публикувано 06.08.2012 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Комплексът на мъченическата любов

Не бих обърнала внимание на писаното за епохата на Рибите , ако не бях психотерапевт, който е силно повлиян от аналитичната психология на Юнг. Благодарение на него знаем, че освен лично несъзнавано, имаме и колективно несъзнавано. То се отнася до пластове в човешката психика, които съдържат базисни принципи, общовалидни за всички хора и за които можем да разберем от продуктите на културата – митове, приказки, художествено творчество, изкуство, религия. В тези продукти на човешката култура можем да намерим в символна форма описание на психичните и душевни процеси, които произтичат в колективното несъзнавано на човечеството, с което всички сме свързани.

Правя това въведение, защото искам да представя едно мое наблюдение в практиката си като психотерапевт, което се отнася до съдържания в колективното несъзнавано, свързани с християнството и които нарекох комплекса на мъченическата любов. Открих го в хората, за които Бог е Любов, но търсейки Го в любовта, това което намират, е само страдание и болка. Това са хора, чиито основни ценности са ценностите на любовта и състраданието и които са способни на огромна емпатия и съпричастност към чуждата болка и мъка. Тези хора, колкото и да искат да намерят своето щастие, не успяват. Защото в сърцето им е Богът на състраданието, а край тях има толкова много страдащи хора.

Виждам корените на тази мъченическа любов в християнството и образа на разпънатия на кръста Христос, който от любов към хората е пожелал да понесе тяхното страдание. Виждам ги в многобройните жития на мъченици, които в църквата са провъзгласени за светци и чиито изпити и строги лица ни гледат от иконите. Виждам го в ценностите на тази прославяща Бога на Любовта религия, която почита саможертвата, себеотрицанието и дори самонаказанието, а страданието се възприема като основен път за духовно развитие и пречистване на душата. Лесно е да се види как любовта в християнството е пропита с мъченичество, а състраданието се постига по пътя на страданието.

В моя опит като психотерапевт срещам една категория хора със силни духовни вярвания и силно свързани с ценностите на любовта, които не могат да се освободят от своето страдание. Въпреки че нямат конкретен повод за това, човешката мъка и болка толкова силно ги засяга, че не могат да си представят как са щастливи и безгрижни и си щракат с пръсти, докато край тях има болни, бедни и нещастни хора. Те не знаят, че вътре в себе си правят такъв избор, защото той е несъзнаван и  се отнася до дълбоко несъзнавани процеси – такива, които се отнасят до по-дълбоките пластове на тяхното подсъзнание и които ги свързват с културата и обществото, в което живеят. Тези хора са носители на комплекса на мъченическата любов. Те обичат като страдат – да престанат да страдат за тях означава, че са се отказали от най-важното за тях – любовта.

Изпитвам огромно състрадание и свързаност с тези хора. Защото знам лично как изглежда този комплекс. Не знаех, че го имах. Напротив. Смятах, че не съм толкова свързана с християнството, защото в главата си имам доста критични мисли по повод религията и в частност християнството, а изпитите и нещастни лица на светиите по стените на църквите само будят недоверие и съмнение, че могат да помогнат на човек да намери щастието си. Въпреки това за мен най-важната ценност е любовта, а християнството е религията на любовта. Освен това съм родена не в Индия или Китай, а в земите, по които от много векове се е проповядвало и проповядва християнството.

На нивото на ума си отричах своите християнски корени, а в подсъзнанието си черпех сокове от тях. Отричах мъченичеството и саможертвата в християнската религия, защото беше явно, че изкуплението на Христос за нашите грехове, не си е свършило работата и ние продължаваме да тънем в грях, но същевременно търсейки Бог в любовта, намирах само страдание и болка. Как да обичаш ближния си и да си щастлив, ако той страда? Как да се отпуснеш в лекотата на Битието, ако край теб има толкова много нещастни хора? Чудех се защо кожата ми настръхва и се разплаквам лесно като чуя истории за любов, саможертва и безкористност, но освен да крия засрамено сълзите си не достигах до някакви по-дълбоки прозрения за тяхното изворче.

