публикувано 29.08.2014 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

За двата вида внимание

„Изключително важно е да имаш Знание. Но също така изключително важно е да можеш да избягаш от познатото.“  Джиду Кришнамурти

С този цитат започва статията на Антеро Али „Двойно виждане – за първото и второто внимание“ (DOUBLE VISION, On the First and Second Attentions, ANTERO ALLI). В нея той представя два различни начина на внимание, т.е. на възприемане на реалността, за които се споменава в статията за сепарацията – третият етап от алхимичното преобразуване. Лично за мен да знам за разликите и начина на взаимодействие между тези два вида внимание, беше изключително ценно от гледна точка на връзката им с духовността и затова по-долу ще представя накратко основните идеи от тази статия.

Според Антеро Али, основна цел на първото внимание е „да решава такива проблеми на оцеляването като това да откриеш къде да намериш достатъчно храна, вода и подслон, за да бъдеш жив. Веднъж след като тези проблеми са решени, първото внимание продължава като автоматичен процес на етикиране на обектите и хората в непосредственото обкръжение.“ Макар разликата между условията за оцеляване между първобитния и съвременния човек да е огромна, що се отнася до рефлекса за оцеляване и съпътстващия го страх, там изглежда, че нещата не са много променени. Макар начинът за справяне с този страх и степента на осъзнаване да е различна, той е там – в най-дълбоките недра на нашата психика, повлияващ огромна част от изборите и реакциите в живота ни.

Първото внимание продължава да е доминиращият начин на възприятие на съвременния човек като задоволява нуждата му от сигурност чрез етикиране на нещата и приписване на значение, включвайки и много по-абстрактни нива на мислене, каквито са математиката и философията. За разлика от него, основната цел на второто внимание е „простият акт на виждане, на наблюдаване без приписване на значение на това, което е било възприето. С отварянето и разширяването на пролуката на нашето възприятие, ние започваме да възприемаме повече реалност – не нашите идеи за реалността или какво тя трябва да означава, а съществуващите условия за начина, по който нещата всъщност са. Колкото повече реалност е възприета, толкова повече второто внимание се разширява за директно преживяване на определени неизменни принципи на съществуванието, такива като несигурността и непостоянството, принципи, които не изискват приписване на смисъл.“ Второто внимание е основно условие да отключим творчеството в живота ни, освобождавайки възприятието ни от оценки, интерпретации и приписване на значения. Като такова то е тясно свързано с преживяването на несигурността и преходността на всичко живо – включително и нашата собствена смъртност.

И така, докато първото внимание се основава на функцията на интелекта и физическото зрение, то второто внимание се свързва с енергийното тяло и интуицията. Основната разлика между тях двете като познавателни функции е в това, че докато първото внимание се отнася до натрупването на знание, което подпомага оцеляването и приспособяването, то второто внимание прави точно обратното – освобождава съзнанието от натрупаното знание – предубеждения, основани на минал опит и преценки, и поддържа ума отворен към новото и неизвестното.

„Първото внимание стабилизира съзнанието; второто внимание дестабилизира съзнанието. Първото внимание се подхранва от преследването на такива постулати като фиксирани вярвания, идеи, предубеждения, допускания и догми. По-нестабилното второ внимание се оживява, когато си позволим повече несигурност и когато открием вътрешната тишина и спокойствието да не познаваме себе си. Второто внимание се отваря и/или стеснява според индивидуалния праг на тревожност на индивида, или колко несигурност можем да си позволим преди да дойде тревожността. Тревожността е израз на естествения отговор на нервната система, когато достигнем лимита на това колко несигурност можем да понесем“.

Антеро Али

Едно от честите оплаквания в кабинета на психотерапевта е преживяването на смътно, безпричинно вътрешно напрежение и безпокойство. Човек се чувства напрегнат и тревожен, но не знае защо – просто усеща, че не го свърта на едно място и това се съпътства с чувство на неопределен страх. Ето едно обяснение – под прага на съзнателната нагласа има несъзнавани съдържания, които противоречат на това, което сме свикнали да мислим за себе си и за другите. Под прага на съзнаваната ни нагласа обаче е и творческия процес – едно ново разбиране, което зрее и иска да бъда видяно дори с цената на това да не бъдем разбрани от другите и отхвърлени, ако последваме това, което то ни носи.

Преди разрива му с Фройд, когато у Юнг започнало да се поражда ново разбиране за несъзнаваното, той преминал през период на огромно вътрешно напрежение. Оформящата се в съзнанието му нова парадигма в обяснението на динамиката на несъзнаваното понякога довеждала до толкова високи нива на напрежение, че той дори си мислел, че полудява. Макар и с по-малък интензитет същото това се случва на всеки от нас, когато нещо ново е на път да изплува на повърхността на съзнанието ни – потиснати и отхвърлени до този момент съдържания или идеи, които са били напълно чужди на съзнанието ни до този момент и чието приемане ще доведе до промени в статуквото. Напрежението е в преживяването на конфликта между приемливото и отхвърленото, между познатото и неизвестното. Но то е и израз на творческото взаимодействие между двете противоположни части на едно и също нещо, които търсят начин да се срещнат, обединявайки се по един вътрешно непротиворечив начин. Ако се върнем към нашата тема за двата вида внимание, това означава пълноценна връзка между тях при обмена на информация.

