публикувано 16.11.2017 от Камелия Хаджийска в Уроците на любовта
 
 

Лиз Грийн за алхимията на човешките взаимоотношения

„Срещата на двама човека е като среща на две химически субстанции. Ако нещо се случи, и двамата са променени.“ К.Г.Юнг

Подозирам, че това е предназначението на значимите връзки в живота ни – да ни променят. И колкото по-дълбоки са въвлечените чувства, толкова по-голям е потенциалът за промяна. Разбира се, дали този потенциал ще бъде използван в позитивната или в негативната му форма, зависи от мисленето и ценностите на човека. За мен, обаче, все по-ясно става, че именно в полето на човешките отношения се съдържа истинската духовна практика на съвременния западен човек, защото в тях се съдържа както въпросът, така и отговорът на това какво е любовта.

Има обаче и още нещо. Склонни сме да мислим, че преживяванията ни в общуването с другия човек са резултат от смесеното взаимодействие на два фактора – собствената ни психика и чуждата психика. В действителност има и още един, трети фактор – продукт от специфичното смесване на „химическите ни субстанции“. Той е не по-малко значим и често пъти е истински определящият за това как ще се чувстваме в присъствието на човека, станал важен за нас. Прилича на правилата за смесване на цветовете в рисуването. От смесването на синьото и жълтото се получава зелено, например. Не може да се получи оранжево или  виолетово. Винаги е зелено. Така е и със срещата на две различни и отделни човешки индивидуалности. Ако приемем, че ние носим енергията на жълтото, а нашият партньор – енергията на синьото, в резултат на нашата среща се получава нещо ново – зеленият цвят. И, когато сме заедно, ние общуваме не само със „синьото“ на партньора ни, но и със „зеленото“, което се е породило от срещата между нас.

Подобни закономерности, които са добре познати  в астрологията и хюман дизайн, например, е добре да се знаят, защото от това следват две важни последствия. Първото е, че има неща, които преживяваме във взаимодействието с другия човек, които не се дължат на него самия, а на третия фактор. На „зеленото“. Да обвиняваме партньора си, че в неговото присъствие винаги се случва този „зелен“ оттенък на преживяването, означава да адресираме причината за чувството към погрешното място. И тук идва второто нещо – не можем да променим зеленото. Колкото и да се опитваме. То е извън нашия контрол, защото от срещата на жълтото и на синьото не можем да получим друг „цвят“ освен зеления. Разбира се, можем да опознаем този цвят и да му се насладим, такъв какъвто е, можем да се научим да живеем с него, а можем и в резултат на безсилието си да го променим, да преживеем личната си трансформация, стигайки до капитулацията и прошката. Но що се отнася до химията на „третото нещо“, там не можем много да направим.

Подобно знание неизбежно носи тъга. Все пак нали се отнася до любовта и до надеждата, че ако положим необходимите усилия, ако нещо променим у себе си и нещо се промени и у нашия партньор, нещата между нас ще потръгнат и ще спасим връзката от разпад?! Понякога това е точно така, но друг път, дори и след задълбочена психологическа работа със себе си, нищо може да се направи. Това е горчивата истина от моя опит – личен и професионален. Не веднъж съм била свидетел на съвсем различни резултати от психотерапевтичната работа със семейни двойки – при някои тя е довеждала до по-дълбоки нива на обич, споделеност и близост. При други, психологическите прозрения са довеждали до раздяла. Наистина, раздяла по „правилния начин“ – т.е. без обвинения и чувството, че си жертва, но все пак раздяла. И, макар и да не е ясно до какъв резултат ще доведе нарасналата способност за себепознание, емоционална интелигентност и мъдрост по отношение на партньорството, едно е сигурно – ако човек успее да премине през преживяванията в двойката осъзнато и с отговорност към собствената си истина и избор, той излиза променен. Понякога – драматично променен.

