публикувано 23.05.2014 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

КАКВО СЕ СЛУЧВА?

ГЛАВА ШЕСТА – Ел Колли, “Белязана от Духа”

Magical-Way-To-Get-Divine-Power

„Кой може да обясни този феномен? Традиционният лекар не знае нищо за енергии… и не си позволява да ги види. Популярното движение за съзнание е заето да продава методи, с които да се чувстваме добре и да бъдем по-силни.“

Ричард Мос

Когато открих, че бях преживяла Кундалини, осъзнах, че моята приятелка Силия също е имала серия от симптоми на Кундалини. В продължение на години тя напразно бе търсила помощ от лекари и накрая заключи, че има няколко заболявания, които не бяха правилно диагностицирани. Когато й казах, че може да е преживявала събуждане на Кундалини, тя реагира странно. Предпочиташе идеята, че нейните симптоми се дължат на болест. Попитах я дали мисълта за Кундалини я плаши по някакъв начин. Силия призна, че няма нищо общо с духовните прояви, защото те са свързани със светците. Като дете, израснало в традициите на католицизма, тя мразеше да слуша историите на монахините за светци, „ужасно страдащи за Бог“. По времето, когато ми каза това, мислех, че тя бърка религиозната доктрина с нещо много по-магично и прекрасно. Тогава аз знаех много малко за Кундалини…

След седем години разбрах, че Силия има право. Кундалини изглежда се отнася до страданията на светците от всички традиции. Тя със сигурност е причина за страданията на много от нас, които са почувствали електризиращата ръка на богинята Шакти.

Не зная дали отказът на Силия да разбере това, което аз вече подозирах, беше нейната пробудена Кундалини, спестяваща й всякаква болка. Скоро след това тя прекрати нашето приятелство. Беше очевидно, че моята гостоприемна прегръдка относно собствената ми трансформация беше толкова плашеща за нея, че тя не можеше да си позволи да ме задържи в нейния живот. Кундалини ми беше донесла Страдание с главно С – зъбите на змията пускаха кръв. Преди да скоча в огъня на Кундалини, считах страданието за нещо ужасно, което трябва да се избягва на всяка цена. Сега аз трябваше да го разбирам по-скоро като Виктор Франкл, който пише „Това, което дава светлина, трябва да издържа горещината”.

Никой не може да избяга от страданието в този свят; то е част от земния пейзаж. Но не всеки, който преживява Кундалини, е хвърлен в пламъците. За някои, когато Кундалини е най-активна, докосването й е като на милостив лечител и техният живот започва да се подобрява във всички аспекти. Хората, които изпитват за пръв път благоволението на Кундалини са най-нетърпеливи да Я събудят у другите и са объркани, когато техните протежета имат сериозни проблеми с процеса.

Чувала съм и за случаи, в които феноменът Кундалини остава доста спокоен и блажен в продължение на години преди процесът да стане по-труден, и обратното. Някои хора се радват на събуждането на собствената Кундалини , независимо от трудностите; други са ужасени, дори когато техните преживявания са безболезнени и красиви. Нашите отговори и пътят на нашата собствена одисея на Кундалини не могат да бъдат измерени спрямо класически стандарт, защото всеки път е уникален.

Разбираемо е това да прави много хора нервни; те искат да знаят какво следва, какво да очакват. Но Кундалини не може да бъде планирана. Това е важна част от събуждането – да бъдеш разтърсен, свободен от идеята, че знаеш какво става. Кундалини е едно зашеметяване от поредица изненади, възвръщаща нашата признателност към голямата мистерия на съществуването.

Нещо тук се случва…

През последните пет години съм имала контакт със стотици хора, изпитали процеса на психо-духовна трансформация. Много от тези хора, осъзнавайки причината за техните симптоми, са разпознали същите объркващи смущения в техни приятели и познати. Някои от тях са се посветили на духовни търсения; други са имали малко изявен интерес към духовността преди тяхната Кундалини да се събуди. Този опит не се побира в никакъв модел или мит.

Изглежда така, сякаш се случва нещо свръхестествено, но общо взето, малко хора знаят нещо повече за процеса Кундалини. Непрекъснато чувах един и същ разказ от хора, които неочаквано са били посветени в този процес; те са преминавали през цялата гама от ненамирането на информация до получаването на вредна дезинформация. Когато започнах проучването, за да разбера моето собствено преживяване, аз по същия начин се изправих пред изобилие от окултни, езотерични, New Age и други материали, което често беше по-скоро вредно, отколкото безполезно. Джийн Кифър, президент на Фондацията за изследване на Кундалини, нарича тези псевдо източници „метафизичен боклук”. Доколкото има доста книги за Кундалини, написани от източната перспектива, те рядко се отнасят до индивидуалното изживяване на събуждането на Кундалини. И още по-лошо, повечето от тях твърдят, че спонтанното събуждане е необичайно рядко и по някакъв начин погрешно. С изключение на хората, които имат афинитет към йогийска/хинду космология, тези текстове, които описват Кундалини като процес в непонятен, твърде символичен език, могат повече да объркат и уплашат, отколкото да образоват тези, които се опитват да дешифрират техните собствени преживявания.