Става ясно, че това е дълбоко несъзнаван процес, който се разгръща в дебрите на колективното несъзнавано и който може дори да бъде съвсем противоположен на съзнателната нагласа на човека. За първи път този процес получи достъп до светлината на съзнанието ми, когато в търсене на отговори за моята несекваща мъка си зададох въпроса какво бих избрала, ако трябва да избирам между това да съм щастлива, но да не помагам на другите хора и това да съм нещастна, но да помагам на другите. За мен нямаше никакво съмнение, че бих избрала да съм полезна, дори и това да означава, че ще бъда нещастна. На този етап този въпрос не допускаше вариант, в който да съм хем щастлива, хем помагаща и полезна на другите, защото знаех, че най-ценните ми прозрения за лечението на човешката психика бяха дошли от моя личен опит и рани, че моите неизлекувани рани бяха причината да се развивам и търся, а тези които бяха излекувани вече, бяха станали най-голямата ми сила за разбиране на това как да бъда полезна на другите хора в лекуването на техните собствени рани. За мен беше трудно да се откажа от страданието, ако в моите очи то е не само основен двигател на духовното развитие и дълбоко лично разбиране на вътрешните процеси, но и единственият път към състраданието и смирението.

Въпреки това мисълта дали има вариант да бъда полезна и без да страдам постоянно продължи да ме гложди. Продължавах да търся третото решение – възможно ли е да продължа да бъда полезна и без да преминавам постоянно лично през страданието. Открих го в астрологическата теория за епохата на Рибите и Водолея. След като свързах състраданието (любовта) със страданието, страданието (мъченичеството) с християнската любов, а християнската любов с енергията на отиващата си епоха на Рибите, разбрах, че ако искам да вървя напред, ще трябва да се отворя за енергията на идващия Водолей, в който любовта вече не е саможертва. Когато се отворим за новата енергия на идващата епоха, вече няма нужда да възпроизвеждаме постоянно вътре в себе си разпятието на Христос, а да Го родим в сърцето си по един нов начин. Същият този начин, който е перфектно описан от Ченълингите на Йешуа чрез Памела Крибе , носещи подзаглавието Христовото съзнание в Новата епоха.

Това е прозрението, което искам да споделя сега. Че има един специфичен вид  хора, които имат в сърцата си много любов, много топлина. Но не я разпознават, защото тя е в тежките енергии на мъката, тъгата и болката. Каквото и да правят тези хора, все продължават да страдат. Колкото и да се опитват да се освободят от мъката си, не успяват. Не успяват, защото за тях това означава да се освободят от любовта си. Решението за тях е да открият в мъката си формите на мъченическата любов и да се опитат да проявят любовта си по един друг начин. Вече можем да помагаме на Цялото и като не влизаме в позицията на саможертвата, което в самата сърцевина на Христовата любов. Можем да помагаме на другите като в себе си постигнем това, което искаме те да постигнат за себе си. Защото енергията на Водолея е индивидуалистична и неин основен двигател е свободата.

Аз така разбирам прехода от епохата на Рибите към епохата на Водолея – като всеки един от нас направи този преход вътре в сърцата си. И една значима част от него е преходът от мъченическата към свободната любов. За мен лично това е голямо предизвикателство, защото в хороскопа ми Хирон- архетипът на ранения лечител, се намира в знака на Риби, а хироновите рани, казват, че не се лекуват. Не знам дали е така, но знам, че искам да съм полезна на тези хора, които познавам в работата си и многото други, които не познавам, и които са препълнени с любов, но любовта им е мъка и болка. Хора, които носят в себе си енергията на самоотричането и разпознават себе си в описанието на Pine от цветята на д-р Бах. Хора, които трудно се разделят с партньорите си, дори и да не са щастливи с тях, защото им е трудно да понесат мисълта, че с тръгването си ще им причинят голяма болка и страдание. Хора, които се чувстват виновни, ако са щастливи, а край тях има толкова много страдание. Тази публикация е за тези хора.

Камелия

Ако в хороскопа си имате Северен лунен възел в Дева, а Южен – в Риби, по-горното най-вероятно се отнася още повече до вас.