Ключът за справянето със състоянието на вътрешно напрежение е в създаването на вътрешните предпоставки за понасяне на по-високи нива на несигурност. Това означава развитие на здрав вътрешен Аз-център с ясни граници – един човек, който е здраво стъпил на земята, който не се чувства жертва на хората и събитията в живота си и поема отговорност за всичко, което му се случва; който е успял да превърне тежестта от негативните преживявания в стабилността на вътрешното си присъствие и сила. Колкото повече човек успява да присъства спокойно и неутрално в това, което му се случва, позволявайки си да преживее моменти на незнаене и несигурност, толкова повече за него се отварят възможности ново разбиране и жизненост да влязат в живота му.

„Първото внимание може да служи като котва за второто внимание, така както второто внимание може да действа като катализатор или шок за първото внимание. Първото внимание закотвя второто внимание, когато се научим да намираме думи, образи и идеи, които най-много се доближават до истината и автентичността на сигнала, идващ от второто внимание. Второто внимание разтърсва първото внимание като го събужда с преживяването на повече несигурност и възможността да преживее непознатото от първа ръка. Ако второто внимание се провали да се закотви в първото внимание, усвояването на светлината може да се засили и свръхстимулира нервната система; мозъкът се загрява и ние сме залети с психична енергия и образи. Прилича на токов удар през електрически проводник, който не е свързан със земята и води до изхвърляне на енергията, до разпръскване и провал в опита да се достави.“

Антеро Али

За някои хора по-горното може да не значи нищо. За мен, обаче, като нееднократен свидетел в професионалната си практика на хора със събудена кундалини, това значи много. Ако не са заземени достатъчно, това наистина води до психично изтощение и твърде високи нива на безпокойство. В подобен случай към средствата за заземяване на енергията трябва да се включи работа с първото внимание – придобиване на знания, които придават смисъл и разбиране за процесите, през които те преминават, и им дават уверението, че не полудяват, колкото и странни неща да им се случват.

Рисуването, танцът, музиката и други форми на арт-терапия могат да бъдат много полезни в този процес, защото позволяват на човек да освободи нахлуващите съдържания от несъзнаваното, дори и да не ги разбира в момента на тяхната поява. Точно това е правил Юнг, когато е преминал през периода, в който съзнанието му е било заливано с образи и съдържания от несъзнаваното, които той не е разбирал. Започнал е да рисува мандали и да строи мини-селище с малки камъчета – точно така, както е правел, когато е бил малко момче. Трябвало е да преодолее гордостта си и чувството си за унижение, за да си даде позволението да се занимава с подобни „детински“ дейности, но за него това бил най-достъпния начин да си даде позволение съдържанията от несъзнаваното да изплуват на повърхността на съзнанието му по начин, по който да не застраши нормалното функциониране на съзнателния му Аз. Впоследствие именно съдържанията от този период – образи, видения и сънища, стават основата на неговото житейско дело –  на неговия принос към психологията в опознаването на архетипните пластове в човешката психика. На това разбиране бил посветен остатъка от целия му живот.

„Днес мога да твърдя: никога не съм се разделял със своите начални преживявания. Всичките ми трудове, всичко, което съм постигнал духовно, произлиза от първите ми представи и сънища. Започнаха през 1912 година – преди повече от петдесет години. Всичко, което направих през последващия период на живота си, вече се съдържаше в тях, макар и само под формата на емоции или образи. Науката бе средството и единствената възможност да се измъкна от хаоса. Защото без нея материалът би ме взел в плен като пълзящо блатно растение. Полагах големи усилия да разбера всеки образ, всяко съдържание; доколкото е възможно, да го подредя рационално, но преди всичко да го реализирам в живота.“

К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, сънища, размисли“, с. 186

Това е един ярък пример как взаимодействат двата вида възприятие у човека. Има нужда от доста време, за да могат да се разберат и интегрират в живота образите и посланията, които изплуват от по-дълбоките пластове на несъзнаваното. В тази сайт има и други примери за подобно взаимодействие. На Майкъл Тамура му отнема дванадесет години, за да разбере едно свое изключително ярко преживяване по време на медитация, а Екхарт Толе е прекарал няколко години докато осъзнае какво точно му се е случило в нощта на просветлението. Събуждането на кундалини-енергията е феномен от същия този порядък и затова буди основателни страхове у много хора, които нямат представя за това как функционират чакрите и какви преживявания съпътстват тяхното събуждане. Една моя клиентка в такива моменти казваше, че мозъкът й е като супа, а това, което най-много й помагаше да се справя с несигурността и безпокойството си, беше като четеше много. А както стана ясно, четенето е активност на първото внимание, която помага преживяванията от второто внимание да се закотвят в реалността чрез разбиране, приписвайки им смисъл и значение. Накратко, това е заземяване – основният начин за справяне със събудената кундалини.