В Западната цивилизация осъзнаването на духовното събуждане е било потискано от векове. Датиращо от Християнската религиозно-политическа експулсация на гностиците и продължаващо през мъченията на инквизицията, разкриването на информация за тези свещени процеси е било покана за мъчения и смърт. В източните култури, извън тайните писания, събуждането на Кундалини е било тайно знание за избрани адепти и е било отказвано на всички останали.

Днес в „свободния свят”, въпреки че определени групи остават нетолерантни, вече не сме обект на санкциониращи правителствени и религиозни гонения. Нямам желание да се връщам към тираничните дни от миналото, когато да се говори честно е наказуемо и само онези, които са били готови да дадат живота си за истината, са се осмелявали изобщо да говорят. Днес имаме религиозна свобода и всеки, който може да събере тълпа или привлече издател, може да твърди, че притежава тайно знание. В целия свят хората търсят по-силна връзка с духовното. Растящият като гъба брой на мултимодални учители и лечители е доказателство за този глад. Медитация, визуализация, групи за молитви, ченълинг, кристали, вкарващи в транс дихателни техники, правене на маски, свещени ритуали, соматични терапии, психично лечение, ходене по жарава, йога – никога преди не е имало такива метафизични потпури на разположение на търсещия. Много от тези лечителски и издигащи съзнанието способи са предлагани искрено, докато други са разпространявани от амбулантни търговци, по-малко заинтересовани от това, което храни душата, отколкото от това, което храни тяхното его и банковата им сметка. Аз имам един религиозен индийски приятел, който беше тотално поразен, попадайки на организация, събираща пари за активиране на Кундалини. Неговият шок може да се сравни с този на християнин, откриващ ню ейдж група да продава свето причастие. Като американка, свеждането на всичко до търговия не ме изненадва, дълбоко отхвърлям представянето на Кундалини като биопсихичен инструмент.

Кундалини едва ли е лесен път за увеличаване на нечия сексуална мощ и подобряване на социалното положение или средство, носещо въодушевление в един скучен начин на живот. Нещо, толкова изпълнено с мистерия и изключителен потенциал като Кундалини, е податливо на изопачаване и измама. Прекалено много Кундалини учители и лечители отказват да признаят, че духовното събуждане е изключително комплексен, изтощителен и потенциално опасен процес.

В Ню Ейдж публикации срещнах реклама за шест седмичен курс, който учи как да се справим с Кундалини и да постигнем просветление – всичко за 550 $. Такива фалшиви тренинги увековечават представата, че издигането на Кундалини е някакъв вид трик, който лесно може да се постигне за един уикенд или през свободното ни време. Един мъж, който вероятно е завършил такъв курс, сега твърди, че е под въздействието на окултни сили.

Карл Юнг отбелязва, че никога не е виждал на Запад начин на практикуване на йога „ който не се прилага с погрешната цел за успокояване, или по-лошо – за придобиване на повече власт и контрол или върху собственото тяло, или върху чуждото, или върху света …” Йога, което означава „единение”, никога не е имала за цел да обслужва егото по този начин.

Веднъж срещнах друга реклама за уъркшоп, претендиращ да обучава събуждане на Кундалини. Рекламата съблазнително описваше състоянието на незабавно отпускане и безгранично спокойствие, което се случва веднага щом Кундалини се издигне. Казах на Чарлз, че звучи така, сякаш няма разлика между събуждането на Кундалини и вземането на хероин.

Безотговорно е да се дават на хората инструкции за издигане на Кундалини, без те да имат разбиране за това, което правят. Посредством нашия бюлетин и комуникации в интернет, Чарлз и аз редовно научаваме за безотговорно представяне на Кундалини като средство за лична власт и забавление. Не бива да обвиняваме за това само учителите; има доста хора, алчни за суперсилата, обещавана от тези учители, които трябва да научат, че тези огромни, свещени енергии не са психодинамични играчки.

Какво общо има тук сексът?

Веднъж по кабелната телевизия попаднах на усмихната авторка, представяща своята нова книга за преходите в живота. На възраст около 40 години, тя твърдеше, че Кундалини се разпалва при всеки. Но тя бързо отхвърли Кундалини, като остарял термин за „еротична енергия”. Според нея, когато на средна възраст се разразява „еротичната енергия”, човек изпитва втори полъх на психична жизненост и сексуално съживяване.

В нейните думи има зрънце истина. Според това, което знаех от Спешната Духовна Мрежа (СДМ), една голяма част от търсещите, преживяващи събуждане на Кундалини, са жени на около четиридесет години. Антроположката Джоан Б. Таунзенд в твърдението си, че някои от най-мощните шамани са жени, „особено след менопауза”, посочва повече случаи на събуждане на Кундалини след средна възраст. И така, много жени от цял свят, свързвъщи се със СДМ (или ставащи шамани), попадат в категорията на над 40-годишните.

Много йоги и други религиозни търсещи вярват, че целибатът (сексуално въздържание) помага на духовното събуждане и всъщност Кундалини е пренасочена сексуална енергия. Нито аз, нито повечето хора, които познавам и които имат активна Кундални, съзнателно сме сублимирали или пренасочвали нашата сексуална енергия. И в Източните, и в Западните религиозни източници съществува негативно натоварване със сексуалност. Поставя се силен акцент върху подправяне, пренасочване или цялостно отричане на сексуалната активност. Източната доктрина очерня сексуалното изразяване като грубо, нечисто и духовно възпрепятстващо използването на жизнените сили. Тяхното Християнско копие изначално приравнява целибата със святост, разглеждайки биологичния живот като из основи покварен и пагубен за душата. Езическите и шаманистични култури гледат на сексуалността доста по-различно, виждайки я като неразделна част от духовността. Много свещени ритуали включват изявената сексуалност като средство за достигане на Божественото. Сексуалността в земно ориентираните религии, макар и да е почитана еднакво с духовния екстаз, като цяло е безгрижна и неусложнена. Докато бракът изглежда да е универсална човешка институция, моногамията и целибатът не са.

