължило да се случва през  темата за „спонтанното събуждане на кундалини“. През януари съм публикувала статията за „Паник-атаките от духовна перспектива„, която свързва паник-атаките с активирането на тази духовна енергия в човешкото тяло. Според статистиката това е най-четената и най-много споделяната във фейсбук статия – факт, който тълкувам като потвърждение, че феноменът, наречен „спонтанно събуждане на кундалини„, е много по-широко разпространен, отколкото на пръв поглед това изглежда. За мен лично беше откритие да разпозная в лицето на събудената богиня Кундалини-Шакти още една от формите на архетипа на Разрушителя. И, макар движението на тази богиня в тялото ни да е твърде сложно и многообразно, основното е едно – срещата с нея е знак, че е дошло време да пуснем контрола и да го поверим на една по-голяма сила – същата, от която е дошъл и животът ни.

По-голямата част от статиите за пробудената кундалини са свързани с инициирания от мен превод на книгата на Ел Колли – „Белязана от Духа“. Преводът на тази книга все още не е приключил, но благодарение на доброволния труд на преводачите по-голямата част от нея вече е достъпна и на български език – цели десет глави! Към настоящия момент са преведени още две глави и в най-скоро време предстои и те да бъдат публикувани. Все още продължавам да изследвам тази сложна и мистериозна тема и не спирам да се изумявам колко силно свързани са тялото, психиката и Духът. На практика всичко е Едно и само отделните му прояви изглеждат на повърхността различни. Предизвикателството е да отворим умовете си и да изследваме непредубедено света, в който живеем и за който Юнг в края на живота си пише: „В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения – за нищо, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И въпреки цялата несигурност усещам някаква опора под всичко съществуващо и една приемственост в моя начин на съществуване.“

Интересна динамика се е случвала и в промяната на читателите на този сайт. Мнозина отпаднаха, а посещаемостта осезаемо спадна. Изглежда, че тази форма на духовност, която представям тук и в която основната духовна практика може да се нарече „садхана на разочарованието„, не е много привлекателно нещо. Но това е разбираемо. Нормално и човешко е да изберем удоволствието пред страданието, съзиданието пред разрушението, осъществяването на земните ни желания пред подчиняването им на По-висша воля. За съжаление, когато дойде моментът да изпием „горчивата чаша“, възможностите за личен контрол на Съдбата ни рязко намаляват и най-доброто, което можем да направим, е да превърнем горчивия опит в духовно посвещение. През месец юни съм написала статията „Защото мнозина са звани, но малцина избрани“ като резултат от този мой опит и наблюдения.

Едно от полетата на вътрешната ми конфликтност през 2014 е било да направя част от статиите в сайта платени, така че да мога да финансирам неплатената част. През месец април съм написала статията „Да избереш камъка„, но едва през декември съм успяла да материализирам този свой избор на практика. Тогава съм публикувала и статията „Достатъчно“ е усещане, а не вещ„. За мен това е още един лично изстрадан опит за това как изглежда начинът, по който се решават значимите вътрешни противоречия – бавно, чрез малките стъпки на вътрешно зреене. А когато дойде денят да слезем от кръста, откриваме, че  най-ценното, което междувременно ни се е случило, се отнася до нас самите – до сътворяването на себе си и нашата собствена цялост. Първата платена статия се казва Пантофката на Пепеляшка и до този момент доходът от нея е 91 лева. Промяната, която извърших в себе си по отношение на справянето с комплекса си на мъченическата любов, който беше в основата на моя вътрешен конфликт – безценна.

Изминалата 2014 година е започнала с темата за събуждането на кундалини и е завършила отново с нея. През декември има няколко статии, които по недвусмислен начин представят психичното страдание не като болест, а като отваряне на съзнанието ни към измеренията на невидимото и раждането на вътрешния лечител – „Когато боговете станат болести“, „Патологизирането на Духа“, както и Психиатричната клиника през погледа на един шаман„. Така 2014 година се оказа година, посветена на богинята Кундалини-Шакти – богинята, която разрушава блокажи и препятствия по пътя си, за да разчисти терена за нещо ново. В моето разбиране това разчистване е пречистване – един истински алхимичен процес, в който оловото се пречиства от примесите на материята докато не остане само най-същностното ни Аз.

През 2014 година съм завършила и представянето на стадиите от алхимичния процес като символ на индивидуацията. След статиите за „калцинацията“ от 2013 година е дошъл ред да представя и останалите три стадия:

Натрупването на публикации, посветени на алхимията като символ на духовния процес на трансформация, към края на годината е довело до създаването на още една категория от „игрите на синхроничност“ – „Воинът на светлината“ – едно име, което използвам като метафора на вътрешните битки, които характеризират живота на една голяма група от хора. Други статии, които са се радвали на интерес през 2014, са:

Миналата година съм започнала със статия за „Най-кратката формула за любовта“ и това не е било случайно. Темата за любовта беше и продължава да е в центъра на моя интерес. Тази година възнамерявам обаче да продължа с другата част от това уравнение – темата за свободата. Защото любовта е хубаво нещо, но само ако носи чувството за свобода. Все още предстои да пиша по тази тема. Но сега, на границата между две години искам да посея семената на моето намерение за 2015. Знам, че зреенето е бавен процес. Разбирането – също. Затова ще бъда търпелива.

За много години!

Камелия