публикувано 27.01.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Когато падне упойката на несъзнаваното

„Когато помолим Бог да изцели живота ни, Той осветява с ярък лъч всичко, в което трябва да се вгледаме. В себе си забелязваме неща, които може би сме предпочитали да не виждаме. Имаме здрава броня, която обвива сърцата ни – много страх, който се маскира като нещо друго. Както знае всеки, който се е подлагал на сериозна психотерапия, процесът на личностно израстване не винаги е лесен. Трябва да се вгледаме в собствената грозота. Често се налага болезнено да осъзнаем непригодността на даден модел, преди да приемем, че трябва да се освободим от него. Всъщност, когато започнем да работим върху себе си, често изглежда, че животът ни се променя към по-лошо, вместо към по-добро. В действителност животът не става по-лош, само че ние усещаме собствените си прегрешения по-силно, защото вече не сме под упойката на неосъзнаваното. Отричането и разграничаването вече не ни отдалечават от собствените ни преживявания. Започваме да виждаме истината за играта, която играем.“

Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“

За мен тази мисъл на Мериън Уилямсън е много точна и много важна. Тя показва много отчетливо защо по-голямата част от хората така и не започват процесите на личностно израстване и продължават да стоят в полу-удовлетворителни връзки, в полу-удовлетворителна работа, в полу-удовлетворителен живот… цял живот. Да се сблъскаш с тъмната страна от себе си е цената, която плаща всеки, който е дръзнал да направи значимите промени в живота си. Този сблъсък носи смирение, състрадание и душевна сила, но  изисква първо да погледнем реалността такава, каквато е, и да престанем да проектираме своите негативни черти в другите. По някакъв парадоксален начин, обаче, ако решим все пак да платим тази цена и да видим своята грозота, това ни отвежда на нова територия, където вътрешната ни красота заблестява по-силно от всякога и за първи път можем да погледнем на себе си и на света с очите на любовта. А както добре знаем – в очите на любовта всичко е красиво. Вътрешната ни грозота се оказва илюзия – един трик на ума, закриващ от очите ни единствената реалност, която е достъпна за духовно пробудените – любовта.

Камелия