Историкът на коренното население Робърт Лолор твърди, че сред гностиците и зилотите мъжкото безбрачие/целибат (и в някои секти кастрацията) са се практикували според вярването, че „сублимираната сексуална енергия е трябвало да осигури на мъжа духовна сила за творчество, по-висока и по-значима отколкото женската естествена сила да ражда.”

Практикуването на аскетизъм от различни небесно-божествени и мъжки религии може също да е еволюирало от погрешно насочения опит за завръщане към първичната невинност и духовна чистота, срещана в архаичните култури. Например аборигените, които са живели без лични притежания или материални привързаности, са прекарвали живота си в състояние на непрекъснато разширено съзнание, познато като „Dreamtime”. Обаче туземците и други култури, които са почитали женски божества, не са били еротично сдържани и остават сексуално активни през целия си живот. За жените сексуалността е била считана за рождено право и женско тайнство, на което да се наслаждават до старостта. Всъщност, било е считано за вредно за хармонията на обществото, ако жената е сексуално фрустрирана или откъсната от сексуална активност.

Има директна връзка между активността на дясното мозъчно полукълбо (сънища, творчество, интуиция, психична възприемчивост и мистичен опит) и повишената чувственост и сексуален апетит. Популярният глуповат, рус, едрогърдест холивудски образ на жените от 1950-те години беше изродена симулация на еротичната жизненост на жени с доминиращо дясно полукълбо в културите с женски божества. Кундалини увеличава потока на електромагнитна енергия в тялото толкова много, че тя може да отклони компас и обърка ръчни часовници и електрически устройства. Енергията често се чувства като издигаща се от лявото стъпало по крака – отрицателно заредената женска половина на тялото. Изследвания са казали, че положително заредения южен полюс на магнита стимулира активността на дясната половина на мозъка, както и че произвежда по-голяма метаболична топлина, по-бързо заздравяване на рани, увеличава оползотворяването на кислорода и увеличава сексуалната жизненост – всички феномени, асоциирани с Кундалини! Изглежда, че Кундалини включва един интензивен поток от положително заредена електромагнитна енергия от земята във възприемчивата отрицателно заредената лява страна на тялото. В нито един момент в моя собствен Кундалини процес сексуалната активност не е имала негативни последици. (В няколко случая беше налице точно обратното. Опитът ми да игнорирам или потисна повишената сексуална енергия имаше за резултат физическа болест и емоционален стрес за мен). Познавам и доста други съпружески и любовни двойки, чиято издигната Кундалини не е изисквала (или е била резултат от) сексуално въздържание.

Според Гопи Кришна и неговия предан дълго време сътрудник Gene Kieffer, повечето от индийските просветлени мъдреци са били женени и са имали деца (а някои са имали повече от една жена). В текстовете си Гопи Кришна подчертава своето вярване, че издигането на Кундалини е биологически свързано с „превръщане на репродуктивната система и нейното функциониране по-скоро в еволюционен, отколкото като репродуктивен механизъм”. Но за Кришна е имало ясно разграничение между този процес и сексуалната активност, която обикновено нито ще събуди, нито ще възпре Кундалини. (Много от т.нар. Тантристки секти, които претендират, че са духовни групи, са по-близки със суингърс клубовете. Почитането на секса сам по себе си и безразборни, необуздани оргии и сексуални практики рядко възпламеняват Кундалини.)

Суфи гуруто на Ирина Туиди й казал: „Кундалини не е секс импулс сам по себе си; но сексуалната мощ формира част от Кундалини”. От това, което съм чела и чула, изглежда, че сексуалните органи претърпяват промени по време на Кундалини процеса. Свами Муктананда, Рам Дас, Б.С. Гоел, Габриел Кузанс и Гопи Кришна описват случаи, в които преживяват странни генитални усещания, включително и болезнена ерекция и виждане или чувстване как тяхната сперма се издига нагоре по сушумна (централния гръбначен канал). Някои жени описват, че понякога имат усещане за всмукване (със или без сексуално пробуждане) в шийката на матката или гъделичкаща, вибрираща генитална енергия. В своите писания Гопи Кришна казва, че веднъж към него се приближила жена, която го попитала „Може ли това да бъде пътят към Бога? Както се казва, аз чувствам най-отвратителните усещания отвътре.” Когато той я попитал за усещанията, тя отговорила, „Дори не мога да говоря за тях; те са обичайните усещания, асоциирани със секса.”

И Ирина Туиди, която е била европейска дама, вдовица, в средата на нейните 50 години, когато нейната Кундалини се издигнала, е преживяла неочаквания поток от сексуално желание , като „неудобна, някаква дива космическа сила”. Тя подробно описва това в дневника си, който е публикуван под заглавието „Дъщеря на огъня”: „Никога, дори в младежките ми години, това тяло не е знаело нищо, даже и слабо съпоставимо или подобно на това! Не беше просто желание – това беше лудост в нейната най-нисша, животинска форма, пристъп на желание за секс… див вой на всичко женско в мен за мъж…Но необяснимото нещо беше, че дори идеята за някакъв вид сексуален контакт беше отблъскваща и дори не ми дойде на ум.”

Когато Кундалини се издига, тя може първоначално да оживи втората чакра, която е сексуалният център на тялото. По време на тези ранни етапи на процеса, човек може да премине през епизоди на разпалена страст. Но може по същия начин да изпитаме и изблици на скръб, ярост, екстаз или което и да е друго силно чувство, когато ни завладее Кундалини-Ма. Тласъкът на Кундалини е по посока на съживяване. Тя ни изпълва с пулсиращите енергии на живот, които включват сексуалността, както и много други сфери на Духа.

Кундалини и менопаузата

Изглежда, че има корелация между менопаузата и издигащата се Кундалини, но точно в каква степен – остава неизвестно. През 1994 г. в бюлетина на Мрежа за изследване на Кундалини (Kundalini Research Network) излиза официална публикация в рубрика със заглавие „Попитай Д-р К.” – 48- годишна жена задава въпроса „Каква е разликата между горещите вълни през менопаузата и усещанията за топлина, свързани с Кундалини?”. Тази жена казва, че е в процес на Кундалини през последните 7-8 години, изпитва горещи вълни и се пита дали хормонозаместваща терапия би била подходяща в нейния случай. Д-р Ивон Кейсън отговаря, че „ние все още не знаем ефектите от повечето лекарства върху процеса на Кундалини”, и че тя препоръчва лекарства, само като крайно средство, „защото човек в процес на Кундалини често е много чувствителен към фините странични ефекти на лекарствата.”

По случайност, аз чувствах изключителна топлина в моето тяло от самото начало на моя Кундалини процеса. След години преживях и симптомите на менопаузата, включително нередовен цикъл и горещи вълни през нощта. Според мен, топлината на Кундалини и горещите вълни са качествено различни неща. Топлината от Кундалини в моя случай беше по-интензивна (въпреки че никога не предизвика потене). Усещането от хормоналните горещи вълни е сякаш изведнъж съм обгърната от влажна тропическа топлина, докато Кундалини топлината е като бял голям пожар, стигащ чак до костния мозък. При събуждането на Кундалини аз усещам, че топлината е присъща на моето собствено тяло, докато при топлите вълни на менопаузата се потя много и не мога да различа моята телесна температура от външната. Трябва да проверявам термостата за да видя дали стаята е с нормална температура или горещината е от собственото ми тяло. Освен това горещите вълни продължават 5-15 минути, докато топлината от Кундалини понякога продължава часове.

Тези лични преживявания ме доведоха до заключението, че Кундалини топлината и хормоналните горещи вълни не са едно и също нещо. Но някои споделят различни преживявания с топлината на Кундалини, включително и прекалено интензивно нощно потене. Мъже и жени на всякаква възраст съобщават подобни симптоми, така че те не могат да са причинени единствено от намаляването на естрогена! Освен топлината има редица други типични симптоми на менопаузата, които съвпадат с тези на Кундалини:

1. Чувствителност на кожата, включително „hair shirt” синдром (описан в трета глава), който клинично е познат като „формикация” (тактилни илюзии, подобни на лазене на мравки по кожата).
2. Усещане от електрическо зареждане или статично електричество в мозъка.
3. Главоболия.
4. Стомашно-чревен дистрес.
5. Световъртеж.
6. Сърцебиене.
7. Емоционална промяна; депресия.

Обаче има други отличителни симптоми на менопаузата, които рядко се появяват по време на събуждането на Кундалини, такива като ставни болки, напрежение в гърдите, често уриниране или изпускане, и други, свързани със сексуалните хормонални проблеми.

Преодоляване на стереотипите

Съществуват учители и лечители, които гледат на трудностите с Кундалини като на разстройства, които се случват, когато човек не е успял доброволно и усърдно да задържи психиката си в своята си къща. Тези твърдения предполагат, че само ако „сме правили всичко правилно“ в нашите духовни практики, в нашия избор на здравословен живот и в нашата вътрешна психологическа работа, не бихме плащали големи дългове сега. Това до голяма степен е същият начин на мислене, какъвто имат много хора по отношение на бедите като цяло. Сай Сафрански, журналист и издател на списание The Sun обяснява тази нагласа. Той пише в своята трогателна паметна записка за Стефан Шварц, починал от рак на 43 години: „Исках да вярвам, че здравословното хранене, правенето на много упражнения, непушенето и най-важното – воденето на автентичен и състрадателен живот дават на човек някакъв вид имунитет. Но дори духовни учители умират от рак толкова често, колкото и останалите. Смъртта ги приветства без значение колко е здравословно тяхното хранене и колко благородни са техните мисли.“

В живота, както и в смъртта, дори онези, които са изключително дисциплинирани и са се посветили на духовно усъвършенстване, могат да имат хаотичен и болезнен процес на трансформация. Гопи Кришна, чието мъчително дванайсетгодишно събуждане на Кундалини е започнало когато е бил на 35, е медитирал всекидневно от 17-годишна възраст. В началото на неговата автобиография той заявява: „Дългата практика ме е приучила да седя в една и съща поза с часове, без да изпитвам и най-малък дискомфорт…“ И Кришнамурти, и Свами Муктананда са следвали аскетични религиозни дисциплини от ранно юношество. Но и тримата са преминали през дълго и трудно събуждане.

Свами Муктананда стига дотам да казва, че по-динамичният процес е даден на „търсещия, който е постоянен и напълно отдаден на своя гуру“. Много е вероятно Дон Хуан на Карлос Кастанеда да описва събуждане на Кундалини, когато говори за физическа сила, която развива за инициацията „по пътя на знанието“. Тази сила, или енергия, първо се чувства като сърбеж или изгаряне и после се превръща в още по-голям дискомфорт. Думите на Дон Хуан са в съответствие с тези на Муктананда, когато казва: „Понякога болката и дискомфортът са толкова големи, че воинът има конвулсии в продължение на месеци. Колкото по-тежки са конвулсиите, толкова е по-добре за него. Издигането на фината енергия винаги е предшествано от силно страдание.“

Вималананда, учителят по Агхори йога („състояние на съществуване“ в единение с цялото) на аюрведическия лекар Робърт Свобода е бил вбесен от хора, нагло твърдящи колко лесно Кундалини може да бъде събудена и контролирана. Той обяснява, че Кундалини е огромна сила и малко хора могат да боравят с нея. „Затова толкова се ядосах, когато прочетох за всички тези хора в Америка, които твърдят, че са събудили безболезнено своята собствена Кундалини, или че е събудена Кундалини на разни други хора без усилие. Не ме карайте да вярвам на такива глупости. Ако беше така, досега цяла Америка щеше да се е сляла с безкрайността.“

Тъй като процесите на промяната са бавни, рядко има психиатър или терапевт, който има опит с Кундалини; още по-малко са лекарите, които имат и най-малкото съзнание за това. Опитите на Лий Санела (самият той е психиатър и офталмолог) и други хора да информират лекарите в болниците за симптомите на Кундалини, са били доста успешно игнорирани. За традиционните лекари, които се ограничават до картезианския начин на мислене, идеята, че съществуват фини духовни енергии, още повече че имат и силата да създават смущения в организма, е немислима. Това е едно реално препятствие за онези от нас, които изпитват сериозни физически симптоми. Огромен брой хора са обект на диагностициране посредством компютърна томография, магнитен резонанс, мозъчни сканирания, кръвни тестове и пр., с негативни или неубедителни резултати, които оставят и пациентите, и лекарите по-объркани от всякога. Вследствие на това получаваме грешни диагнози и неподходящи, неефективни и понякога вредни лекарства и лечение.

Познавам три жени, които бяха неспособни да станат от леглото през първата година на техния Кундалини процес. Едната от тях имаше състрадателен лекар, който, безпомощен пред нейното състояние, се срина и плака, когато поредният от нейните безкрайни тестове се оказа неопределен. Събуждането на Кундалини на тази жена продължи четири и половина години. В нито един момент тя не знаеше какво се случва с нея и тъй като този процес беше причина за най-различни дълбоки промени в живота й, тя го нарече „мутираща болест“.

Когато Гопи Кришна е писал в автобиографията си за своето грандиозно събуждане на Кундалини, се е опасявал, че ще бъде възприет като чудат празнодумец. Неговите страхове не са били неоснователни; дълго време никой издател не се е докосвал до ръкописа му. Една приятелка, пишеща за нейното шестгодишно пробуждане, отбеляза: „Няма начин да докажа, че тези неща наистина ми се случват“. Страхът, че няма да ни повярват, или че опитът ни да обясним ще срещне подигравки, е причина само малцина от нас да признаят за случващото се. Много от сътрудниците в „Споделена трансформация“ желаят историите им да се публикуват анонимно; съществува много реална заплаха за тяхната работа или тяхната репутация, ако бъдат „разкрити“. Но много от нас, преминали през интензивно събуждане на Кундалини, не могат да скрият от останалите какво се случва; физическите, ментални и емоционални промени са толкова унищожителни и драматични, че не могат да бъдат скрити.

Автентичната литература казва, че събуждането на Кундалини може да доведе евентуално до удивително физическо, умствено, емоционално и духовно благополучие. Аз вече съм пробвала някои от тези плодове, затова вярвам, че това е така. Преди 1991 г. мислех, че, с редки изключения, само верните последователи, които следват строга духовна дисциплина могат да имат пробуждане на Кундалини. Представях си, че този мъчителен, но в крайна сметка благоприятен процес, е наградата за упоритата ортодоксална практика. Когато моята Кундалини се издигна, това, а и много други мои дълго поддържани предположения, бяха разбити на парчета. Започнах да се срещам с други хора, които преживяваха драматично събуждане на Кундалини. Нито един от тях не съответстваше на „профила“ си преди собственото си пробуждане. Всички ние бяхме силно чувствителни хора; повечето от нас бяха в една или друга степен осъзнати. Всеки от нас изпитваше глад за духовна връзка с живота /Бога/ и др. и силно желание да научи за мистериозната и магическа страна на съществуването. Тук свършваха приликите между нас.

Нашата религиозна среда, възраст, раса, пол и начин на живот бяха различни. Някои от нас имаха предишни нагласи или интерес към източни религиозни практики, като йога, медитация, духовни учения. Други поддържаха Юдео-Християнска вяра или бяха привърженици на Ню Ейдж системи. Докато някои бяха експериментирали с психеделични вещества, други нямаха, или имаха малък, опит с наркотици.

