публикувано 14.12.2009 от Камелия Хаджийска в Ошо Зен Таро
 
 

Изолация

„Ние сме нещастни, защото сме твърде много в егото. Какво имам предвид с това, че сме твърде много в егото? И какво точно става, когато сме твърде много в егото? Можеш да бъдеш или в съществуванието, или в егото – двете заедно не са възможни. Да бъдеш в егото означава да бъдеш отделен, да бъдеш остров. Да бъдеш в егото означава да очертаеш граница около себе си. Да бъдеш в егото означава да правиш разграничение – „аз съм това“ и „аз не съм онова“. Определението, границата между „аз“ и „не-аз“ – ето това е егото; то изолира. То те прави замръзнал, вече не можеш да течеш. Ако течеш, егото не може да съществува. Ето защо хората са станали като кубчета лед. В тях няма топлина, няма любов – любовта е топлина и те се боят от любовта. Ако топлината ги доближи, ще започнат да се топят и границите ще изчезнат. В любовта границите изчезват. В радостта границите също изчезват, защото радостта не е студена.“     ОШО

Коментар:
В нашето общество, и мъжете в частност, винаги са били учени да не плачат, да демонстрират неустрашимост и да не показват, че ги боли. Но жените също са заплашени от този капан. Всички ние в един или друг момент имаме чувството, че единственият начин да оцелеем е като сподавим чувствата и емоциите си, така че да не бъдем наранени отново. Ако болката е особено силна, може да се опитаме да я скрием дори от себе си. Това ни прави замръзнали, сковани, защото дълбоко в себе си знаем, че дори малка пукнатина в леда ще освободи болката и тя отново ще ни залее. Цветните сълзи на лицето на този човек крият ключа към избавлението от тази ледена изолация. Сълзите и само сълзите имат способността да разтопят леда. Няма нищо лошо в това да плачеш и няма причина да се срамуваш от сълзите си. Плачът ни помага да се освободим от болката, дава ни възможност да бъдем нежни със себе си и накрая да се излекуваме.