публикувано 06.11.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Как да не приемаме нещата лично

Мисля, че толкова много проблеми в живота ни биха отпаднали, ако просто не приемахме лично нещата. Същевременно това послание – да не приемаме нещата лично, е толкова банално, че да се чуди човек как така една толкова банална истина не се прилага на практика. Един от възможните отговори, за да се случва това е именно в незнанието на това КАК на практика да направим така, че да не приемаме нещата лично? Как така, когато нашият приятел забравя за рождения ни ден, да не приемем лично това? Или, ако шефът ни се държи лошо с нас? Или, ако приятелите ни предават? В такива случаи дори не се сещаме, че това е случай, в който можем да не приемаме нещата лично, защото те изглеждат толкова лични!

Да, изглеждат лични – но само на пръв поглед. На втори поглед, ще разберем, че ако нашият приятел е забравил за рождения ни ден това може да е:

  1. защото той не е много по помненето на датите и за него рождения ден няма такава ценност, както, например, е за нас;
  2. разсеял се е, а това все пак е човешко;
  3. не ни обича достатъчно;
  4. друго…

Каквато и причина да изберете от този списък, тя не е причина да се засягаме. Точно така, дори и той да не ни обича достатъчно, това не е причина да се засягаме, защото той не е длъжен да ни обича повече, отколкото на него му идва отвътре да ни обича. Да искаме противното означава да не уважаваме правото му на свобода и да упражняваме насилие върху способността му за обичане. Това му е хубавото на любовта – че насила не може да стане. Толкова много усилия полагаме да станем достойни за обич, сякаш сме пазарна стока, която трябва до повиши стойността си като се облича по-добре, като общува по-добре, като изглежда по-добре, като печели по-добре, като успява по-добре. Сами унищожаваме собственото си достойнство и ценност като се впускаме в надпреварата да ставаме по-привлекателни за другите, че не разбираме как сами сме създали почвата за приемането на нещата лично – като сме подкопали чувството си за вътрешна ценност и лично достойнство.

Само си представете, че сте човек с високо чувство за вътрешна ценност, което е не просто външна маска, а наистина усещате колко безкрайно ценни сте и не разчитате на другите, за да се почувствате значими и нужни. Е, ако наистина сте с такова високо чувство за вътрешна ценност, мислите ли, че ако вашия приятел забрави за рождения ви ден, наистина ще подскочите до небето от оскърбление, че не ви обича достатъчно? Може да се натъжите, може да ви стане мъчно, че се разминавате с възможност да осъществите наистина дълбока и основана на взаимност връзка с друг човек, но не и да приемате нещата лично. Не и да си мислите, че той прави това, за да ви нарани, че това поведение е насочено специално срещу вас, че е доказателство за това, че не сте достойни за обич.

Приемането на нещата лично, според мен, има две страни: външна – обективна, и вътрешна – субективна. Първата се отнася до това, което другите правят по отношение на нас и което по всички критерии за любовта и добрите взаимоотношения не отговаря на тях. Второто се отнася до нашата вътрешна реакция, до това доколко ние имаме вътрешни слаби места и чувства за малоценност, които тези външни действия докосват. Представете си, че нямаме тази вътрешни рани, нямаме такива вътрешни комплекси за малоценност – смятате ли, че действията на другите биха ни накарали да приемем лично, ако по някакъв начин другите не ни дадат любовта, която смятаме, че трябва да получим? Аз мисля, че няма. Това е същото, което Дон Мигел Руис описва като кожата на нашето емоционално тяло като ни представя образа на хора, чиито тела са покрити с рани и всеки досег с тези рани ги кара да изпитват болка. Това, което боли, не идва от поведението на хората край нас – то идва от собствената ни вътрешна нараненост!

Ако забелязвате, че все още приемате поведението на другите хора край вас лично – без значение дали са от по-близкото или по-далечното обкръжение – ето една идея за това Как да направите промяната:

1. когато възникне негативна емоция по повод поведението на някой друг човек, си задайте въпроса – как би изглеждала моята реакция, ако не приемам неговото поведение лично?

2. след което си задайте въпроса – кое е това нещо, което е вътре в мен, което ме кара да реагирам толкова болезнено на неговото поведение?

3. след като откриете мястото на своята вътрешна нараненост, което е истинската причина да реагирате толкова болезнено но това поведение, поемете отговорност за своите чувства – ние винаги имаме избор как да реагираме на чуждото поведение.

4. благодарете на този човек за това, че с поведението си ви е помогнал да откриете място, в което кожата на вашето емоционално тяло е била инфектирана и сега, знаейки вече за него, можете да се погрижите за своята рана да заздравее.

И, най-важното по отношение на въпроса Как е да практикувате, да практикувате, да практикувате това, което знаете. Отговорът на въпроса „Как?“ ни отвежда директно към практиката в живота. Ще разберете, че практикувате правилно отговорът на въпроса „Как да не приемам нещата лично?“, като на мястото на досегашното ви недоволство и раздразнение дойде смеха, лекотата и игривостта. Практикуването на точно това „Как?“ определено си заслужава!!!

Камелия