Една жена в късните й шейсет години ми писа и ме попита: „Не съм ли твърде стара, за да преминавам през това?” Две седмици преди това друга жена, 36-годишна, ме попита: „Не съм ли прекалено млада, за да преживявам това?“ Кундалини феноменът може да започне по всяко време в живота – от ранно детство до напреднала старост. Възможно е и човек да е роден с издигната Кундалини. В един случай, в който това се беше случило, жената ми обясни, че до нейните трийсет години тя не беше разбрала, че останалите не преживяват редовни, блажени приливи на енергия, достатъчно мощни, за да предизвикат сълзи в очите и настръхване на косата.

Не се знае точно колко от нас преживяват Кундалини. Психиатърът Джон Нелсън, който прави разлика между трансцедентни и патологични състояния на променено съзнание, в неговата книга „Лекуване на раздвояването“ казва, че е срещнал само един случай на събуждане на Кундалини в неговата двайсетгодишна психиатрична практика. От друга страна духовният лидер Рам Дас доверява: „Аз (предполагам и Спешната Духовна Мрежа )получавах постоянно телефонни обаждания от хора, имащи Кундалини преживявания“. Очевидно, какъвто и да е нашият брой, ние сме разпръснати на близо и далеч. Такива като нас, преживяващи радикална трансформация, могат да се открият във всяка сфера на обществото. Хората, за които аз съм чувала, че преживяват Кундалини, са собственици на фирми, мениджъри, художници, учени, лечители, психолози, адвокати, терапевти, лекари, писатели, астролози, пожарникари, поети, социални активисти, духовни лица, министри, студенти и домакини. Ние не можем да бъдем открити в някаква специфична група или общност. Никой не знае точно колко сме и къде пребиваваме.

Мислила съм си, че на места, като важни източни религиозни центрове, биха се събирали повечето от нас, особено онези, чиито учения са съсредоточени върху издигането на Кундалини. За мое учудване, открих, че това не е вярно. В един момент на моето собствено събуждане аз се обадих в известен местен ашрам за насочване към зъболекар, който може да се справи с принудителните потрепващи движения на моите крии. Рецепционистката в центъра ми обясни, че те не дават референции; нещо повече, тя ми каза, че не знае за какъвто и да е човек от ашрама (посветен или не), който наистина да е имал Кундалини пробуждане. Много от тези центрове за йога и медитация са наясно с леките симптоми и трансцедентни преживявания на Кундалини, но изгледжда са малко запознати с комплексността на процеса.

Много от източните религии учат, че Кундалини се събужда с помощта на гуру – обикновено посредством предаване на духовна енергия, известно като „шактипат“. Няколко души, преживели спонтанно издигане на Кундалини, са ми разказвали, че са получили шактипат от гуру – може би около десетилетие или повече преди освобождаването на тяхната Кундалини. Било ли е това фактор за личния им процес? В някои случаи травматични събития като смъртта на любим или физически инцидент предизвикват най-сериозните симптоми на Кундалини. В други – медитацията, молитвата, работата с тялото или дихателни практики изглежда са непосредствени катализатори за процеса. В случаи като моя нямаше явен външен подтик.

Вариации на Кундалини

В определени религиозни и психологически кръгове има известно дребнаво и неподплатено с аргументи мнение за знаците и симптомите, които съставляват истинското събуждане на Кундалини. Тези аргументи често не успяват да вземат под внимание, че процесът може да продължи през целия живот и че в този отрязък от време могат да се случат невероятен спектър от прояви.

Не всички преживяват Кундалини по един и същи начин. Сред традициите, които признават и описват събуждането на Кундалини, ученията или текстовете предлагат някакъв модел на този процес, а не точно описание на това как той засяга всеки индивид. Когато моделът дава неточна дефиниция на процеса на Кундалини, той ще се окаже от малка полза за онези, които непосредствено изживяват Змийския огън.

В ранните етапи е възможно хората да изпитат само някои класически белези на издигащата се Кундалини. За някои индивиди процесът започва със сублимно мистично откровение, а за други, подобни мистични и паранормални събития се случват в относително по-късен етап. Източните предания за Кундалини разказват за посветени, изпитващи суперчувствено блаженство. Еуфорията и екстазът са присъщите омайни знаци на Кундалини, но не всеки получава такава прекрасна интродукция на богинята Шакти. Може да се случи да мине доста време до блаженството. В моя собствен процес аз не бях благословена с много физически наслади. Имаше периоди, когато нежно се наслаждавах на приятни енергийни приливи (обикновено веднага след Крия, въпреки че тези усещания продължаваха само няколко секунди). Имала съм мистични преживявания, които бяха екстатични…но те се случваха далеч преди издигането на моята Кундалини. От това, което другите са ми разказвали, изглежда, че когато телесните симптоми са толкова екстремни, колкото бяха моите, началните години от процеса рядко са блажени. Огромното спокойствие на ума е един добре дошъл подарък на духовното събуждане. По време на епизод, близък до смъртта, години преди Кундалини, аз преживях изключителен мир. Никога след това не съм преживявала такова перфектно спокойствие. Отсъствието на много от желаните позитивни ефекти на Кундалини в моето лично събуждане може да ме правят изключение от правилото, но откакто пиша, аз имам кутия, пълна с писма с подобни „изключения”. От обикновеното радостно преживяване на Духа, най-голямото, което Кундалини ми е завещала, е радостта сама по себе си. Тази радост и една продължаваща, задълбочаваща се любов към и от Чарлз, живота и Духа, са осветявали някои от пустите участъци на моя път до този момент.

