публикувано 31.01.2012 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Любовни триъгълници

„Истинската любов приема и желае другия такъв, какъвто е. Това докосва нещо много дълбоко и позволява на любовта да се развие. Когато жената се отнася към своя съпруг като към дете, опитвайки се да го промени или държейки се сякаш това е най-доброто за него, той често си взема любовница. Неговата любовница е неговият истински партньор. Ако все пак той има добри отношения с жена си, но все още си има любовница, тогава любовницата му най-вероятно представлява майка му…

Като правило, жена, която е доволна да живее в тристранна връзка, е татковото момиче. Ако търси решение, тя трябва да напусне сферата на влияние на баща си и да се върне към своята майка.“  Берт Хелингер

Ето още нещо малко от теорията на семейните констелации и техния създател – Берт Хелингер. За мен то дава възможност за още една гледна точка да се види по нов начин едно явление, което често виждаме край себе си – животът в любовни триъгълници. Въпреки, че тази гледна точка нито е изчерпателна, нито е единствената по тази тема, тя разкрива един много важен факт за този вид връзки от системната гледна точка, а именно, че изневярата е свързана с нерешени проблеми в нашата връзка със собствените ни родители, и, въпреки, че може да изглежда като решение, истинското решение е другаде – в решаването на проблемите вътре в партньорската двойка и в поставянето на взаимоотношенията с нашите родители на здрава почва.

„По правило, бракът не свършва, защото единият партньор е погрешен, а другият – безпогрешен, а защото единият или другият са заплетени в нерешени неща от неговото или нейното семейство на произход или защото са водени в различни направления… Партньорите често се държат сякаш тяхното участие в отношенията са като членство в клуб, което е било свободно избрано и лесно може да се прекъсне. Но безкрайното съзнание, което пази любовта ни учи на друго. Ако ние сме свободни да прекъснем нашето взаимоотношение, раздялата нямаше да бъде толкова агонизираща.“ Берт Хелингер

Моите наблюдения върху любовните триъгълници и изневярата ме навеждат към извода, че въпреки, че изневярата не е решение, тя понякога е част от процеса по вземане на решение.  Именно, защото решението за раздяла може да се окаже толкова агонизиращо, много двойки не са готови да го вземат веднага, след като са разбрали, че партньорът им не подходящият за тях, тъй като не може да откликне на техните базисни нужди. Също така, тя дава време на човек да поработи върху себе си си – да изследва своето семейно наследство и взаимоотношения с родителите си, така че да види дали може да промени нещо в себе си така, че връзката все пак да проработи. Затова, въпреки че изневярата е публично заклеймена, въпреки, че тя определено не е истинското решение на проблемите в партньорските взаимоотношения, за мен тя има едно много специфично и лишено от упреци място, а именно като елемент от процесите на съзряване и търсене на решения (друг е въпросът, че някои хора така и не достигат до края на този процес:).

Това е така, защото пълноценното партньорство е сложно нещо. Първо, то е израз на искреност и откритост – нещо, което което е пълна противоположност на процесите на криене и лъжа, които съпътстват изневярата. Второ, то е израз на съзнателното решение да се обвържеш с друг човек и, вместо в ширина, да полагаш усилия за разширяване на връзката в дълбочина – или, както казва Берт Хелингер, „да поставиш граници на свободата си“ (виж по този повод и публикацията Страхът от обвързване – Ошо). То, обаче, е най-вече резултат от пълноценно партньорство със самия себе си – защото нашите връзки с другите също имат различни нива на психично здраве -и, подобно на личното здраве, ние не можем да постигнем връзки с партньорите си, изразяващи най-високите нива на психично здраве от скалата за психичното здраве, ако преди това ние самите не сме постигнали тези нива. И това е добрата новина – без относително дали имаме партньор в живота си или не в момента, дали имаме един или повече партньори, това няма значение – истинското нещо, което има значение, е да бъдем искрени и честни към себе си и да се развиваме – да се осмеляваме да вървим напред по пътя си и да се променяме.

Камелия