публикувано 07.01.2012 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Магьосникът и завръщането на Героя

Архетипът на Магьосника е много привлекателен архетип. Той дава сила за осъществяване на желанията ни. Но за да стигнем до него – и най-вече, да не злоупотребим със силата му, е необходимо смирение. Колкото е по-голяма силата му, толкова по-голяма е нуждата от смирение, защото неговата сила не идва от него – той е само проводник на енергии от надиндивидуален, трансперсонален характер. За да може магията, която той прави, да е бяла, е необходимо сърцето му да бъде чисто. Затова, въпреки че много голяма част от хората искат да са Магьосници, вероятно по-голямата част всъщност не искат – страхът от своето величие има своите основания, защото злоупотребата с него е опасна.

Затова този толкова силен архетип е представен в книгата на К. Пирсън едва накрая на пътешествието на Героя. Героят в нас става Магьосник едва, когато той се завръща в Царството си – обновен, открил съкровището на вътрешната си същност – своето автентично Аз, което иска да сподели с другите и да помогне разцвета на Царството си. За да стане по-ясно за какво става дума, ще напомня, че Пътешествието на Героя (т.е. става дума за нашето вътрешно духовно развитие) е разделено на три части – подготовка за Пътуването, самото Пътуване и Завръщането. В предгероичния етап, първия, ние живеем архетипите на Невинния, Сирака, Грижовника и Воина. Въпреки, че това са архетипите, които характеризират живота на по-голямата част от хората, при тях пътуването на Героя все още не е започнало – те са само подготовка за него!

Пътуването на Героя започва с посвещение и обикновено това е срещата с архетипа на Разрушителя – най-често срещания повод хората да се обърнат към психотерапия и да се чувстват малоценни от това, без да подозират,  че по този начин Душата им е решила да ги посвети в мистериите на живота. Други преживяват своята различност и отделеност от другите, чувствайки се аутсайдери или живеейки в периферията на социалните групи (Скитника). Трети и четвърти търсят и откриват своята идентичност (което е истинската цел на Пътуването) чрез енергиите на Любовника и Твореца. Едва, когато сме открили кои сме ние, когато сме разрушили маските на фалшивите си роли и сме намерили лицата на най-дълбоката си самоличност – обичайки, творейки, пътувайки, ние вече можем да се завърнем в Царството си и да влезем във владение на живота си – по един зрял и мъдър начин, въплътен от мощните архетипи на Владетеля, Мъдреца, Магьосника и Шута.

Само в контекста на другите архетипи можем да разберем по-добре мястото на архетипа на Магьосника в живота ни. Много хора „размахват магическите си пръчици“, правят различни визуализации и повтарят различни позитивни утвърждения, но силата, за да се задейства магията в живота им е слаба – почива върху детски желания и фантазии за всемогъщество. Затова и нищо не се получава. Колкото и да четат популярната книга „Тайната“ те не могат да задействат закона за привличането на нещата, които искат да влязат в живота им, за който в тази книга се говори. Защото, според този закон, подобното привлича подобно, но човекът, който не познава себе си, който не е влязъл в подземието на своето подсъзнание и не се е срещнал там със своята сянка, не е бил разсъблечен до голата си същност от Ерешкигал, не е наясно, че истинското привличане, истинската магия, се случва на по-дълбокото ниво от това, на което са думите и съзнателната ни нагласа. То се случва на нивото, на което е Душата му, където подсъзнание и свърхсъзнание заедно сътворяват събитията от неговия живот.