Чувството на мощ е друг често споменаван атрибут на Кундалини. Аз разбира се съм се чувствала изпълнена с преливащата мощна сила на Кундалини, но никога не съм усещала тази сила като моя. Съществуват също много сведения за чувство на изключителна сигурност и защитеност – почти до точката на неуязвимост – по време на интензивни епизоди на Кундалини. Аз също съм изпитвала такова чувство на божествена сигурност. В моя случай не толкова чувствах, че съм защитена от злини, колкото че моята издигната перспектива ми дава възможност да видя всичко, което се случва, като перфектна работа на Тао (или Дао в Таоизма и Конфуцианството – Пътят). По време на най-забележителните месеци от моето събуждане, аз бях изненадващо спокойна, почти безстрашна.

Продължителността на времето, прекарано в променено състояние варира, което влияе на нашето ежедневие. Това състояние може да трае само няколко минути или може да продължи без прекъсване дни наред, седмици или месеци. Веднъж активиран, процесът на събуждане на Кундалини продължава много години. Дори и хората с кратки преживявания могат да открият, че къси, но драматични епизоди се повтарят в техния живот през период от пет до двадесет години.

Онези, които са имали относително кратки и лесни (и често пъти частични) събуждания, често правят погрешни предположения, че процесът при всички би трябвало да приключи бързо. Има една силна и неправилна тенденция да се вярва, че пътят на развитие на собствения процес е точно същият, какъвто се случва на всеки друг. Такова нарцистично мислене води до всякакъв вид ненужна критика и лоши съвети. На всеки, когото познавам, преминал през продължително събуждане на Кундалини, му е било казвано от поне един отявлен „експерт”, че той (или тя) определено не преживява Кундалини. Хора, които никога не са имали преживявания с Кундалини, често пъти са по-усърдни в обяснението на „действителния” процес, отколкото онези, които са преминали през него.

Съществува завоалирана или явна тенденция сред голяма част от духовните водачи, които претендират за върховен авторитет и превъзходство на собствения път. Много учители, които сами са индуцирали Кундалини, разглеждат спонтанното й събуждане като преждевременно и неблагоприятно. Обратно на тях, Гопи Кришна, чиято Кундалини се е издигнала спонтанно и много неочаквано, смята умишленото й събуждане за насилствено и неестествено.

Дългите години на изключителни трудности, откровено описани от Гопи Кришна в неговите автобиографични книги, са приемани понякога като признак на неговата духовна неспособност. Неговите обвинители показват любопитна амнезия, когато става дума за болезнени и продължителни процеси на събуждане при много привърженици на „направи-си-сам” или „гуру-контролиран” вариант. Аз винаги съм гравитирала около непретенциозни, широко скроени учители, които признават различността на подхода към Духа (без налагане на ценностна система, която облагодетелства тяхната лична система).

Вместо да се възхвалява един или друг начин на изживяване, по-смислено за мен е да се разглежда целенасоченото издигане на Кундалини като ян еволюция, а спонтанното събуждане като ин еволюция. Тъй като аз принадлежа към втория клас, мога по-добре да говоря за тези, които са призовани от Кундалини, отколкото за онези, които са й заповядали да се издигне. Честно казано, въпреки цялото си великолепие духовната трансформация е толкова неимоверно трудна, че според мен всеки, който се отклонява от пътя си, за да я катализира, сигурно е или изключително смел, или наивен, или луд!

Някои хора желаят и се нуждаят от учител, който да ги води през тяхната трансформация – нямам предвид „нужда” в популярния тесен смисъл на думата, в който всичко друго, освен гордата независимост, е етикетирана съзависимост. Учителят е подходящ за определени конституции (или доши – тип тяло според Аюрведа), докато други нямат нужда от водач и дори могат да бъдат затруднени от такъв. Има учители, които силно се противопоставят на неконтролирания път – някои от истинска загриженост за посветения, а някои за да мобилизират своя бизнес. Но винаги ще има търсещи и ментори, и един добър учител никога няма да изгуби всички свои последователи в масово дезертиране към автономия.

Веднъж задвижен процесът от самосебе  си предизвиква хаос и всеки, който е събудил Кундалини под ръководството на неквалифициран учител или чрез прекалено ентусиазирани духовни/окултни практики, може да се обезпокои, че прави нещо погрешно с космическите сили. Според мен, независимо дали Кундалини е била събудена чрез някаква система от практики или при липса на такава, това просто е трябвало да се случи. Вместо да се измъчваме от предположения какви грешки сме допуснали, по-мъдро е да насочим вниманието си към най-доброто, което можем да направим в създалата се ситуация.

