публикувано 14.08.2011 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Искреност

Наскоро прочетох в книгата на Джак Уелч „Да печелиш“, че той е яростен защитник на искреността и тя е нещото, което е прилагал в двадесет годишната си работа докато е бил генерален директор на Дженерал Електрик – една от най-успешните компании в света. Това, че личност като него – един от най-влиятелните лидери на новото време, който е обявен от списание Форчън като мениджър на века, говори по този начин за искреността, ме изпълни с радост и надежда. Напоследък доста чета книги за мениджмънт и организационно здраве и постоянно се натъквам на един и същи факт – че правилата за психично здраве в личния живот са правилата за успех и в професионалния живот. И че времето, в което живеем, все повече се променя в посока, която подкрепя носителите на по-високи нива на психично здраве да имат по-големи шансове за успех и на работните си места. Затова наистина се радвам, когато хора като Джак Уелч говорят по този начин за искреността – това придава убедителност и достоверност на посланията.

Това, което Уелч пише в самото начало на книгата си е, че едно от основните средства да победим (и да успеем)  не е нищо друго, а искреността. Затова категорично и ясно заявява:

Липсата на искреност блокира умните идеи, бързото действие и приноса на добрите служители. Тя е убиец.“

След което добавя, че „когато имате искреност… всичко действа по-бързо и по-добре“ и показва с примери как  искреността ни помага по пътя към нашата победа като ни дава достъп до повече идеи, генерира скорост и съкращава разходи. Искреността, се оказва, че има реални финансови измерения в компаниите, които успяват да я наложат като основна организационна ценност. И именно в това е приносът на Уелч към Дженерал Електрик – за двадесетгодишния период докато е генерален директор на компанията той увеличава приходите й трийсет пъти! и успява да направи това именно със своя директен начин на общуване.  За него пишат, че е „спечелил репутацията си чрез брутална откровеност в срещите си с ръководителите и налагането на непринуденост във всяко дружество, което управлява.“ А той самият за себе си пише, че „От деня в който започнах работа в GE до деня, в който бях обявен за главен изпълнителен директор двадесет години по-късно шефовете ми ме предупреждаваха за искреността ми. Бях наречен „оскърбителен“ и непрекъснато вярваха, че моята искреност скоро ще попречи на кариерата ми. Сега кариерата ми в GE е приключила и ви казвам, че именно искреността ми е причината за успешната ми работа. Толкова много хора влязоха в играта, толкова много гласове с толкова голяма енергия! Говорехме си открито и всеки от нас печелеше.“

Впечатляващо, нали?! Да имаш толкова мощна енергия да бъдеш искрен и прям, че да можеш не само да надмогнеш предупрежденията на шефовете си, че няма да стигнеш далече по този начин, но и да промениш ценностната система на цяла една огромна организация! Той казва, че му е отнело повече от 10 години, за да наложи този тип на общуване като основна ценност за GE и че този процес продължава и досега. (Джак Уелч се пенсионира от Дженеръл Електрик с печалба от 900 милиона долара)

Ако и за мен самата искреността не беше върховна ценност, сега не бих споделила прочетеното за Джак Уелч. Но когато виждам, че подобна ценност, която е в основата на психичното здраве – както за индивидите, така и за семействата и за организациите, е споделена от толкова влиятелен човек в областта на бизнеса, сърцето ми наистина ликува. Защото в прочетеното виждам надежда за бъдещето. И друг път (в поста „Бъди промяната, която искаш да видиш в света„), съм споделяла колко се радвам да разпознавам позитивните знаци, че нещата на Земята все пак вървят на добре –  въпреки икономическата криза, или, може би именно заради нея и принудата за промяна, която тя отправя като послание към съвременния глобален свят. Очевидно светът бавно, но сигурно върви към все по-осъзнато свързване с основните човешки ценности. С този пост сега не само искам да споделя, че ако компаниите искат да владеят основното конкурентно предимство на бъдещето – хората, ще трябва да развиват по-високи нива на организационно здраве като подкрепят искреността в общуването. Сега пиша, защото за мен като Камелия също е много важно да отправя това послание за искреността като основна ценност за постигане на благополучие – лично, професионално и духовно. Защото аз също съм яростен привърженик на искреността! За мен тя е моя начин всекидневно да живея в ИСТИНАТА, такава каквато е – дори и често да е болезнена за мен. А когато съм в истината, да съм в контакт и с РЕАЛНОСТТА, такава каквато е – а не такава, каквато на мен ми се иска да я виждам. А когато съм в контакт с истината и реалността, това ми дава сила, увереност и психично здраве.

В основата на различните психични проблеми стои – в по-голяма или по-малка степен – някакво изкривяване на реалността. Ние се разболяваме от липсата на истина в живота ни и затова само връщането към истината ни лекува. Ние имаме проблеми, защото сме си напълнили главите с това какво „трябва“ и какво „не трябва“, че пропускаме да забележим, че реалността е доста по-различна не само от нашите предписания за това как тя трябва да изглежда, но и от нашите планове за нея как трябва да се случват нещата. И идва момент, в който сме се отдалечили толкова много не само от реалността на външните факти, но и от истината за собствената си човешка природа в усилието си да бъдем това, което сме решили, че трябва да сме. Ставаме мили невротици, загубили контакт със себе си. Затова Джак Уелч е прав, когато казва, че липсата на искреност убива. А аз от моя опит като психотерапевт вече знам,че наличието на искреност ни лекува. Просто е. Бъдете искрени, убийствено искрени със себе си (и с другите), и ще усетите сила, която няма как да я объркате. И понеже тази сила не идва от изкривяванията на болната ни фантазия, а от контакта с истината, в нея има много смирение – с нея няма как да се злоупотреби.

Камелия