публикувано 25.07.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Между вътре и вън

Тъй като съм на вълната за подготовката на групата в края на седмицата, в която ще изследваме чрез преживяване как изглежда да сме свързани със себе си и със света по един здравословен начин (т.е. да сме от вътрешната страна на асцендента си), тук ще споделя още малко информация по тази тема. Цитатите по-долу са отново от книгата на Мартин Шулман „Кармична астрология“ т.3:

„Преминавайки през живота, ние приемаме някои неща, други отблъскваме. Вечно преживяваме процеса на отдаване и приемане или това е потокът ин-ян, който постоянно премоделира личността. Ако не използваме влиянието на нашия асцендент, ние лесно можем да поемем толкова много от външната среда, че едва ще знаем кои сме. При другата крайност може да се опитваме да проявяваме повече от това, което има смисъл за нашата среда. Но когато това двупосочно течение е в периметъра на асцендента, то прилича на електрическа жица, която е защитена с изолация. Можем да фокусираме и селективно да изберем това, което идва в нас и което се излъчва от нас през този защитен филтър… Нито пасивността (възприемчивостта към външни въздействия), нито активността (опитът да отпечатаме вътрешната си същност върху външната среда) представляват целостта на живота, която смятаме да преживеем. Интересното е, че планетите в картата не могат да проявят своя потенциал, ако енергийният поток през асцендента е небалансиран…“

Това може да звучи малко абстрактно за хора, които познават психичното главно през конкретиката на фактите от всекидневието, затова добавям и моя коментар. Аз самата в живота си съм минавала през силно интровертни периоди, в които водещата енергия е Ин и основното, което правя, е да се вглеждам в себе си. Също така съм преминавала и през по-екстравертни периоди, когато основният фокус на моето внимание – и влияние, е външния свят и желанието да направя нещо в него.  М.Шулман представя тези два процеса повече като едновременно протичащи в две противоположни посоки, отколкото като редуващи се фази в живота ни. Според мен обаче няма противоречие – и двете гледни точки могат да бъдат верни, ако видим, че става въпрос за акценти. В дадения цитат акцентът е върху баланса на приемане и излъчване, защото именно този баланс е нещото, което ни кара да се чувстваме добре.

„Асцендентът запълва празното пространство между вътрешната личност и света, срещу който тя трябва да се изправи. За да постигне едно същностно състояние, човек трябва да може да свърже всичко, което е проявено от вътрешната му същност, с по-обширната реалност. Ако „всичко, което е отвътре“ няма начин да излезе навън, тогава чувството за безнадеждност и безсмислие ще проникне във вътрешната същност. Ако, от друга страна, външният свят не е в състояние да приеме всичко, което индивидът може да предложи, тогава чувство на дезинтеграция и отчаяние може да обхванат вътрешната същност. Асцендентът действа като балансьор така че всичко, което е вътре в индивида, може да намери накрая разбиране чрез контакт с външната среда.“

Честно казано, и за мен подобно представяне изглежда твърде абстрактно … но по някакъв начин и съм силно привлечена от него, защото отговаря на мои дълбоки въпроси, свързани с това как да изграждаме здравословни връзки с външния свят –  хора, събития, обстоятелства. Нишките, от които е изтъкан нашия живот, са всички тези връзки между нас и другите и, ако искаме чергата, която те тъкат, да е красива, ще трябва да намерим начин тези нишки да са добре изплетени. Отговорът, който астрологията ни дава на въпроса за свързаността е, че трябва да сме наясно какво е това, което е вътре в нас и да намерим адекватен начин, за да го изразим навън. Значимият въпрос тук е кой е адекватния начин? В терминологията на астрологията ето кой е той:

„Асцендентът е вашата точка на осъзнаване. Той привлича и направлява останалата част от картата към преживявания, чрез които вътрешната същност и външната среда могат да влязат в контакт. Ако индивидът използва своя асцендент правилно, той ще се чувства близо до преживяванията на живота, които съответстват на качествата на неговия асцендент. В същото време той ще изпита чувство на отдалеченост от всички преживявания във външната среда, които не се свързват пряко с неговия асцендент….Лесно е за някого с асцендент Близнаци да бъде в крак с текущата информация от вестниците, списанията, радиото или телевизията, защото този изгряващ знак съдържа в себе си качеството на медийна комуникация. В същото време индивид с изгряващ знак в Овен ще бъде в унисон с вибрациите на съзнанието, които имат връзка с персоналната активност и дръзката конфронтация с предизвикателствата на живота. Има много различни качества на вибрациите и преживяванията във външния свят  и всеки асцендент селективно се настройва към онези вибрации, които са му най-близки. Поради това всеки асцендент определя различна възприемчивост към живота.“

Както става ясно от цитата по-горе, отговорът за това кое ни помага да имаме балансиран двупосочен обмен между нас и външния свят, е – да бъдем в контакт със собствената си уникална същност! Да сме наясно кои са „очилата“, през които гледаме на света и да отчитаме, че има множество други очила, които не са наши, но също са уместни по отношение на хората около нас, които ги носят. И да знаем, че „все пак не всички събития в света са предназначени за нас.“ (М.Шулман) Май пак идваме до това, че простото решение на връзката ни с външния свят е да не приемаме нещата в него лично – и да откликваме само на тези от тях, които усещаме, че са в синхрон с нашата вътрешна същност…. А разбираме, че сме в синхрон просто, когато се чувстваме добре…

Камелия