публикувано 04.02.2015 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Книгата със седемте печата

800px-Ottheinrich_Folio287r_Rev4-5

„….фактът, че подобни проявления са свързани с пробуждането на Кундалини, все още остава за света „книгата със седем печата”.“

Гопи Кришна, „Кундалини – еволюционната енергия в човека“, Пета глава

„Книга със седем печата“ е израз от последната книга в Библията – „Откровението на Йоан“. Той се използва като символ на тайно духовно познание, до което могат да достигнат само хората, които са отворили сърцата си за Христовия импулс на любовта. В Пета част от Откровението четем: „Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?“ Отговорът е – Агнето, т.е. човекът, който е родил в сърцето си Христос. На пръв поглед е странно да видим християнски израз в книга, написана от индиец за пробуждането на кундалини. Ако прочетете обаче споделеното от него в неговата книга, ще видите не само че има смисъл, но той е дори много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед.

Но нека да започна поред. Винаги съм се питала как точно се случва взаимодействието между духовните традиции на Изтока и Запада. Това, което аз виждам отстрани, е че това се случва като Изтокът се придвижва на запад, предлагайки на търсещия човек духовни практики и начини за хармонизиране на тялото и душата, което не се основават на суеверия и наивна религиозна вяра  – такива като медитация, йога, аюрведа и други.Проблемът е, че колкото повече вървя по своя път, толкова повече намирам отговорите на стоящите пред мен въпроси не в Източните писания, а в Западните християнски текстове. При това не в традиционното християнство, а в неговите езотерични разновидности и техните интерпретатори (една от които е алхимията, изтълкувана символно от К.Г. Юнг в процеса на индивидуацията ). И ето че сега, благодарение на поредния превод на Петя Стоянова – ПЕТА и ШЕСТА ГЛАВА от книгата на Г. Кришна, както и последващите коментари на Джеймс Хилман, ние имаме възможност да прочетем две много интересни неща в тая посока.

След като дълго търсил из родната си страна, Индия, просветлен учител, който да му помогне да разбере случващото се с психиката и тялото му, Гопи Кришна пише:

„И така, в тази велика страна, породила науката за Кундалини преди много столетия, чиято земя е пропита с нейния аромат, чиито религиозни доктрини са пълни с позоваване на нея, аз не намерих нито един човек, способен да ми помогне.“

Ето какво четем в последващите коментари на Хилман:

„Във връзка с архетипното страдание, въвлечено в собствената ни трансформация, Западният мистицизъм, отразен в образите на Христос и светците, е могъл да помогне на нашия автор много повече, отколкото неговата собствена традиция. В това отношение неговата работа се явява мост към западния опит, в който разширеното или интензифицирано съзнание не разцъфва, подобно на лотоса на повърхността на езеро, а страда от невроза, докато не просветлее изгревът. Страданието съпровожда раждането: детето се ражда в страдание.“

Хилман назовава нещо, което аз от известно време откривам за себе си, а именно, че християнството има много по-големи обяснителни възможности за разбиране на духовните процеси, през които преминава вътрешната трансформация на съвременния човек, отколкото по-старите духовни традиции на Изтока. Подобно на различните компютърни програми, които постоянно се ъпдейтват, за да са в синхрон с развиващия се човек, така и духовните учения се променят, следвайки и същевременно провокирайки човешкото развитие. В този смисъл да се каже, че колкото по-древно е едно учение, толкова е по-вярно, прилича на това да се твърди, че първите компютърни програми са най-доброто.

Тъй като това обаче е огромна тема, която изисква и подобаваща аргументация от моя страна, няма да се отклонявам в тази посока. Сега само ще обърна внимание на факта, че една книга за спонтанното събуждане на кундалини е коментирана, т.е. предоставя подходяща теоретична рамка за разбиране на случилото се, не от кой и да е, а от виден юнгиански психолог и терапевт, който твърди, че сцените на страдание, с каквито изобилства християнската религия, могат по-добре да обяснят опита и преживяванията, през които е преминал Гопи Кришна. Докато на Изток събуждането на Кундалини се свързва с постигането на просветление, блаженство и екстаз,  на Запад спонтанното събуждане на Кундалини се преживява като архетипно страдание в неговите различни лица – дълбока самота, страх, депресия, гняв, безсилие, обърканост, отчужденост, безсмисленост, празнота, апатия.

