публикувано 17.03.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Кога започва сезонът на завръщането към нашата Душа?

Следвайки теорията на митолога Джоузеф Кембъл за етапите на  Митично пътешествие на Героя (които описват връщането към нашите духовни корени) – Призоваване, Пътуване, Просветление и Завръщане, психотерапевтът Дейвид Гордън представя същите етапи чрез аналогията със сезоните – пролет, лято, есен и зима. Само че там етапът на Призоваването отговаря на сезона на Есента, Пътуването отговаря за периода на вътрешната ни Зима, Просветлението е разцъфването на вътрешната ни Пролет, а Завръщането прилича много на Лятото. Много хора, когато навлязат в периода на психичната есен и особено – зима, започват да се притесняват, че нещо не съвсем наред се случва в живота им. Всъщност, е точно обратното – съвсем си е наред. Даже е прекрасно, защото е знак, че на вътрешната сцена идва Душата ни и заявява, че освен Его имаме и душа. Когато това се случи, започва да ни става трудно, дори много трудно. Ставаме объркани, депресивни и нещастни, земята под краката ни започва да се тресе, връзките ни се разпадат, неща, в които сме вярвали цял живот започват да губят стойността си, в работата си се чувстваме аутсайдери, а в душата ни основното чувство е на вътрешна празнота и огромно неудовлетворение. В този момент е добре да знаем, че сезонът за завръщането на нашата Душа е започнал – а той започва от есента!

В книгата си „Съзнателно сънуване“, Д. Гордън пише, че това е така, защото освобождаването от стратегиите на егото за получаване на удовлетворение  „не биха могли да бъдат уроци на Пролетта… Те са по-скоро за необходимостта да се освободим от импулса си да бягаме от действителността, от манията за контрол, стремежа да съдим другите, привързаността и нетърпението – все уроци, които научаваме през Есента и Зимата на нашия живот. Мрачните форми на есента и зимата са свързани с разграждането на старите форми… И макар обикновено да се опитваме да останем на повърхността, душата на нашата Зима отлично знае колко е важно да се научим да се пускаме по течението.“

Едно е да мислим, че сме сдухани, депресивни и непълноценни, защото просто сме неудачници,  друго е да мислим, че преминаваме през есента и зимата на нашия живот, защото сме имали късмета Душевният импулс да стане по-важен от стремежите на егото за успех във външния свят. Това са две съвсем различни гледни точки към вътрешните ни процеси, които ни карат да се чувстваме по съвсем различен начин! Но предназначението на тази нова гледна точка не е да ни утеши и да ни накара да се почувстваме по-добре, макар, че и това се случва. То е да ни помогне да разберем по-добре смисъла на това, през което преминаваме, и да ни даде подходящите средства да се справим с изпитанията. Докато не разпознаем в изпитанията, през които преминаваме, зовът на душата си, няма как да успеем да се освободим от стратегиите на Егото. Последните може да са били до този момент начините, чрез които сме се адаптирали и постигали успех в света, но ако въпреки това се чувстваме нещастни, значи, че те вече не са в синхрон с нуждите на душата ни от развитие. Не, че тези двете – егото и душата си противоречат – напротив! Светският успех и душевната хармония са нъпълно съвместими неща – просто те се срещат в сезона на вътрешното Лято, в периода на Завръщането. Но докато влезе в живота ни лятото, може да се наложи да помръзнем и позъзнем малко вътре в себе си, знаейки, че ще дойде пролетта.

Камелия