публикувано 08.11.2013 от Камелия Хаджийска в Уроците на любовта
 
 

За бурите, които ни събуждат

thunderМного често жените (а и мъжете) са разпъвани вътре в себе си на кръст – дали да покажат чувствата си на мъжете, които ги ядосват, или да не ги покажат, да ги задържат у себе си. За съжаление няма един-единствен правилен отговор. И двата са верни. И двата са лъчите на справедливото слънце, което е справедливо именно защото грее и в двете посоки. Сега споделям само за единия от тях, за който се разказва в книгата на Мари Луиз фон Франц „Котката  – приказка за избавлението на женското начало“ .

В нея авторката анализира символното значение и интерпретация на различните елементи от румънската приказка „Котката“. Един от тях е гръмотевичната буря, която помага на главния герой да види двореца, където живее омагьосана бъдещата му невеста. Въпреки че връзката между гръмотевичната буря и избухването на афекта е очевидна, не толкова очевидно е, че често пъти подобно избухване е носител и на инсайти. По този повод Мари Франц пише:

„Обикновено когато човек е в ужасно емоционално сътресение, внезапно получава прозрения. Те вървят заедно.“ с. 94

След което задава въпроса:

„Как това се свързва с котката, тъмното женско начало? Какво трябва да правят жените, за да помогнат на мъжете да се развиват?“ с 94

И отговаря, като разказва една друга приказка:

„Имам една любима приказка за племето хопи, което някога живяло под земята, докато постепенно се появил проблемът пренаселеност. Мъжете хопи не направили нищо, но жените хопи станали толкова нетърпими, че хопи решили да се изкачат едно стъпало по-високо. Всичко тръгнало добре, но отново се получило пренаселване и мъжете пак не предприели нищо. Те щели така да продължат завинаги, ако жените не станали толкова невъзможни, ако не правели сцени от сутрин до вечер. Тогава мъжете се раздвижили. Това все още е така.“

И добавя своя коментар:

„И затова доктрината за дамата, която не трябва да повишава глас, а трябва да прилича на Дева Мария, остава съпруга си спящ за неговата анима. Ако тя не прави от време на време бури, той просто не се събужда, просто не вижда.“ с.95

Спомням си за една моя клиентка, която ми разказа, че докато се е опитвала с всички сили да овладее силните емоции, които бушували вътре в нея по повод на едно закъснение на мъжа й, и дори почти успяла, той изведнъж се обърнал към нея и й казал, че прилича на английската кралица (т.е. че хладното й поведение е дори още по-неприятно). Нещо подобно било това, което той й бил казал.

Мисля, че е добре да се научим да удържаме силните си емоции. Това е много важна част от съзряването. Също така си мисля, че понякога е добре да правим и точно обратното. Дори и вътрешното ни възпитание да ни уверява, че е по-добре да сме милосърдни като Дева Мария, че по-доброто е да сме сдържано изискани като английската кралица, има моменти, в които трябва да се развилнеем. Да изпуснем парата. Да хвърлим по някоя и друга гръмотевица. Да изразим „дивата жена“ в себе си. Подобно на котката, вътре в нас има една много независима част, която не може да търпи „пренаселването“ до безкрай. И е добре да си покаже ноктите. В името на прогреса. Същият този, който е помогнал на племето хопи да излезе да живее над земята.

Пренаселването на вътрешното ни царство с твърде много неизразени чувства, е знак, че е време за прогрес. Дошло е време мъжката част да предприеме някакви действия за подобряване на положението.

И това се отнася както за жените, така и за мъжете.

Ако тази приказка за племето хопи идва при вас по принципа на синхроничността, вижте дали не е време за една малка освежаваща връзката ви буря. Въздухът след това е толкова свеж!

Камелия