Ако като мен решите да изследвате феномена, наречен „спонтанно събуждане на кундалини„, вероятно ще видите едно повтарящо се нещо – страданието. Дори и да има периоди на разширено съзнание и блаженство, в които човек преживява отвъд-телесното измерение на своя Аз, те са несравнимо по-малко от преживяванията, които в този сайт наричам „Архетип на Разрушителя“. Кундалини-Шакти наистина е Разрушителят и като такава оголва човек до най-базисната му същност, лишава го от илюзията, че е Господар на живота си и го довежда до най-голямата точка на смирение. Човек може буквално да се бори за оцеляването си и да преминава през дълбоки кризи, едновременно засягащи тялото и психиката му.

Този процес не само че е свързан с преживяване на страдание, но често пъти и се отключва от твърде силно страдание, т.е. силен стрес. Прилича на „късо съединение в жицата“. Ако инсталацията не е добре изградена и подготвена за по-силни натоварвания, може и да изгори. Събуждането на този вид енергия в човешкото тяло може да се случи на хора, които нямат абсолютно никакви духовни интереси и фактът, че не са наясно с невидимите сили, действащи в основата на човешкия живот, може още повече да влоши състоянието на нещата. Затова именно разбирането, идейният контекст, който ни помага да назовем и съотнесем своя опит, е от изключителна важност в този случай. Както ще видите в тези глави, именно знанието, че става дума за събудена кундалини, е било основен източник на подкрепа за Г.Кришна, за да се справи със „странните си преживявания“.

Теорията за индивидуацията в юнгианската анализа успява да даде подходящия теоретичен контекст за разбиране на подобни странни преживявания, и именно това прави Джеймс Хилман в своите коментари. Той пише, че новото не се ражда без болка, че то е  дълъг и изморително бавен процес на цялостна промяна на психиката и тялото, а основният белег за духовна преориентация на съзнанието е обръщането на интереса от външните събития към вътрешния свят. Разбира се, страданието е в центъра и на източната философия и религии, но начинът, по който то се разглежда в християнството – като разпъване на кръста, има много по-различен смисъл.

Една от интерпретациите на този сложен символ е способността да обединиш противоположностите в себе си по един хармоничен начин, намирайки третото решение. Именно това е едно от нещата, които най-силно ми правят впечатление, когато чета биографията на Гопи Кришна – вътрешната битка в душата му между противоположни сили. Най-ясно това може да се види в родителските фигури – в майка му и баща му, различията между които могат да се разглеждат не само на нивото на психиката, но и като персонификация на противоположни принципи и духовни нагласи.

Баща му напуска рано семейството си. Ако решат, че искат да се отдадат на духовни занимания и аскетизъм, мъжете с неговото положение в Индия можели да напуснат семейство, деца и жена, и да отидат в планината, възхвалявани за своята висока добродетелност, че са се отрекли от този свят. За него Г.Кришна пише:

„Той свято вярвал в традиционната школа на религиозна дисциплина и в Йога, съхранени в Индия от дълбока древност – Йога, която (наред с много други фактори, способстващи за постигане на успех) заема почетно място в приноса за доброволно отказване от светските богатства и стремежи, отказ, необходим, за да се помогне на ума, който скъсва връзката, задържаща го на земята и да се гмурне в собствените неизмерими дълбини, недокоснати от желание и страст. Подобно поведение се прославяло още във Ведите. Като пример за това служели най-вдъхновените ведически химни и прославените пророци на Упанишадите, продължили традицията на древното индо-арийско общество да изоставят светския живот в зряла възраст (петдесетгодишна и повече) и да се отправят в планините (понякога съпроводени от съпругите си), за да живеят в изолация, посвещавайки остатъка от живота си на непрекъсната медитация и молитви – прелюдия към великия и мирен изход.“

Лесно можем да открием в интереса на Гопи Кришна към практиката на Йога връзката с баща му. Цели седемнадесет години всеки божи ден без всякакво прекъсване се той се е отдавал на своите медитации, вземайки съзнателното решение да води много скромен и лишен от светски амбиции живот. Остава свързан с майка си като устоява на силното си влечение и той да се откаже от държавна работа и да се отдаде на аскетизъм, а все пак се жени, работи и издържа семейството си. Проблемът е, че тъй като това решение е основано на компромис и външно, екстравертно действие, то не води до истинска интеграция между духовното и светското, персонифицирани от съдбите на двамата му родители. Затова по-късно се проваля.

