публикувано 05.07.2011 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Като море от безброй водни капки

По-долу споделям цитат от един християнски мистик – Бо Ин Ра, от книгата му за „Живия Бог“. Езикът, на който той говори, е много специфичен и, въпреки че тази книга е оставила силно въздействие върху мен, досега съм се въздържала да цитирам повече неща от нея. Научното ми образование все още ме кара да се притеснявам, когато за Духа се говори по подобен пламенен начин. Сърцето ми, обаче,  откликва на тях и така разбирам, че са истина.

„В своите мисли ти си представяш душата си като една светла обвивка и вярваш, че в нея можеш да намериш само себе си… Но твоята душа е като море от безброй водни капки, изпълнени с латентна сила – или като жив облак, образуван от безброй изпълнени с енергия същества и ти трябва да станеш господар и повелител на всички тези същества. Ако те не познаят в твое лице своя сигурен заповедник, ти, замаян от тяхната вдъхваща страх у тебе сила, ще се превърнеш в техен роб… Те са принудени да ти служат, ако си ги овладял – но винаги ще те водят за носа с невероятните си жонглъорства, ако се преклониш пред тях с фалшиво смирение. Те се нуждаят от една силна воля, за да се обединят в нея… Докато не си ги обединил в една воля, ти никога няма да намериш в душата си оня покой, който единствено може да предизвика разцъфтяването на свещения „Лотос“. Поради това, стреми се да търсиш, о Търсещи, преди всичко останало една ясна, непоколебима воля към самия себе си…“ Бо Ин Ра, „Книга за живия Бог“

Ако тези думи на Бо Ин Ра не съдържаха отговора на темата на една от участничките в групата „Между стимула и реакцията„, която се проведе през изминалия уикенд, може би нямаше да ги споделя и сега. Но аз й обещах да й ги изпратя, при това през моя блог, защото смятам, че това е тема, която може да се окаже важна за повече хора. А това е темата за това да бъдем пълновластни Господари на вътрешния си живот.

Много често се оплакваме от скука и това, че ни е тясно и ограничено от външните обстоятелства в живота ни. И пропускаме да видим, че морето, чиито вълни копнеем да порим с вътрешния си устрем е вътре, а не вън от нас. Тя търсеше да се справи със скуката в живота си чрез външни събития и далечни пътешествия (включително и морски), а се оказа, че вътрешният й живот е толкова богат и динамичен, че прилича точно на капките в морето, за което говори Бо Ин Ра. За всички нас беше видима силно бликащата вътре в нея енергия, но също така чрез работата с полето на знанието ставаше все по-ясно, че точно тази силна енергия е нещото, което я прави толкова неспокойна и неудовлетворена. Тя копнееше по вълните на морето, но основното преживяване за нея беше да се чувства като „спрял кораб“, чиято котва го е накарала принудително да стои на брега. Ако можете да си представите бурното море и акостиралия кораб, ще разберете как изглежда символно картината на вътрешните процеси в този период от живота й. Това е картина, която знам как изглежда и от личен опит. И знам, колко мъчително може да е преживяването за застой и ограничение. Но точно това се оказа, че е необходимото преживяване за нея (защото – проблемът е решението!), което да й дава възможност да практикува умението да бъде пълновластен Господар на вътрешните си импулси, желания и гласове. Като буйна и пълноводна река, която има нужда от дълбоко корито, за да не се разлее извън бреговете си, като младо вино, което ферментира и има нужда от дъските на бъчвата, за да не прелее, така и нейните вътрешни процеси имаха нуждата от ограниченията на външния свят, за да се случи вътрешната ферментация и виното да узрее.

Докато не развием способността си да управляваме различните вътрешни гласове, които ни тласкат в една или друга посока, да сме надарени със силна вътрешна енергия може да се окаже сериозно изпитание и мъчително бреме. Но когато успеем да я овладеем и да я подчиним на волята си, тя се превръща като турбина във водна централа – и поражда силна Светлина! Преди да се случи това обаче, е трудно… Наистина е трудно! Започвам да разбирам, че най-трудните битки не са битките, които имаме във външния свят – най-трудните битки са вътрешните битки. Тяхната трудност е в това, че вътрешните ни врагове не само нямат ясните очертания на нещата от външния свят, но и защото ни дърпат конците дори и без да се усетим, че го правят! Просто говорят с убедителността на вътрешен глас, който трябва да следваме и пропускаме да си спомним, че този вътрешен глас е само един от многото вътрешни гласове и наш е избора дали да го послушаме или не.

Точно така се случи и в групата – един от тези вътрешни аспекти, които изследвахме, й каза „Спри се!“ и тя посърна моментално – съгласи се с него, че това, което той я съветва, е истина. Но, това може да е така, но може и да не е така?!Ами ако вече е дошъл моментът за действие? И, всъщност, за кои неща да се спре и за кои неща – да не се спира?… Ето така се борим с вътрешните си същности, които се опитват да ни накарат да ги слушаме – като ги изслушваме, задаваме им въпроси и след това решаваме дали искаме да ги последваме или не. Защото те трябва да знаят кой е Шефа, който взема решенията! Затова, Бо Ин Ра описвайки процеса на това как да станем Господари на себе си, продължава:

„Преди всичко трябва да се научиш да задържаш на едно място блуждаещите си мисли и да ги заставиш да се съсредоточават всеки момент в една определена точка… Когато и при най-шумна обстановка се научиш да оставаш съсредоточен в себе си, когато можеш с абсолютна сигурност да заповядваш на своите мисли и воля, когато желанията ти идват и си отиват, както ти им повеляваш – тогава едва започни първия си опит да обединиш в себе си силите на своята душа. Но дори и тогава ще се натъкваш в себе си не на една пречка…“

За мен това не звучи много окуражително, защото си давам сметка колко далеч съм дори от момента на първия опит! Умът ми е твърде деен и неспокоен, за да усещам волята си над него. Но поне знам каква е посоката – тя се нарича Господар на вътрешните сили. Работата ми като психолог и психотерапевт ми помогна да разбера, че тези вътрешни сили са също толкова реални, колкото и външните. Нещо повече – дори по-реални! Просто това, че не им виждаме очертанията и не межем да кажем например, ето това е „гардероб“, а това е „дърво“… не означава, че те не са също толкова реални. За да се осъзнае тяхната реалност, обаче, първо преминаваме през мъчителния опит да се опитваме да правим различни неща в живота си и да се проваляме отново и отново… След което започваме да разбираме как изглежда тяхната реалност… и по-късно, някой ден, ставаме единствени пълновластни Господари на тази вътрешна реалност.

Но докато дойде този ден, ни остава едно – остава да ни води само „ясната непоколебима воля към самия себе си„, както казва Бо Ин Ра. Основната жизнена цел на тази жена, заради която сега публикувам този пост, беше развитие на качествата решителност и смелост. Сега, надявам се, че става ясно, че едно просто обръщане на погледа навътре, към вътрешното море, а не към външните далечни плавания, й дава предостатъчно възможности за практикуване и развитие на тези качества. Защото това е основното за хората, пробудили се за измеренията на духовността – техните истински предизвикателства не са външни, а вътрешни, и полето, на което водят житейските си битки, е душата – едно „море от безброй водни капки…“

Камелия,

с благодарност към участниците в групата „Между стимула и реакцията“ за споделените преживявания!