публикувано 29.12.2011 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

За разликата между „искам“ и „нуждая се“

Това, което в моята практика като психотерапевт разбрах, че ако има блокажи по пътя към постигане на нашите цели, ако  зацикляме и повтаряме едни и същи грешки отново и отново, значи има вътрешен конфликт на нивото на нашите желания. И побеждава това, което е по-силното. Проблемът е, че често пъти по-силното желание се намира на нивото на подсъзнателната нагласа.

Ние може да искаме да излезем от депресията си например, но ако нашата „вътрешна Инана“ е тръгнала към долното царство, вече е стигнала до третата врата, на път е да премине през четвъртата, а остават още няколко врати докато стигне до сестра си Ерешкигал, точно тогава, дори и със съзнателната си нагласа да казваме, че искаме да излезем на Горната земя, да се измъкнем от черната дупка, нищо не се получава. Душата на човека е тръгнала на път към Долната земя и не се интересува, че Егото иска да е на светло и уютно място. Това са случаи, в които може да решаваме, че трябва да правим упражнения за тялото, да спортуваме и да се грижим за себе си, да излизаме с приятели и да не се отдаваме на черните мисли, но в същото време да нямаме енергия да направим нито едно от тях – вместо това стоим отстрани в потока на живота и единственото, което искаме, е да ни оставят на мира. Друг пример (един от многобройните) е, когато клиента казва, че иска да излекува отношенията си с родителя, но в действителност неговото подсъзнателно желание е да ги накаже – като стои болен, проваля се, има проблеми. В тези случаи той казва на терапевта че иска да се излекува, но терапията не върви, защото истинското му желание, това, което е на нивото на подсъзнанието, е друго.

Има безкрай много примери за конфликт на желанията. Често те са израз на това, че желанията на Егото са различни от желанията на Душата и в тоя случай Егото няма никакъв шанс да успее – освен временно. Има една мисъл на Байрън Кейти „Как разбирам, че нямам нужда от това, което нямам? Като го нямам.“ Тази мисъл много ми харесва, не само защото илюстрира основното послание на нейната Работа – да обичаш живота такъв, какъвто е, но и защото показва по още един начин, че душевните желания са различни от желанията на егото. Аз бих перифразирала тази мисъл така: „Как разбирам кое е най-силното ми желание? Като видя, какво ми дава животът в момента.“ Външният свят отразява вътрешния свят и това особено много помага да разберем кои са истинските желания на Душата ни.  Керъл Пирсън, авторката на прекрасната книга „Героят в теб“, представяйки архетипа на Твореца, пише:

„Обаче именно нашата Душа, а не Егото ни, сътворява нашия живот. Например Душата може да избере да преживее боледуване или други видове загуба или страдание като начин да бъде посветена в по-голяма мъдрост, така че да израснем. Подобни избори са проклятие за Егото, чиято функция е да ни помага да бъдем здрави и добре действащи, а следователно Егото се чувства измамено, когато се случват такива неща (точно както Душата се чувства изхитрена, когато Егото превръща сигурността и статуса в свои главни приоритети).“ К. Пирсън

Един добър начин да можем да правим разлика между тези двете и да сме в синхрон с нуждите на Душата ни, дори и тя да се е запътила към подземното царство, е да уважим истинските й нужди ( дори, когато става дума за този толкова тежък ритуал на посвещение в мистериите на живота), е да открием разликата между „искам“ и „нуждая се“. Тези две думички са един прекрасен начин да се види по-ясно разликата между душевните желания и претенциите на егото. „Нуждая се“ е изразът, който можем да използваме, за да опишем желанията на сърцето си, това, което е в синхрон с най-дълбоките потребности от развитие на душата ни. „Искам“ описва желанията на егото, които понякога съвпадат с нуждите на Душата, но понякога са точно обратното.  Едното засяга базисните ни нужди, другото – нашите по-повърхностни претенции. Разбираме кога е първото и кога имаме работа с второто, ако си представим как ще се чувстваме, ако даденият обект на желанието ни го няма.

За да стане ясно, ще дам пример с човешките взаимоотношения. Например, ние може да искаме от нашия партньор да (1)прекарва повече време с нас и да имаме общи развлечения, както и това (2) да бъде искрен с нас и да ни подкрепя, но ако първото се случи без второто, самата основа на връзката ни ще бъде разклатена, защото там е доверието, без което истинската близост е невъзможна. Наистина, нашата връзка би спечелила много, ако имаме общи хобита и развлечения, но дори да не прекарваме много време заедно,  ако сме  дълбоко свързани, защото има доверие и подкрепа помежду ни, това би било достатъчно, за да бъде връзката ни все пак пълноценна. И, обратното, дори и да прекарваме много време заедно с партньора си, да ходим заедно на планина, за гледаме заедно филми и прочие, дори интересите ни да съвпадат във всички области на развлеченията и съвместното прекарване на време, ако няма доверие и близост помежду ни, нашата връзка не би могла да се случи на нивото, където истинските връзки се случват. Разграничаването между „искам“ и „нуждая се“, ни помага да направим разлика между същественото и несъщественото и така да живеем в хармония с околния свят, който винаги ще се различава от нашите представи как точно трябва да изглежда или да се случват нещата в него. Същевременно, ако усетим, че нещо в нашите най-базисни нужди не е задоволено и вече се налага да правим компромиси с нашата най-вътрешна същност, тогава можем лесно да вземем решение да променим ситуацията, за да бъдем верни на себе си.

Въпреки, че това объркване между „искам“ и „нуждая се“ особено отчетливо се вижда в интимните взаимоотношения, то е приложимо към всяка област от живота ни. Когато правим разлика между „искам“ и „нуждая се“, между желанията на егото и желанията на сърцето, всичко си отива по местата. Разбираме, че всичко, от което имаме нужда, го имаме точно сега, точно в този момент, и се успокояваме. Знаем, че всичко, което се случва в живота ни е привлечено от нашата душа, за да подпомогне нашето израстване и вместо да негодуваме защо нашите желания не се осъществяват, ние се опитваме да разберем как да използваме препятствията, които изскачат по пътя ни, за да развием душата си и да породим Светлина. Това не означава, че се отказваме да желаем – напротив!, но с една отворена нагласа за творчество в партньорство с живота, при което казваме какво искаме, но не поставяме условия на живота кога, как и в каква форма точно да осъществи желанията ни. Казваме на дядо Коледа, че искаме да ни донесе подарък „любов“, но не му диктуваме точно с кой човек да се случи и по кое време. Стоим отворени – и със силата на намерението – творим!

Камелия