Преди да станем Магьосници минаваме през Долното царство и научаваме урока на смирението, за да не злоупотребим със силата, която по-късно идва от енергиите на трансперсоналната реалност. Преди да размахаме вълшебната пръчица, пропадаме в подземното царство на Ерешкигал. За да стане по-ясно посланието на това, което сега казвам, ще използвам образността на картите Таро – още един начин за изразяване чрез езика на архетипите. Разгледайте картинките на картите на Кулата, Обесения и Отшелника по-горе. На тях много отчетливо се вижда, че докато летим надолу от Кулата падат корони, а не се размахват вълшебни пръчици. Също така  да виждате в картата на Обесения и капчица от силата на Магьосника? Обесеният е тотално безсилен, той може да копнее да се обърнат отново нещата в живота му и пак да си стъпи на краката, но каквото и да поиска да направи сега, е обречено на неуспех. Неговата водеща енергия в живота му е друга – той е точно като Инана – умъртвена и обесена на кука в подземното царство на сестра си Ерешкигал и която няма никаква лична воля да направи каквото и да е. Или, Отшелникът (друго име на архетипа на Мъдреца) – неговият инструмент е лампата, а не вълшебната пръчица, неговият поглед е обърнат навътре, а не навън, за него най-важното е да опознае себе си, такъв какъвто е, а не да променя света по силата на личната си воля.

Става ясно, че ако в момента водещата ви енергия е тази на Обесения, на Кулата или на Отшелника, не можете насила да задействате енергията на Магьосника в живота си. За да задействаме енергиите на архетипите в живота ни, не става чрез прилагане на его-стратегии. Подобно на природните сили и цикли извън нас, придвижването на вътрешния Герой от един архетип към друг, става в ред, който не зависи от съзнателната ни нагласа и става само, когато му дойде времето. Има обаче нещо, което можем да направим, и то е да използваме енергията на архетипите мъдро и в синхрон със скритите дарове, които те ни носят, като избягваме сенчестите им страни. Защото всеки архетип има два начина на изразяване – позитивен и негативен, и в това отношение Магьосникът не прави изключение. Лицето на неговата Сянка е всъщност отрицателната страна на егото.

„Тъй като да станеш Магьосник изисква голяма сила на Егото, Магьосниците са податливи както на положителните, така и на отрицателните аспекти на Егото. Те се нуждаят от силата на Егото, за да упражнят своята магия – върху себе си и върху другите. Но могат също да станат плячка на арогантността или егоцентричността в началото на своята работа… За да пробудиш вътрешния Магьосник благополучно, е важно да си предприел своето пътуване. Егото е развито, но не то ръководи представлението. Необходимо е то да предостави едно здраво вместилище, но Цялостната личност – в силна връзка с Душата и Духа – трябва да упражнява контрол. Тъй като силата на Магьосника във всеки един от нас е потенциално толкова огромна, интегрирането на Сянката е крайно необходимо, за да не използваме непреднамерено (или съзнателно) своята цел за лоши цели.“ К. Пирсън

В предишната публикация за това  Колко голям е човекът? споделих за съществуването на комплекса на Йона, който намира израз в това, че се страхуваме от своето величие. Там акцентът беше върху това да преодолеем пречките, които ни спъват да се свържем със сили, които са по-големи от нас и с чиято помощ можем да творим с невероятна лекота и размах живота си (което е израз на архетипния Магьосник вътре в нас). Сега акцентът е върху точно обратното – да покаже, че този страх е основателен и че по някакъв начин ни предпазва от злоупотреба със силите на трансперсоналното. С други думи, по-добре страх от своето величие, отколкото мания за величие:). Страхът изчезва по един естествен начин, когато на най-дълбоко ниво усетим смирението вътре в себе си. Когато по един естествен начин можем да кажем „Да бъде твоята воля, Боже, не моята“, вече няма страх от злоупотреба със силата. Когато сме интегрирали Сянката си и сме видели, че нищо човешко не ни е чуждо, когато сме се свързали със състраданието и в нас тече енергията на любовта, никакви сили от надиндивидуален порядък не могат да навредят на нас или на другите. Тогава бялата магия идва в живота ни – като израз на съвместното творчество на Душата и Егото на Земята, но е ясно кой контролира тоя процес – Душата.

Камелия