Събуждането на кундалини отключва у него търсене на нови начини да срещне женската и мъжката енергия у себе си, земното и отвъдното. Първоначално това се случва на нивото на тялото и енергийните канали Ида и Пингала, а впоследствие и с усилието въплъти Духа в тяло, вместо да се оттегли далече в планината. А това усилие е Любов. Любов, въплътена от майка му в нейната жертвоготовност да отгледа децата си.

„Тя страдаше ужасно – тогава беше на двадесет и осем години с 3 малки деца на ръце, две дъщери и един син. Това, как тя ни отгледа, с каква преданост и самозабрава се грижеше за баща ни (той не отрони от този момент нататък нито една дума с никого от нас), успявайки да съхрани при това и доброто име на семейството, може да се възпее като образец за безпримерен героизъм, неотклонна преданост на дълга и кристална чистота на пълно самоотричане.“

В професионалната си практика постоянно се срещам с хора, които могат да кажат същото за своите родители – толкова различни, като два отделни свята. Как се съчетават два отделни свята в собственото си тяло?! От моя опит знам, че не става с медитации и асани, а чрез страдание, осъзнаване и усилие за разбиране. След като процесът на трансформация за Гопи Кришна най-накрая приключва, той става един от малцината мъже на своето време, които участват активно в борбата за равни права на жените. В това виждам още един ярък пример, че неговата трансформация може да бъде разбрана по-добре именно в християнската традиция, която търси въплътяването на Духа в човека, а не бягството от Човешкото в духа. Същото се отнася и до написването на неговата книга.

Със споделеното в нея, той дава възможност на много други хора, преминаващи през подобни процеси, да прочетат неща, които той толкова много е искал да знае по времето, когато са му се случвали. Също така успява да провокира началото на засилен научен интерес и изследвания по темата за свръх-сетивното. Като терапевт, който има не един или двама клиенти с подобни „странни телесни и психични преживявания“, аз няма как да не оценя изключителната важност на подобен текст, а съпътстващите коментари на един от най-уважаваните от мен психотерапевти, Джеймс Хилман, го правят наистина безценен:

p05„Ето защо в период на критично силен психически натиск, когато подсъзнанието бушува, е от изключителна важност да се даде на пациента съответното психологично знание. Неговите преживявания трябва да бъдат потвърдени от обективен материал, какъвто може да даде Йога, благодарение на което той ще види, че случващото се е органична част на процеса. Задачата на аналитичния психолог е да валидизира чуждите преживявания със своя собствен опит, както и с този, който е придобил, работейки с други хора. Освен това той разполага със знание за процеса, отбелязан в мистицизма, ритуалите на примитивните народи, митологията, духовните дисциплини и трудовете на Гопи Кришна…

Задачата на западния аналитик се свежда до това: да потвърди истинността на преживяването на друг човек, да се отнесе към това сериозно, да повярва в неговия вътрешен свят и да разкаже за това. Той не бива да се плаши от него и да го нарича болест.

Джеймс Хилман

Тук вече виждаме връзка между Изтока и Запада, която е двупосочна. Според езотеричното тълкуване в християнството, „книгата със седемте печата“ е символ на Живота – животът, въплътен във всеки един човек. Всеки един от нас е книга, забулена в тайни до момента, в който свръх-съзнанието реши да покаже кой е истинският Творец в живота ни. „Странно“ не е равно на болест. „Странно“ е нещо, което има нужда да бъде разбрано. То е свързано с разбулването на тайните и отварянето на печатите от книгата на Живота.

Книгата на Гопи Кришна успява да даде толкова нужното знание за мнозина и по този начин да валидизира преживяванията на хората, преминаващи през „странни“ процеси на духовна трансформация. Знам, че подобно знание намалява страха. Също така дава и идеи за справяне.

Камелия

  • Ако искате да подкрепите превода на тази книга, детайли как можете да направите това ще намерите ТУК.