публикувано 03.02.2012 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

Израстване по посока на смъртта

„Колкото по-дълбоко става взаимоотношението и по-дълго съществува, толкова повече смърт навлиза и става част от него. Ние може да навлезем в партньорството с надеждата да ни изпълни и сложи край на нашата нужда или самота. Реалността,  обаче, е че това неизбежно води до смъртта. Дори, когато любовта разцъфтява в партньорството, незавършеността на душата остава и тя е такава, че партньорството не може да я запълни. Да се занимаваме с тази толкова дълбока и толкова човешка незавършеност ни отвежда до най-големите мистерии на живота, до духовните и религиозни измерения. Както илюзиите избледняват и умират, така и двойките, чиято любов остава жизнена до техните стари години, се срещат както с ограниченията на партньорството, така и с тези мистерии. Жертвайки надеждата, че техният партньор ще удовлетвори това, което нито един партньор не може да направи, те започват да гледат с повече любов един на друг, освобождавайки се взаимно от своите по-ранни очаквания и предавайки се на процес, чийто изход не може да бъде видян…

Всяка криза дава възможност на двойката да практикува умиране. Това изисква партньорите да жертват нещо, което те са пазели дълбоко в сърцата си, за да може тяхната любов да продължава на по-дълбоко и трайно ниво. С всяко отпадане на нереалистичните надежди партньорите стават нарастващо отворени и може да бъдат видяни и обичани такива, каквито са – и, също така, да виждат и обичат своя партньор. Такава любов е отвъд илюзиите и пребивава в това, което е.

С всяко предаване и загуба, новото, което навлиза във взаимоотношенията, е по-скромно и релаксирано. В същото време тяхната любов става по-подхранваща за душата, отколкото любовта на младоженците. Така, с приближаването на взаимоотношението в двойката към земята и смирението, те израстват към смъртта и стават приятели с нея. Затова човек често може да види израз на дълбока ведрост върху лицата на щастливо женени възрастни хора, защото те вече не се страхуват от загубата и смъртта.“

Берт Хелингер,

от книгата Love’s hidden symmetry (What Makes Love Work in Relationships)

Коментар: няма. Има подчертани думи в курсив – от мен. Както и нуждата да ги повторя, защото отекват дълбоко в мен:

„Дори, когато любовта разцъфтява в партньорството, незавършеността на душата остава и тя е такава, че партньорството не може да я запълни. Да се занимаваме с тази толкова дълбока и толкова човешка незавършеност ни отвежда до най-големите мистерии на живота, до духовните и религиозни измерения.“

„Всяка криза дава възможност на двойката да практикува умиране... С всяко отпадане на нереалистичните надежди партньорите стават нарастващо отворени и може да бъдат видяни и обичани такива, каквито са – и, също така, да виждат и обичат своя партньор. Такава любов е отвъд илюзиите и пребивава в това, което е.“