„Когато първото внимание постоянно избягва несигурността и се съпротивлява на непознатото, нашите мисловни процеси може са се втвърдят, ставайки все по-чупливи и твърде буквални. В крайна сметка тази прекалена буквалност в мисленето може да доведе до усещания за клаустрофобия, параноя и смърт на въображението. Образователните системи на западната цивилизация са придали на първото внимание априори статус, давайки най-високите степени според това колко знание можем да задържаме. Проблемът с това е, че ние започваме да слагаме равенство между това да не знаеш и провал. „Знаещият ум“ принадлежи на първото внимание също толкова, колкото „незнаещият ум“ принадлежи на второто внимание. Първото внимание се подсигурява като натрупва знание и планове, също толкова колкото второто внимание процъфтява в атмосферата на откривателство и несигурността на отворения ум.“

В подобно разграничение се съдържа нещо много ценно за разбирането за това как функционират двата ни ума – знаещият и незнаещият. Твърде много знаещ ум ни втвърдява и пречи на творческия процес и откривателството. Твърде малко знаещ ум създава проблем в намирането на здрав съд, в който необятната енергия на Духа да може да влезе без да го счупи. Изглежда че мъдростта е в това да знаем да поддържаме здравословен баланс между тези две нагласи на възприятие, така че да крачим напред и с двата си крака.

„Лудият режим на Кралят Маймунски Ум може да бъде детрониран чрез промяна на фокуса върху второто внимание. Второто внимание може да бъде култивирано чрез освобождаване от търсенето на смисъл. Това може да бъде преживяно чрез успокояване на тенденцията да се проектира, да се интерпретира, и/или да се приписва значение на това, което е било възприето, в замяна на това да се обърне внимание на това, което се представя пред очите ни. Това обръщане се случва чрез отказа да етикираш, назоваваш или обясняваш това, което виждаш или преживяваш. Така започва процес на огъвкавяване на възприемащия мускул, който преди да стане слаб, развален и/или атрофиран, е бил жив и активен.“

Да си дам сметка, че намирането на смисъл също е от арсенала на първото внимание и натрупващият знание ум, беше особено ценно прозрение за мен. Защото търсенето на смисъл е било и все още продължава да бъде важно нещо за мен – средството, чрез което разбирам случващото се, така че да намирам решения. Доведено обаче до своята крайност и небалансирано от своята противоположност, то започва да вреди. Затова е добре да приемем, че нещата имат смисъл, но също толкова и нямат смисъл, а, ако имат, той в момента не ни е достъпен за разбиране с наличните ни знания досега и затова може да се наложи да поживеем известно време в няснотата и несигурността.

Когато възприятието ни е силно доминирано от първото внимание, това не само може да ни направи слепи проповедници на идеи, които междувременно може да са остарели, но спира и творческия приток за новите неща в живота ни, които са най-истинският източник на радост. Това, което открих за себе си, че ми помага да не отивам в крайност, когато нуждата ми от разбиране е фрустрирана и трябва за дълго време да понасям несигурността да не знам, е да си представя, че подреждам сложен пъзел, съставен от хиляди парченца. Колкото по-сложен е пъзелът, който сглобявам, толкова повече парчета има да се открият и да се наместят. В началото на сглобяване на този пъзел нямам никаква идея каква е голямата картина – само събирам „парчета опит и преживявания“, които на пръв поглед нямат никаква връзка помежду си. Едва по-късно започвам да долавям връзката между тях – все по-ясно. Но докато липсват достатъчно части, се налага просто да ги събирам без да знам кога и за какво ще ми послужат.

В заключение, ето обобщението на Антеро Али за ролята на първото и второто внимание в процеса на духовното ни пробуждане:

„Да обобщя, първото внимание се прикрепва към грижите от всекидневието, решавайки светски проблеми и придавайки смисъл на нещата чрез автоматично приписване на етикети и значения към опита. Второто внимание се свързва с настоящето, енергията и феномените, позволявайки директно ангажиране с автономните сили на творението и дори живите архетипи, управляващи съществуванието. Когато тези два вида внимание се разпознаят един другиго и намерят начин да работят заедно, се изгражда важен мост между тях, позволявайки ни свободно да се движим между световете.“

Тази статия, представяща двата вида внимание, е от дейностите по развиване на първото внимание – предоставя думи, които да опишат определен вид опит, който до този момент е съществувал, но може да не е бил разбиран по начин, който носи нови гледни точки и решения. Нейната функция е да създаде условия за заземяване – едно подсилване на ума, така че когато дойдат преживявания и съдържания от света на несъзнаваното, толерантността на същия този ум към несигурността и фрустрацията на нуждата от разбиране да бъде по-висока. Също така да ни „даде позволение“ да не знаем. Да виждаме в незнанието не провал, а отворен ум. Не повод за страх, а стимул за творческа дейност. Не липса на знание, а свобода от натрупаното знание, така че нещо ново и свежо да влезе в живота ни.

Камелия