публикувано 25.08.2011 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

Западна психология, източни прийоми

 

„… Тук западната психология и източните прийоми се различават. На Изток, ако отидеш при един буда, той няма да те събира. Той ще каже: „Блажен си, че си се разпаднал. Остави сега тези части, където са си. Няма нужда да ги събираш заедно. Това е добре, това е Божия благодат, че си станал неприспособен“, защото само в състояние на дълбока неприспособеност съществува възможност за революция. Както си се приспособил, ти дори не осъзнаваш, че прахосваш живота си – в клуба, на пазара, или дори в храма.“             ОШО

Както става ясно от цитата по-горе, според Ошо, западната психотерапия се опитва да те „събере“, докато източната духовна традиция  –  да ти помогне да минеш „отвъд себе си“. (Сигурно сте чули, че английският сленг за  психотерапевт е „shrink“ (от глагола събирам), защото точно това му е функцията – да те събере, когато се чувстваш разпаднал.) И това е така – поне що се отнася до класическата психоанализа и Зигмунд Фройд, защото ние никога не можем да бъдем изцяло щастливи. Според Фройд най-многото, което можем да постигнем, е да се приспособим към изискванията на обществото като развием адекватни начини за съвместяване на желанията ни, които идват от зоната на То (несъзнаваното) от една страна, и правилата на обществото, в което живеем, от друга. Това означава от болни невротици да се превърнем в нормални невротици – с други думи, вътрешният конфликт продължава, но поне вече е изваден на светло и можем да намираме адекватни начини да посредничим между света на инстинктите и света на социалните норми. Тогава започваме да се усещаме, че сме нормални – можем да се адаптираме към света на другите хора по един адекватен начин. