публикувано 14.03.2011 от Камелия Хаджийска в Защо обичам Юнг
 
 

Индивидуацията

„Тази обективност, която преживях в съня си и във виденията, е част от една завършена индивидуация. Тя означава скъсване с даването на оценки и с всичко, което обозначаваме като емоционална обвързаност. На тази обвързаност, общо взето, човек залага твърде много. Но тя съдържа още и проекции, които трябва да бъдат оттеглени, за да стигне човек до себе си и до обективността. Емоционалните отношения са отношения на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни. Обективното познание лежи скрито зад емоционалната съотнесеност; изглежда, че това е голямата тайна – едва чрез нея е възможно истинското coniunctio. “

К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, сънища“ с. 292

Индивидуацията е едно много важно понятие в Юнгианската аналитична психотерапия. Тя е крайната цел на една успешна анализа или на един успешно изживян живот. В същността си тя представлява постигнатата „себереализация на личността като цяла, неделима и отделена от другите и от колективната психология“(1), и същевременно – свързана дълбоко с другите хора и светът като цяло. Нейното различие от индивидуализма е съществено, защото тя означава „точно по-доброто и пълно постигане на колективните качества“. С други думи, в процеса на индивидуацията ние все по-отчетливо се свързваме със своята уникалност и отделеност от другите, а от друга – още по-силно осъзнаваме, че „не сме нещо повече от обикновен мъж или жена.“ На нивото на ума това изглежда парадоксално, но не и на нивото на психологическата феноменология. Защото индивидуацията е белег именно на постигане на нашата вътрешна пълнота и преодоляване на душевната едностранчивост. И като такава тя е „животът в Бога, както показва психологията на мандалата“.

Причината да искам да ви представя това относително сложно понятие в аналитичната психология е, че то дава насока на тези от нас, за които вътрешното психично  развитие е важна цел. Посоката, която ни дава това понятие е ясна – от една страна, все по-тясно свързване със себе си и верност на собствената ни същност, дори това да доведе до изолация и отдалечаване от колективните норми и одобрението на другите. От друга страна, разширяване на разбирането, че в своята дълбока същност ние не сме нищо по-различно от другите хора и нищо човешко не ни е чуждо. В този процес анализата е много добър помощник – обучения психотерапевт има сетивата да разпознае кога в сънищата се появяват образите на индивидуацията (класическите образи са кръг или мандала) и да го тласне в правилна посока.

За мен беше интересно, обаче, да прочета, че освен анализата, и бракът е от този род външни събития, които подпомагат процесите на индивидуация.  „Анализата и бракът са специфични примери на ситуации от интерперсонално естество, които подпомагат действието на индивидуацията. И двете изискват всеотдайност и са трудни процеси.“ Впечатляващото за мен беше не да прочета, че анализата подпомага индивидуационния процес – нали това е нейната цел?! Впечатляващото беше да я видя редом с брака в ролята му на такъв външен фактор… защото – „и двете изискват всеотдайност и са трудни процеси“.

Мисля, че ако не разбирате какво стои зад тези изречения, поне това ви е ясно – за да израстваме и поемаме рисковете, които всеки индивидуационен процес носи със себе си, от нас се изисква всеотдайност и ангажираност, дори процесът да е труден! Ако не можете да си позволите да ходите на анализа, но сте в брак … и той е труден… ето една прекрасна възможност за вас:)! Просто стойте осъзнати… и бъдете верни на собствената си същност. Рано или късно ще дойде решението – и то ще бъде една важна стъпка във вътрешния индивидуационен процес.

Камелия Хаджийска

(1) Всички цитати – които са в кавички и курсив, но не е посочен техния източник, са от „Критически речник на аналитичната психология на К.Г.Юнг“