публикувано 20.07.2010 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

Изследвай мислите си

  1. По-долу е съкратена версия на тази част от книгата на Байрън Кейти „Да обичаш това, което е“, в която тя представя метода си наречен Работата и обяснява как да използваме въпросите, за да изследваме истинността на мислите, които ни причиняват страдание. Макар и в толкова кратък вариант, реших да  я споделя с вас, защото наистина я намирам за много ценна. Най-добре ще разберете как да прилагате метода, ако прочетете целия текст от книгата й „Loving what is“ (на английски), който обяснява по-подробно и с примери как става този изследователски процес. За хората, които не четат английски, обаче, и това кратко представяне е достатъчно, за да доведе до значими прозрения и по-освободено мислене. Защото важното в случая е практиката!

За целта са необходими бял лист хартия и искреното споделяне с него на своите съждения по повод на „всяка стресова ситуация във вашия живот, минал, настоящ или бъдещ – за човек, който не харесвате или за ситуация с някой, който ви ядосва, плаши или натъжава.“ Много добре е това да бъде човек, на който не сте простили 100 процента – Байрън вярва, че това е много силен начин да започне прилагането на Работата, защото дори, ако сме простили 99% процента на някого и е останал само 1 %, прошката все още не се е случила и именно този 1% е мястото, където сме заседнали в останалите си взаимоотношения, включително в отношението към самите себе си.

Когато сме наясно за човека или ситуацията, която е източник на стрес в живота ни, можем да започнем да пишем на листа хартия всичко, което си мислим по повод на тях, като използваме шестте въпроса, които Б.Кейти ни предлага, и се опитаме да им отговорим колкото се може по-искрено. „Каня ви, пише Кейти, да бъдете осъдителни, груби, детински и дребнави. Пишете със спонтанността на детето, което е тъжно, ядосано, объркано, или уплашено. Не се опитвайте да бъдете мъдри, духовни или мили. Това е време, в което трябва да сте изцяло честни и без цензура за начина, по който се чувствате. Позволете си да изразите чувствата си без страх от последствията или заплахата от наказание“.

Това са въпросите, които ще ви помогнат да изразите отношението си към дадения човек или събитие в живота си.

  1. Кой те ядосва, обърква, натъжава или разочарова и защо? Кое е това в него/нея, което ти не харесваш?
  2. По какъв начин искаш той/тя да се промени? Какво искаш той/тя да направи?
  3. Кое е това, което той/тя трябва или не трябва да прави, да бъде, да мисли или да чувства? Какъв съвет би предложил?
  4. Какво той/тя трябва да направи, за да бъдеш щастлив/а?
  5. Какво си мислиш за него/нея? Направи списък.
  6. Какво е това, което ти не искаш да преживееш с този човек отново?

След като сте написали отговорите на тези въпроси, идва времето за изследване на тяхната истинност като критерия за тази истинност е близостта им до реалността. Затова Кейти ни подканя да зададем следните четири въпроса и да оставим техните отговори да дойдат спонтанно от сърцето ни, а не от предубедения ум. Тя казва – изследвай:

  1. Истина ли е това?
  2. Можеш ли с абсолютна сигурност да знаеш, че това е истината?
  3. Как реагираш, какво се случва, когато вярваш на тази мисъл?
  4. Какъв ще бъдеш, ако я няма тази мисъл?

Тези четири въпроса се прилагат по отношение на всеки един от отговорите на шестте въпроса в началото (аз ви предложих по-горе шестте въпроса от коректност при представянето на метода на Б. Кейти, но лично аз го намирам по-лесно приложим като напиша само едно съждение, което причинява вътрешен дискомфорт, и го изследвам с тези въпроси).

След това идва ред на последната част от Работата – обръщането. То се състои в това да обърнеш всяко от твърденията, които си написал в началато като отговори на шестте въпроса, наопаки – все едно се отнася до теб, а не до другия човек или събитие. Например, ако си писал, че „Иван не ме слуша достатъчно“, сега е момента да напишете същото, но по отношение на себе си „Аз не го слушам достатъчно“ – след което да потърсите три конкретни и искрени примера, когато това обръщане е вярно във вашия живот. С други думи, можете ли да се сетите за моменти, в които наистина не слушате другия човек? … Друг пример за обръщане на същото твърдение е „Той ме слуша“ и „Аз не се вслушвам в себе си достатъчно“. Най-добре е и тези видове обръщане да бъдат подкрепени с примери от практиката. Това наистина е много творчески метод на виждане на реалността в нейната цялост и поемане на отговорността за щастието в живота ни и ако направите това, можете доста да се изненадате от истинността при смяната на гледната точка.

Обръщането на въпрос 6 е малко по-различно. Вместо „Аз не искам никога да…“, става на „Аз искам да…“, а също и „Чакам с нетърпение да…“ Това обръщане се отнася до обхващането на живота в неговата цялост и създаване на възможност за посрещане на тези негови аспекти, които наистина може да ни се случат в живота отново, макар и да не искаме. Ако след като направим това обръщане наистина приемем, че това може да е вярно, това ни отваря към живота такъв, какъвто е. Също така ни подготвя за неприятните събития по начин, който ни позволява да ги посрещнем дори с желание, защото ни предоставят възможност да изследваме нашите вярвания, да се освобождаваме от тяхното влияние в живота ни и да постигаме по-високи степени на вътрешна свобода.

Наистина ви препоръчвам да проверите на практика силата на този метод на Б. Кейти. Но, ако решите, че усилията не си струват, опитайте се да видите коя е мисълта, коята подкрепя тази ваша нагласа. И я изследвайте дали е истинна и дали на 100 процента сте сигурни, че е вярна и… ако не беше тази мисъл, всъщност, какво бихте направили…:) ?

Коментар: Ако това е отговорът, който „Уроците на любовта ви дадоха“… и успяхте да стигнете до края на този дългичък пост:)… може би още едно – последно, уточнение по този повод.  Ако решите, че нямате време да си зададете всички тези въпроси за изследване на истинността на мислите си, задайте си един друг въпрос: „В каква степен начинът,  по който мисля, е основната причина да се чувствам по този начин сега? И, в каква степен, ако променя това мислене като подложа на съмнение нещата, в които вярвам и които са свързани с моя въпрос, начинът, по който се чувствам, ще се промени?“  Може би е дошъл момента да изследвате своето мислене и доколко то отговаря на реалностите в живота? Е, това е доста трудничък урок – но много основен!