публикувано 26.11.2010 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Любов

   „Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.“

Елиф Шафак, „Любов“

    Препоръчвам ви тази книга!

За нея разбрах от коментар на една приятелка в моя блог по повод на публикацията за „Какво е мистицизма?“,  и който събуди интерес у мен към тази книга. Едва сега намерих време да я прочета, и, докато са все още пресни  впечатленията ми, искам да предам по-нататък препоръката за нея. За всеки, който се интересува от темата за любовта, това може да се окаже ценно и обогатяващо преживяване. 

В книгата се преплитат две различни сюжетни линии – едната е за приятелството между странстващия дервиш Шамс от Тебриз и средновековния духовник, мистик и поет Руми. Другата е за любовта между една жена на средна възраст, домакиня, с три деца и рецензент към литературна агенция и авторът на романа, с чиято редакция тя се е заела. Едната сюжетна линия представя духовната любов, другата – земната… само, за да ни покаже, че те двете, в крайна сметка, не са нещо различно!

Книгата започва с историята на Ела (това е главната героиня), която си мисли за любовта като за едно сладко чувство, което идва, стои за кратко, и си отива. И тъй като не вярва в трайността на това чувство, тя стои в брака си с мъж, към който се чувства крайно отчуждена и дори не осъзнава колко дълбоко нещастна е всъщност. Докато не започва бавно да проумява, че животът й е всичко, което си е представяла, че иска – но  няма само едно нещо – любов. И затова е празен. Трансформацията, през която тя преминава, е същата, през която преминава и суфи-мистикът Руми в приятелството си с дервиша Шамс. И двамата се отварят за любовта – Руми започва да пише стихове и от мюсюлмански книжник и прововедник се превръща в един от най-големите духовни поети за любовта, а тя… ще разберете, след като прочетете книгата:) Тук само ще представя съвсем последния текст, с който завършва тази забележителна книга:

„Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна… Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата
.“

Това е правило номер четиридесет – последното от правилата за Любовта на суфизма, които в книгата идват най-вече през устата на странстващия дервиш Шамс от Тебриз. Този път, обаче, то е изречено от Ела. „Живот без любов не е живот“ – колко много ми напомня това за Химн на любовта от апостол Павел. Ако усещате, че имате нужда от тласък, за да се свържете отново с енергията на любовта в живота си – може би това е вашата книга. В интернет има достатъчно коментари по нея, има и едно доста вдъхновяващо видео-клипче на ТЕД (със субтитри и на български), където можете лично да се запознаете с авторката на книгата. Те също може да ви помогнат да решите дали да се заемете с четенето на тази книга. Важното в дадения случай е, може би, това, което пише най-отзад на книгата: 

„Това не е притча за суфизма и исляма.

Това е книга за свободата да търсиш своя Бог…

…Това не е любовен роман.

Това е книга за любовта.“

Камелия