публикувано 24.07.2013 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Как се лекува страхът от грешки

http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTzkTTnaNxZisEntAjBWCIj7nMRoPUi_ZhF_c7ycAvavB2j012c „Най-голямата грешка, която може да направиш в живота си, е постоянно да се страхуваш да не направиш грешка.“  Елбърт Хъбард

В някаква степен – повече или по-малко очевидна, повечето от нас познават блокиращата роля на страха от грешки. Докато за някои хора това е не е толкова голям проблем, то за други може да стигне до парализиращи форми на проява. Т.нар. перфекционисти може да пропилеят целия си живот и да не проявят потенциала си само поради страха от грешки. Ако сме в тази категория, какво да направим? Какъв е лекът срещу подобно нещо, ако силата на волята ни не е достатъчно силна, за да го надмогне?

Както обикновено, не мисля че има само един единствен начин, но има един, който лично на мен най-много ми помага. Казвам си, че ако се окаже, че това, което правя, е грешка, аз съм готова да платя цената за това. Каквото и да ми струва. Колкото и да ми струва. В края на краищата, така е честно. Ако например съм казала нещо на приятел, което не е било справедливо за него и съм го обидила, най-малкото ще му се извиня. След това ще го питам как мога да изкупя вината си, какво мога да направя, за да платя грешката си. И ако той продължава да ми е обиден, ще уважа решението му да стои далеч от мен. Може да ми е болно, че съм го загубила, може да ми липсва, но когато знам, че това е цената, която плащам за грешката си, мога по-лесно да понеса дискомфорта на тези чувства. Може да се срамувам от извършеното, може да страдам заради чувството си за вина, но когато знам, че това е цената, която плащам, за да бъда човек, да правя грешки и да се уча от тях, нямам нищо напротив да я плащам.

За подобно нещо говори и Мари-Луиз фон Франц в книгата си „Алхимията – символика и психология“:

„В гръцката митология съществува типичният гръцки мит за Прометей, който отразява нагласата към познание без да я прави в първично морален проблем като Библията – или добро, или зло. Пак има кражба от боговете, откраднато е нещо, което те искат да запазят само за себе си и според легендата има наказание – Прометей изпада в беда и има лош късмет, – но липсва моралната оценка. Гръцкият дух казва само, че за кражбата на знание от несъзнаваното трябва да се плати, но пак може да си прав. Може да кажеш, няма значение, ще платя, но го искам. Митът не казва дали да го направиш или не, но трябва да знаеш, че винаги трябва да се плати някаква цена.“ с. 57

Ценното от подобна нагласа е, че страхът изчезва. И на негово място идва смирението и изкуплението. Интересното е, че тези две много важни духовни ценности обикновено практикуваме след като направим грешката, а не преди нея. Мисля си, че това е така, защото в подобна последователност има скрит Божи замисъл. Като начало, ако трябваше да бъдем безгрешни, Той щеше да ни създаде такива. Вместо това божието творение – човекът, е несъвършен. Какъв тогава е смисълът да сме създадени по този начин? Защо в нашата природа е заложено да грешим? Отговори – много. В дадения случай си мисля за един. Той се нарича любов.

Най-добре това го каза една моя клиентка, която сподели, че за нея настъпило огромно облекчение, когато разбрала, че перфекционизмът е убиец на любовта. Едва след това успяла да се отвори към приемането на Живота, на себе си и на другите, такива каквито са. А приемането е любов. Така че, ако перфекционизмът е убиец на любовта, то убиецът на перфекционизма не е никой друг, а грешките. В това виждам Божия замисъл да създаде човека несъвършен – за да опознае любовта. Любовта, която обича безусловно и не съди. Любовта, която има милост и към грешника – у нас и у другите. Когато знам, че цената, която трябва да платя за направените от мен грешки, се нарича любов, на мен ми става по-лесно да пусна страха от това да ги направя.

Има много писано за страха от грешки. Има цели книги, посветени на тази тема. Но за мен най-директният и прост начин да се справям с него, е в готовността ми да платя цената. Ефектът от подобна нагласа е, че веднага ми връща силата, защото отговорността е сила. Също така по-трудно ставам податлива към манипулации от страна на другите, тъй като обикновено винаги ще се намери някой, който да използва случая, за да те накара да се чувстваш малък и жалък.

Вече знам, че цената, която се налага да плащам в подобни случаи, е някаква форма на загуба. И общото за тази загуба е, че на нейното дъно откривам пострадалото ми чувство за вътрешна ценност. Затова когато дойде моментът да се справям с подобна загуба, аз правя само едно нещо – търся любовта към грешника в себе си. Казвам си, че дори и да се наложи да изкупвам направеното, аз ще продължа да гледам на себе си като на Божие творение, което има своето специално място в Неговото сърце. И понеже се обичам, ще извлека поука от грешката си и ще видя какво по-различно бих могла да направя в бъдеще в подобни ситуации.

И така, това е простата рецепта за справяне с нездравословните форми на страха от грешки:

1. Вижте от какво ви е страх.

2. Открийте кое е най-лошото, което може да се случи, ако това, от което се страхувате, стане реалност (така ще разберете кой всъщност е истинския ви страх).

3. Задайте си въпроса дали може да платите цената да понесете последствията от случилото се и как изглежда на практика това.

4. Решете дали искате да платите тази цена (обикновено откриваме, че тази цена е по-малка от цената, която плащаме, за да не грешим, а тя е да не се развиваме, да не правим нови неща, да не експериментираме, да не вървим по неутъпкани пътища, да не творим, да не сме свободни да се развиваме и да се учим от грешките, да не бъдем верни на себе си и да не водим автентичен живот).

5. Действате в съгласие с взетото решение.

Това е рецепта, която има еднакво позитивен ефект, както по отношение на страха от правене на грешки в бъдеще, така и по отношение на страха от наказанието за вече направени грешки. Да си готов да платиш цената на стореното от теб, е отговорност. А отговорността е сила, която нараства дори още повече, когато към нея се добави съзнанието, че не си чак толкова слаб, за да платиш тази цена. Че може да го понесеш. Че все пак ще успееш да се изправиш на крака. Когато имаме контакт с тази сила, изчезва страхът. И на негово място идва любовта – най-трудната любов. Наричаме я с различни имена – милост към грешника, прошка, състрадание. И дори ако се наложи да преживеем други не особено приятни чувства преди да се свържем с нея – такива като вината, срама и разкаянието, то поне сме си върнали чувството, че сме живи. А на мястото на парализиращия страх сме отворили място за уроците на любовта, за творчеството и развитието.

Камелия

Подобни публикации: