публикувано 13.02.2012 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Като горещ картоф

Като горещ картоф травмите, болките и нерешените въпроси от нашите предшественици, се прехвърлят от едно поколение към друго, докато не стигнат до ръцете на някой, който е готов да го обели (както, и когато историческите и социални условия вече съдържат повече ресурси това да се случи). Моят опит все повече ме убеждава, че нишките на нашето ДНК съдържат не само биологическите и физиологическите белези, които унаследяваме от родителите си – те съдържат и тяхното душевно минало. Подобно на болестите, към които генетично сме предразположени да развием, така и психичните травми и проблеми на нашите предци идват при нас като потенциал, който пробива на повърхността, защото времето, когато той може да бъде използван за целите на развитие на душата – нашата и семейната, е узряло. Тогава картофът се обелва.

Ако приемем, че целта на живота е развитието, еволюцията на Душата, досътворяването на Вселената заедно с Бога (както твърдят алхимиците), то тогава можем да погледнем на травмите в семейната ни история като възможности за развитие и предизвикателства към нас самите, които на едно свръх-съзнателно ниво ние сами сме избрали да преминем, а не нарушени закони на семейната система, които имат нужда да бъдат възстановени. Както вече споделих в предишната публикация, Съвестта на По-голямото цяло е много по-различна от системната съвест, защото изисква от нас смелостта и душевните усилия да направим това, което нашите предци не са успели да направят. Или, както пише Юнг: “…несъзнаваното кореспондира с митичната страна на мъртвите, със земята на предците…И до днес за мен мъртвите стават все по-различими като гласовете на Неотговореното, Неразрешеното и Неизпълненото, тъй като въпросите и изискванията, на които трябваше да дам решителен отговор, не ми се появяваха отвън, а възникваха от вътрешния свят.”

Ако се върна към примера в публикацията „Мистерията на семейните констелации“, на едно системно ниво, нерешеният проблем на бабата в отношенията с изневеряващия й съпруг и нейната ревност, се унаследява от внучката в знак на системна свързаност – от любов. И, съответно се лекува като се разпознае неговия системен източник и се върне на този, на който тя е принадлежала първоначално – сляпата любов проглежда и внучката има възможност да се свърже с любовта към баба си по един осъзнат начин. На едно духовно ниво, обаче, ревността на бабата, която унаследяваме, е нейният подарък за нас – едно предизвикателство, което идва при нас, защото ние  можем да решим. Това може да бъде разпознато като подарък, обаче, само от хора, които са склонни да поемат отговорност за съдбата си изцяло и да се доверят, че на нивото на душата си са направили съзнателен избор точно това да преживеят. В този случай тяхното предизвикателство не е да възстановят нарушените закони на семейната душа, а да намерят принципа на решението вътре в себе си – в дадения случай това е да успеят да се освободят от чувствата на притежателност в любовта и открият свободата във връзките.

„Служителите на Светлината често носят в себе си специална задача по отношение на своето рождено семейство… По-силно от останалите, Служителите на Светлината се стремят да учат и лекуват другите, като им помагат да се развиват в посока на съзнание, центрирано в сърцето! Поради тази причина, много от душите на Служителите на Светлината се раждат в семейства или при родители, здраво затънали в реалността на его базираното съзнание. Тъй като възнамеряват да разчупят затлачените и закостенели енергийни модели, Служителите на Светлината биват привлечени като с магнит към „проблемните ситуации”, в които енергията е застояла, подобно на улица без изход. Служителите на Светлината идват с определена степен на осъзнаване, с определено чувство за духовност, което ги прави различни, невписващи се в семейните очаквания или амбиции. Като дете, Служителят на Светлината обикновено оспорва разбиранията на семейството си за света с това, което излъчва и изразява като своя истина. То почти инстинктивно прави всичко възможно да раздвижи енергиите и те отново да потекат.“ Памела Крибе, „Ченълингите на Йешуа“

Когато гледаме по този начин на семействата, в които сме родени, се ражда нова перспектива за справяне с нерешените проблеми в нашето семейно наследство. И тя, най-просто казано, е да открием това, което не харесваме у нашите родители, да видим доколко и ние го притежаваме (а ние винаги откриваме, че го притежаваме, ако сме достатъчно честни!) и да се опитаме да го променим. Това определено не е лесен процес, защото изисква съзнателни, последователни и често пъти много непосилни усилия!

„При започване на прераждането си, Служителите на Светлината дълбоко в себе си са уверени, че ще намерят пътя, че ще превъзмогнат ограничаващите енергии на рожденото си семейство. Когато, обаче, действително се преродят на Земята и започнат да растат, те биват подложени на същите съмнения и дилеми, като всяко друго дете. В определен смисъл те изпитват това объркване по-силно и по-дълбоко… Те трябва да намерят начин да оцелеят емоционално и да се справят с факта, че силно обичат родителите си и едновременно са много различни от тях. Това причинява на Служителите на Светлината редица психологични проблеми, вариращи от самотност, несигурност и страх до пристрастяване, депресия и саморазрушение.“ Памела Крибе

В този процес на промяна на унаследения семеен модел, ние се изпълваме с разбиране и състрадание към родителите си, защото разбираме колко трудно им е било на тях да направят това, което ние се опитваме да направим сега със себе си – още повече, че техните условия на живот не са били толкова благоприятни за това, както е в настоящето – с този бум на книги в областта на психологията и духовността, на многобройни семинари за личностно развитие и възможности за психотерапия. Също така разбираме, че единственото, което можем да променим и имаме властта да променим, не са техните недостатъци, а същото това нещо, но у нас самите.

„Задачата на Служителите на светлината по отношение на тяхното рождено семейство е да се реализират като тези, които са. Постигайки го, те изпълват мисията си. Не е тяхна задача да променят семействата си, не е и ваша работа да променяте каквото и да е извън вас. Вие не сте тук, за да направите света едно по-добро място. Тук сте, за да се пробудите. И да, когато извършите това, светът наистина ще стане едно по-добро място, защото вашата светлина ще го огрее и ще донесе радост и просветление и на другите. Но не се фокусирайте върху света, без значение дали става дума за семейството ви или за връзка, която сега започвате.“  Памела Крибе

Ако това са идеи, които споделяте, ето още една проста идея за съзнателна работа по промяната на семейния модел. Напишете пред себе си две неща – едното е за това, което най-много не харесвате у майка си и бихте искали да го няма, а второто – е същото това нещо, но по отношение на баща си. След което просто стойте осъзнати доколко проявявате тези техни качества у себе си. Ако успеете да ги обгърнете с любов, това не само води до тяхната промяна, но и до нараснала способност за състрадание към своите родители. А това е моментът, в който вече можем да ги пуснем, за да се освободим от семейния модел.

Камелия