публикувано 03.09.2010 от Камелия Хаджийска в Мисъл на деня
 
 

Когато миналото или бъдещето са прекалено много

„Негативизмът винаги се дължи на натрупване на психическо време и отричане на настоящето. Безпокойството, тревожността, напрежението, стресът, притесненията – всички форми на страх – се дължат на това, че бъдещето е прекалено много, а присъствието – недостатъчно. Вината, съжалението, недоволството, оплакванията, тъгата, огорчението и всички форми на непрощаване се дължат на това, че миналото е прекалено много, а присъствието – недостатъчно.“

Екхарт Толе, „Силата на настоящето“