Още недоразумения

В допълнение към всички объркващи смесени послания, които получаваме от другите, ние имаме и наши предразсъдъци, които подсилват съмненията ни. Тези вътрешни демони-пазители на Вратата ни пречат за пълното навлизане в Свещеността. В моя случай аз имах трудности да се почувствам достойна за пробуждането си, защото не се чувствах достатъчно „напреднала” да заслужа такъв дар. Както и много други, аз мислех, че само светци са изживявали радикално разцъфтяване на съзнанието. Идеята, че „само отшелници и онези, които живеят стриктно, могат да имат истински духовен прогрес” или „онези, които редовно медитират, молят се или са отдадени на благочестиви религиозни практики, имат мощни духовни изживявания”, е сред обикновените заблуждаващи духовни стереотипи. Други такива са:

  • Достатъчна е (или винаги се изисква) визуализация (или ментална концентрация) за издигане и безопасно насочване движението на Кундалини.
  • Само ведър, безстрастен, непривързан и контролиращ ума и чувствата си човек може да изживее по-високи нива на съзнание.
  • Духовните преживявания винаги са възвисяващи, красиви и добре дошли.
  • Хора с развито съзнание са постоянно „нависоко” и изпълнени с щастие.
  • Другите хора могат лесно да видят, че има нещо специално и мистично около тези, които имат духовно пробуждане.
  • Духовните преживявания са ефирни и засягат само душата – те никога не включват тялото или „негативните” емоции.
  • Едно истинско събуждане на Кундалини става като мигновена светкавица на тотално просветление.
  • Само пет души (или някакъв ограничен брой) в човешката история наистина са имали издигната Кундалини. Онези, преминали процеси на трансформация са по-висши от другите хора.

Всички тези предположения просто са неверни. Онези, които имат опитности на трансформация не влизат в нито една матрица или мит.

Хора, които се считат за „духовно коректни”, са често по-антагонистични към духовното израстване при някой, който не се вмества в тяхното разбиране, отколкото закоравели материалисти и скептици, които презират всичко духовно. Всеки, който е преживявал Кундалини извън покровителството на религиозна традиция, знае за какво говоря. Догматичните типове са по-скоро опит за контролиране на нечий процес, даващи неподходящи инструкции и излишни злокобни предупреждения.

Изоставяне на очакванията

Независимо колко затормозяващи са осъжданията на другите хора, най-страшните препятствия са онези, които ние приютяваме в нашите собствени умове. Нашите представи за това кои трябва да бъдем или какво е истина, започват да се рушат, когато израснем духовно. За някои от нас осъзнаването, че е възможно нещо по-голямо от материалистичната наука и човешкото изобретение, може да бъде разтърсващо. Новите реалности, които проникват като разширяване на съзнанието, могат да бъдат притеснителни и объркващи. Необходима е работа, за да се интегрират спонтанните прозрения и мистични опити, които нямат място в предишните, приети от човек модели на реалността. Мерилин Фъргюсън, водещ изследовател на съзнанието, е описала ножа с две остриета на мистичния опит: „Сега умът знае това, за което сърцето само се е надявало. Но същият опит може силно да разтревожи неподготвен човек, който след това трябва да го вмести в една неадекватна система от вярвания.”

Може също да има вариации в нашите лични нужди и желания, които ни алармират. В определен момент на процеса тези от нас, които са били със съзнание за здравословно хранене или вегетарианци, развиват апетит към „забранени” храни, такива като сладко и месо. Някогашните самопожертвователни личности намират потребност от оттегляне и казват „не!” на нуждите на другите. Онези, приели целибата (безбрачието) или сексуалната умереност може да се ужасят, откривайки в себе си тлееща страст. Тези и много други промени в процеса на трансформация могат да бъдат мъчителна вътрешна война, ако се придържаме към стереотипите за това кое е абсолютно правилно, добро или чисто. Ако считаме гнева за недуховен, ние ще бъдем покрусени, когато преминаваме през епизоди на емоционален катарзис. Ако обожествяваме определени храни, ще се чувстваме виновни и нещастни, когато тялото ни има желание от друга храна. Ако отричаме или потискаме някоя част от нас, сигурно е, че процесът на трансформация отмъстително ще ни върне тези части. Колкото повече се опитваме да отблъснем тези „лоши” наши черти, толкова по-мъчителна е нашата борба.

Понякога, дори и някои подобрения в живота ни могат да бъдат обезпокоителни. Алън Аркин описва как той реагира, когато една сутрин открива, че обичайният му натрапчив и френетичен модел на живот е променен: „След няколко минути, когато нищо не беше, както обикновено и трябваше да се пренареди, аз изпаднах в ужас… Половин дузина неща бяха еднакво балансирани. И тази способност да избирам спокойно и последователно ме хвърли в паника.”

За тези, които са се опитвали да бъдат „добри” хора според някакъв стандарт, най-опустошителната част от процеса може да дойде, когато „добротата” е отнета. Аз не вярвам, че това се случва, просто за да се разкрият скритите ни негативни черти. Това също е прекратяване на привързаности, които са блокирали нашето осъзнаване. Сравнително лесно е да се види ползата от освобождаване от алчност, злоба, измама и др. По-трудно е да се разпознае, че нашите идеи и възвишени очаквания са равни на капаните, които ни отделят от истината. Всички стереотипи, дори хубавите, в крайна сметка осакатяват. Всяко предубеждение ограничава осъзнаването. Ако може да се направи някакво обобщение за духовна еволюция, то е следното: Тя не е никога точно това, което очакваме да бъде.

Chapter 6: WHAT’S HAPPENING?

 Превод: Румяна Тодорова

Редактор, Петя Стоянова