публикувано 13.10.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Какво ни тласка напред?

„На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във
всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващия трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност неверието.“ Елиф Шафак

За хората, поели по духовната пътека, вярата е сложен процес. Поне за мен е така. Ту съм изцяло свързана с това, от което тя е изтъкана – моите вярвания и твърда убеденост в тяхната достоверност, ту се обезсърчавам, когато за пореден път стигна до същото място, от което съм тръгнала, и не мога да открия веднага разликата между преди и сега (а тя е за мен проверката за  истинността на това, в което вярвам). В подобни случаи думи, като горните, за мен са утеха. Те казват по отношение на духовността същото, което казва и Виктор Франкъл в логоанализата:

„Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него. Човек се нуждае не от хомеостаза, а от онова, което аз наричам „ноодинамика“, т.е. екзистенциална динамика в поле на полярни напрежения, като единият полюс представлява смисълът, който трябва да бъде осеществен, а другият – човекът, който трябва да го осъществи. И не трябва да се мисли, че това е валидно само при нормални условия; то дори е по-вярно за невротични индивиди. Ако архитектите искат да подсилят грохнал свод, те увеличават тежестта върху него, защото така частите се сцепват по-здраво помежду си. И тъй, ако терапевтите искат да подхранват психичното здраве на пациентите си, те не трябва да се страхуват да създават разумно по сила напрежение чрез преориентиране към смисъла на човешкия живот.“   В. Франкъл

За мен тези думи на Франкъл са особено ценни, защото има психологични теории, според които снемането на напрежението е една от позитивните цели за психически здравия човек.  Създателят на логоанализата, обаче, вижда нещата по друг начин. Той вижда ценността на преживяването на вътрешното напрежение и не смята, че то трябва да бъде избягвано на всяка цена. Позитивното, в дадения случай, се търси не в безметежното спокойствие и хармония (познавам доста хора, за които хармонията е върховна цел) – позитивното в дадения случай е наличието на позитивна цел – смисълът, който чака да бъде осъществен. Напрежение или хармония в дадения случай е ирелевантно – важното е да се движим напред… дори и да се загубваме понякога по пътя и да изпитваме дискомфорта от напрежението между вярващия и неверника в нас, между слабия и силния, между умния и невежата, между високомерния и смирения, между… „противоположностите на всемира, които присъстват и вътре в нас“, както го е казала Елиф Шафак.

Всичко по-горе казано, може, разбира се, и да не бъде вярно:)!

Камелия