публикувано 09.05.2011 от Камелия Хаджийска в Лечебни истории
 
 

Китайска притча

Ето една прекрасна притча за трима монаха в един даоски манастир, които имали различни мнения по един важен въпрос, породен от един не толкова важен охлюв. Всъщност, охлювът може и да се окаже, че е важен. Защо – ще разберете накрая на притчата:).

„Веднъж двама монаха се разхождали в градината на даоския манастир. Изведнъж единият от тях видял пълзящ охлюв на алеята. Вторият монах, негов духовен  брат, по невнимание едва не го настъпил, но първият го спрял. Той се навел и вдигнал животинката. „Погледни, ние за малко не убихме това охлювче. А нали това животинче е живот и чрез него Дао, което трябва да следваме. Този охлюв трябва да живее и да продължава циклите на инкарнация“. И той внимателно пуснал охлюва в тревата. „Глупак! – разсърдил се другият монах. – Спасявайки това на никому ненужно охлювче, ти подлагаш на опасност лехите със салати, за които се грижи нашият градинар. Заради спасяването на живота на някакъв си охлюв ти унищожаваш труда на един от нашите братя“ . Трети монах, който се оказал наблизо,  с любопитство наблюдавал техния спор. И доколкото не могли да постигнат съгласие, първият монах предложил: „Хайде да се обърнем с този въпрос към нашия учител, той е мъдър, нека той реши кой от нас е прав“. И те се отправили към учителя си, след тях тръгнал и третият монах. Когато пристигнали, първият монах разказал как спасил свещен живот, който въплъщава хиляди бъдещи или минали съществувания.  Учителят слушал кимайки с глава и после обявил: „Да, ти си прав и именно така е трябвало да постъпиш“. Вторият монах се възмутил: „Но как така? Нима е добре да спасиш охлюв , който унищожава зеленчуците? Охлювът трябва да бъде размазан и да се спаси градината, която всеки ден ни дава вкусна храна!“ Учителят слушал кимайки с глава  и казал: „Това е вярно. Така е трябвало да се постъпи. Ти си прав“. Тогава третият монах, който до този момент мълчал, се възмутил: „Но техните гледни точки са противоположни! Нима могат и двамата да са прави?“. Учителят спрял погледа си дълго на него. После поклатил глава и казал: „Това е вярно. Ти също си прав“.

Тази притча стигна до мен и, съответно до вас, благодарение на превода от руски на Петя Стоянова. За което искрено й благодаря! Тя ми я изпрати в момент, в който се чувствах дискомфортно от това, че нямах ясно мнение по един важен за мен въпрос и отчитах по еднакъв начин правотата на различните гледни точки към него. Това, ако трябва да съм искрена, ме караше да се чувствам не просто объркана, но и доста глупава:)… Точно тогава получих от Петя тази притча! За мен това беше една от онези прекрасни игри на „неслучайна случайност“, които най-много обичам. Надявам се, че днес тази притча ще има подобен ефект и върху вас. Защото… по-често конфликтите, които виждаме във външния свят са нищо в сравнение с конфликтите, които имаме вътре в себе си. Истинското място на нашите битки е вътре в нас – външния свят само го отразява.

Камелия