публикувано 01.07.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

За милите невротици

Знаете ли какво означава да си невротик – една много широко разпространена дума, която е навлязла във всекидневния живот от психотерапията? Казано с думи прости, това означава да си разкъсван от вътрешни конфликти, които често са под прага на осъзнаването – т.е. не знаем между какво се разкъсваме, но това, което усещаме, е напрежение, безпокойство и обърканост. Например,  конфликтът може да бъде между вярвания – от една страна смятаме, че трябва да сме толерантни и разбиращи към майка ни, която понякога буквално ни влудява, а от друга страна, много ни се иска да й кажем направо истината за начина, по който се чувстваме и мислим за нея. Така възниква конфликт между две противоположни желания – да си мил, разбиращ и прощаващ и това да изразиш своя гняв и неприемане открито. В поведението си се люшкаме между полюсите на милото, но неискрено общуване и нараняващата искреност в изразяването на нашите истински чувства, но последвана от чувство за вина. И това продължава докато не разберем, че невротичният конфликт не може да бъде разрешен по този начин – тези двете алтернативи не са истинските алтернативи, между които да избираме, защото нито една от тях не ни помага да усетим вътрешния покой.

Едно от основните предимства на това да стоиш осъзнато в пространството между стимула и реакцията е възможността да разпознаеш между какво и какво всъщност избираш и да разбереш, че имаш и други алтернативи. Тъй като свободата е основната характеристика на това пространство, когато сме там, откриваме, че имаме и други избори – например, да бъдем искрени и да изразим автентичното си отношение към другия, но по един по-различен начин – начин, който намира думи, които не нараняват (виж например,  Общуване без агресия), или – ако въпреки внимателно подбраните думи другият човек все пак ни обвини, че сме лоши и неблагодарни, след като изразили истинското си отношение, можем и да изберем да не се поддадем на тази манипулация и последващото чувство за вина… Или, ето още една възможност – да осъзнаем, че зад милото ни и търпеливо отношение към другия, може да стои … т.нар. обърнато Его.

„Доминирането на егото можете да разпознаете по нуждата от контрол. Например, ако искате определени хора да се държат по някакъв определен начин. За да се случи това, използвате определени прийоми на поведение. Например, отстъпчиви сте, приятни и опитвате да не нараните нечии чувства. Зад такова поведение се крие желанието за контрол. „Няма да се обявя против, защото искам да ме обичаш”. Такава линия на поведение се базира на страха. Страхът, че сте зависими от някого, страхът да не бъдете отблъснати и да останете самотни. Това, което си мислите, че е приятно и забележително, в действителност е форма на самопожертване. Това е егото в действие.“     Памела Крибе, Ченълингите на Йешуа

Изглежда странно нали – че когато се държим мило и любезно и потискаме своите истински чувства, защото си мислим, че можем да нараним другия човек, това може да се окаже точно нашето Его в действие?! Научната психотерапия и духовната психотерапия обаче в това отношение са единодушни – необходимо е да станем осъзнати за истинските мотиви, които стоят зад начина, по който се държим и да извадим вътрешния конфликт на светло – т.е. на нивото на съзнателната нагласа. След което да изберем да изразим истинските си нужди, дори това да носи определени рискове и страх от отхвърляне. Автентичният живот в хармония с нашите най-дълбоки вътрешни нужди е основен критерий за психично здраве. И пътят към него понякога изисква да престанем да сме мили невротици и да станем себе си – понякога мили, понякога не – но винаги в контакт с истинските си чувства.

Камелия