Мисълта по-горе на Юнг за срещата между двама човека като среща на две химически субстанции е цитирана в началото на въведението към партньорския хороскоп от Лиз Грийн. Чрез една много проста метафора, а именно как се приготвя кейк, тя успява да обясни алхимията на близките човешки отношения без това да става за сметка на сложността на разглежданата тема. Това е причината да поискам да го споделя по-долу – смятам, че ще допринесе за разширяване на разбирането на тези хора, които, подобно на мен, гледат на човешките взаимоотношения като на основна духовна практика за вътрешна трансформация и пречистване на негативните примеси на его-волята. Едно разбиране за дълбоко мистериозната интелигентност, която действа скрито под повърхността на човешките взаимоотношения и от която зависи кога и спрямо кого ще ни поразят стрелите на Амур…

Камелия Хаджийска

Лиз Грийн

АЛХИМИЯ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО

„Преди да смесим съставките за кейка – брашно, масло, яйца, захар, мляко, ние трябва да започнем с измерването на подходящите им количества. По някакъв начин, обаче, когато ги смесим в определен ред и ги опечем във фурната на определена температура, ние създаваме една изцяло нова единица. Химическият състав на съставките е бил необратимо променен; кексът мирише, има определен вид и вкус, различен от  отделните съставки, които ние сме сложили в началото; и чрез някаква магия, която химикът може да обясни, но готвачът обикновено не разбира, се случва трансформиращ процес, който не е нищо по-малко от чудотворен. Някои съставки, умело комбинирани, правят вкусно угощение. Други създават добър, но не особено вълнуващ десерт. Докато други, дори и да са изглеждали чудесно в готварската книга, водят до един от онези провали в кухнята, които ни учат следващия път да изпробваме някоя друга рецепта. А още по-мистериозно е, че различните хора харесват някои видове кейк и намират други за не особено добри за храносмилането си; и никой наистина не разбира защо е така.

Човешките взаимоотношения са значително по-загадъчни от готвенето, защото психологът, за разлика от химикът, който наблюдава промените в молекулярната структура на яйцата и брашното, никога няма да е напълно способен да сведе взаимодействието ни с другите хора до рационална формула. В сърцевината на всяко взаимоотношение има дълбока мистерия, която винаги се изплъзва от нашите най-добри усилия да обясним защо сме с този човек, а не с другия. Въпреки това основният принцип е същият. Вземи две човешки съставки – различни и отделни, и ги сложи заедно в купата за смесване на близките взаимоотношения. Разбъркай енергично и приложи горещина – горещината на сексуалното желание, на емоционалните нужди, на конфликта, на интелектуалния обмен, на предизвикателството на времето и всекидневните обстоятелства, на идеализациите и вдъхновението – и чрез някаква необикновена алхимия е създадена нова единица със собствена жизнена сила, собствена интелигентност и визия и собствена идентичност, независима от и различна от двамата човека, които са я създали.

Още по-мистериозен е ефектът, който тази нова единица има върху характера и развитието на въвлечените индивиди. В най-добрия случай всеки от тях може да израсте и да разцъфти чрез трансформативния ефект на взаимоотношението. В най-лошия случай и двамата може да страдат. Или пък взаимоотношението може да бъде здравословно за единия партньор, но да се окаже, колкото и да е вкусно, да бъде в силен разрез с другия. Някои хора изваждат най-лошото от нас, докато други изваждат най-доброто. И това не е задължително свързано с това как нашите партньори се отнасят към нас. Ние можем да чувстваме дълбоко състрадание към недостатъците на даден човек, които  – ако ги видим у някой друг, пораждат само презрение и гняв. Може да открием, че сме способни да изследваме и изразяваме таланти и способности в едно взаимоотношение, които изглеждат по един мистериозен начин блокирани или осуетени в друго – независимо от всяко активно окуражаване или пречка от страна на нашия спътник. Понякога дори и дълбоката любов между партньорите не може да предотврати постепенната ерозия на увереността и ентусиазма в единия или в двамата партньори. Понякога двойка, която винаги е била неподходяща или нещастна за двамата, остава необяснимо заключена във взаимоотношението за цял живот, докато в същото време двойка, която в действителност има много общо помежду си, както и дълбока привързаност, е принудена да се раздели независимо от искрените и продължителни усилия на двамата да запазят връзката.

Много провалени взаимоотношения са резултат от непреднамерени деструктивни действия на двамата партньора и на тях може да им се помогне и дори радикално да бъдат трансформирани чрез прозрение и съвместни усилия. Много други са необяснимо неспособни да проработят въпреки всичките тези инсайти и усилия. Всяко взаимоотношение съдържа много съставки, някои съзнавани, други несъзнавани; и, безотносително колко дълбоко анализираме себе си или нашите партньори, ние трябва понякога да признаем, че в нашите модели на взаимоотношенията има някаква по-дълбока или по-висока интелигентност в действие. Въпреки това, каквато и да е природата или крайния изход на отношението ни, ако, както Юнг го е казал, нещо „се случи“, и двамата човека са необратимо променени.“

превод от английски, Liz Greene, Relationship Horoscope, Introduction: The Alchemy of Relationship