публикувано 19.03.2012 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Истинският проблем

Помислете какво е повод за проблем в живота ви… Родителите? Партньорът или липсата на такъв? Децата? Шефът? Работата? Политиците? Глобалното затопляне? Грубостта на хората? Смъртта? Здравето? Вие самите и вашите несъвършенства?… Вижте колко се може по-добре това. Напишете го, формулирайте го ясно и кратко, така че да усетите, че именно то е, което в момента най-много ви притеснява и тревожи.

След което направете следваща стъпка – вижте как се чувствате по този повод. Наранени? Отхвърлени? Самотни? Неразбрани? Уплашени? Безсилни? Несвободни? Ограничени? Малки и жалки? Гневни? Е, ето това е истинския ви проблем. Той е в начина, по който се чувствате и реагирате на случващото се отвън. Другите хора или житейски обстоятелства са само условията и сцената, за да се прояви това, което е у нас – нашите слаби места, нашето безсилие, нашето ограничение, нашата тъга и самотност… Те не са проблема, те са условието да преживеем това, което е проблемно у нас.

Например, ако имаме страх от самота, ще имаме проблем с партньорства, които или са твърде неудовлетворителни или липсващи. Да търсим подходящия партньор е липса на разбиране къде е истинския ни проблем и пропускане на възможността да го решим на мястото, където той се намира – вътре в себе си. Но, ако се вгледаме в този страх, позволим си да го изследваме, да го погледнем в очите, да преживеем това, от което бягаме и се плашим, това вече е друго. То води до решения… Обикновено животът ни възнаграждава за положените усилия и накрая наистина ни дава това, за което сме се борили, но често пъти едва, когато вече сме се отказали от него и, в усилията си да го случим, сме извървели дълъг път към себе си.

Има и още нещо и то е свързано с неуловимите трикове на ума, който може да ни заблуди по отношение на решаването на проблема вътре в себе си. То е в нагласата да правим промените вътре в себе си със скритата цел все пак най-накрая да постигнем „външната цел“, което пак е фино средство за отклоняване на фокуса ни от вътре навън. Ако продължа с примера за самотата, това което имам пред вид, е да преживеем тотално вътрешната си самота – без всякаква надежда, че след като се променим, Вселената ще ни възнагради и ние все пак ще срещнем подходящия партньор за нас. Става дума за същото, за което Ошо пише много пъти (виж например  Самотата…). Става дума за трансформация, за най-дълбоката вътрешна промяна.

Това по-горе, обаче няма никакъв смисъл за вас, ако водещите ви цели не са свързани с душевното, т.е. с развитието на вътрешните душевни качества.  Защото духовното развитие често пъти води и до успехи в материалния свят и това е начинът да се случва магията в живота ни – като Вселената ни възнаграждава за положените усилия. Но това не е задължително и не е винаги. Познавам хора, които са успешни във външния свят, постигат своите цели там, имат нещата, които искат да имат, но техния душевен живот е много далеч от осъзнаването и въплътените ценности на зрялата духовност. Както и хора, чийто вътрешен живот е изключително пълноценен и богат, но липсват успехите на материалния свят. Не казвам, че тези двете – успехите във външния свят и богатия вътрешен живот често не съвпадат и не си влияят взаимно. Това, което казвам, че не е задължително те да съвпадат винаги. И го казвам сега, за да посоча още веднъж, че ако става дума за проблем, за хората с духовна ориентация, то той винаги е вътре – като израз на това, че е дошъл ред на дадена душевна едностранчивост или неразвита част да бъде компенсирана или доразвита.

Истинският проблем на повечето хора е, че не виждат къде е истинския им проблем.

Ако сте съгласни с мен, може би ще ви е интересно да изследвате кой е вашия истински проблем, като махнете всички външни фактори, които го провокират, и остане само това, което е вътре във вас?

Камелия