публикувано 25.09.2011 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Кристалният Джакомо

Това е една много любима моя приказка от моето детство. Сещала съм се за нея в моменти, когато вече отдавна не съм била дете, но ми е било трудно и тя ми е помагала. Тя е истинска лечебна приказка за мен. Написана е от Джани Родари.

„Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му из­лизала прозрачна цицина. Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мис­лите му играят като шарени рибки в басейна си. Веднъж по погрешка детето казало една лъжа и вед­нага хората видели нещо като огнена топка зад челото му: то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава нататък през целия си живот то не казало нито една лъжа.
Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, която се въртяла в гър­дите му, не му давала мира, и тайната престанала да бъде тайна.
Детето пораснало, станало младеж, после мъж и всеки можел да чете мислите му и да отгатва отговорите му, ко­гато го питали още преди да е отговорил.
Той се казвал Джакомо, но хората го наричали «Кри­сталният Джакомо» и всички го обичали заради неговата честност и край него всички ставали по-добри.
За жалост в тая страна се издигнал да управлява един жесток диктатор. Започнал период на насилия, неспра­ведливости и нещастия за народа. Който посмеел да се въз­мущава, изчезвал, без да остави следа. Който се бунтувал, бил разстрелван. Бедните били преследвани, унижавани и оскърбявани по стотици начини.
Хората мълчали и страдали поради страх от послед­ствията.
Но Джакомо не умеел да мълчи. Дори и да не отварял уста, неговите мисли говорели вместо него: той бил прозрачен и всички четели зад челото му мисли на възмуще­ние – Джакомо осъждал несправедливостите и насилията на тирана. После тайно хората си повтаряли мислите на Джакомо и се обнадеждавали.
Тиранът накарал да арестуват Кристалния Джакомо и заповядал да го хвърлят в най-мрачния затвор.
Но тогава се случило нещо изключително. Стените на килията, в която Джакомо бил затворен, станали прозрач­ни, след тях — стените на затвора, и най-после — външ­ните стени. Хората, които минавали край затвора, виждали Джакомо седнал на своето столче, сякаш и затворът бил от кристал, и продължавали да четат мислите му. Нощем затворът разпръсквал силна светлина и тиранът в своя дворец трябвало да спуска всички завеси, за да не я вижда, но пак не успявал да заспи. Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.

Джани Родари

Имаше период в живота ми, когато се чувствах като слон в стъкларски магазин в общуването с хората. Чувствах, че накъдето и да се обърна, ще потроша нещо, но не знаех защо се получава така.  И, когато се сещах за тази приказка, се чувствах странно добре… Доста по-късно разбрах, че проблемът ми е бил, че не съм била искрена, не съм казвала това, което си мисля, защото цялото ми внимание е било насочено към това да разбера какво точно е уместно да се казва в дадените обстоятелства. В резултат не разбирах добре и самата себе си и се чувствах много объркана и невротична. Вътре в мен имаше конфликт, но аз дори не бях наясно коя част от мен срещу коя се биеше.

Доста време измина оттогава и за мен сега изглежда много ясно, че това е било битката за раждането на моето автентично Аз и тази битка не е нито лесна, нито кратка. Сега знам, че това е процес, който продължава цял живот, макар, че с времето става все по-лесно. Че това е процес, който изисква дълго и задълбочено самопознание и честно вглеждане в себе си, защото “ рибките, които плуват в аквариума“ на собствената ни глава, обикновено са нещо, което ние не осъзнаваме много ясно. Това е същият процес на мъдростта, за който често говори Ошо, като връщане обратно към невинността и искреността на децата, но без тяхното невежество. На тоя етап от живота си знам, че автентичността е върховен израз на психически здравата личност, но до нея се стига след много усилена вътрешна работа.

Ако и вие мислите така, може би тази  приказка сега идва като едно напомняне да практикувате искреността като един от най-важните средства за автентичен живот. И, както се разказва в приказката, наградата за нашата прозрачност е не само в това, че нашият живот става по-хармоничен, наградата е, че той достига и до живота на другите и ги прави по-добри.

Камелия