публикувано 04.01.2012 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Колко голям е човекът?

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“.

Не знам на кого принадлежи тази мисъл, но точно сега – във времето  около Нова година искам именно за това да пиша – за мечтите – най-голямата форма на желание, която толкова често я убиваме под натиска на здравия разум и гласа на реализма. „Животът е желание“ казва Кабала, „Поискайте и ще ви се даде„, пише в светото писание, и въпреки това неуспешните опити да постигнем мечтите си често ни отказват да направим още един опит в тази посока. Според основателят на хуманистичната психология А. Маслоу, вътре в нас има т.нар. страх от собственото ни величие, който той нарича „комплекс на Йона“.

„Страхуваме се от най-висшите си възможности (както и от най-нисшите). Обикновено се плашим да станем онова, което можем да зърнем в най-съвършените си моменти, в най-съвършените условия, при обстоятелства на най-голяма смелост. Наслаждаваме се и дори се вълнуваме от богоподобните възможности, които съзираме в себе си в подобни върховни моменти. И въпреки всичко треперим от слабост, благоговение и страх пред същите тези възможности.“ А. Маслоу

Лесно е да си представим, че се страхуваме да погледнем в очи Сянката си и да се срещнем с най-тъмната и отхвърлена част от нас самите, но е трудно да си представим, че се страхуваме и от това да видим собственото си величие. Всъщност, въпросната Сянка, за която толкова много се говори в психотерапията, съдържа не само негативните страни, които не искаме да видим у себе си – тя съдържа също така и позитивните. Това, което я прави Сянка, е че тези аспекти не се осъзнават, не се разпознават като налични у нас. Разпознаваме ги обаче като налични у другите, затова именно проекцията е тази, която ни помага да открием и у себе си това, което първо виждаме у другите.

  • Ако се замислите за момент за човекът, на който най-много се възхищавате,
  • ако назовете кое е това негово най-важно качество, което го прави толкова специален за вас,

може би, ще разпознаете –  че именно това е нещото, което и вие притежавате и което копнее да бъде изразено. И това е нещо от особена важност за вас – защото има толкова много хора, заслужаващи нашето възхищение, но защо именно този човек? Защото той има нещо, което и вие имате! И, ако си позволите да мечтаете и да следвате мечтите си, ще можете да го проявите в света – това означава да преживеете собственото си величие.

Попаднах на описанието на комплекса на Йона в книгата „Динамики на подсъзнанието“, т.2 (автори Л.Грийн и Х. Саспортас). И поради „загряването“ ми за предстоящия семинар за архетипа на Магьосника веднага разпознах силната му връзка с точно този архетип. Защото Магьосникът в нас е архетипът на силата, при това сила, която идва от връзката с нещо по-голямо от нас. Във въпросната книга това По-голямо нещо са трансцедентните планети –  Уран, Плутон и Нептун. Именно те се разглеждат като източник на връзката ни с Висшето Аз (виж за тази разлика в публикацията От себеосъществяване към себенадхвърляне) и проводник на сили с отчетлив надиндивидуален характер. Те са средството за навлизане в царството на трансперсоналното, където егото не си е отишло, но „просто се е разширило, за да включва все повече неща“ (Х.Саспортас). Те са израз на свръхсъзнанието и източник на възприятия, което са израз за приближаване към висшето ни Аз, но не и израз на това висше Аз (виж Висше отклонение). Именно те са аспектите на колективното подсъзнание, които задействат архетипа на Магьосника да влезе в живота ни.

След като Саспортас представя комплекса на Йона като страха от собственото величие, изразен в рождената карта (хороскопа) на човека, той споделя своя списък от причини, поради които някои хора се страхуват от трансперсоналното израстване. Според него, „трансперсоналното Аз и силите на свръхсъзнанието са толкова силни енергии, че предизвикват страхове у личността“ и тези страхове са: страхът от промяна; страхът от загуба на индивидуалността; страхът от отговорност; страхът от власт; страхът от неадекватност; страхът от загубата на мнение; страхът да не сме на грешен път; страхът да бъдеш смята за чудак.

Подробно обяснение за тези страхове, както и за други въпроси, свързани със страха от собственото величие, може да се намерят в неговата книга. Това не е цел на тази публикация. Моята цел сега е друга – да споделя за съществуването на този особен вид страх, който може би не е познат на повечето хора – страхът от собственото величие, като една от пречките за задействането на архетипа на Магьосника вътре в нас. Както и да споделя средството, с което тази пречка се лекува – като повярваме в мечтите си и не се отказваме от тях пред натиска на неуспешните опити или мнението на другите хора. В този сайт вече има публикация на тази тема – например,“ Какво е успехът“ от А. Линкълн, заедно с неговата забележителна биография. Но ето още нещо по тази тема – един откъс от книгата „Пилешка супа за душата“ на Джак Канфийлд и Марк Хансен, който ми прати една приятелка покрай празниците.  Той е точно по темата  За мечтите – и, ако кликнете върху заглавието, то ще ви отведе към този откъс! Препоръчвам ви го – той има способността да вдъхновява именно със силата на образите, които една истинска история може да създаде.

С пожелание да се осмелявате да изживеете мечтите си – през настоящата и през всички останали години!

Камелия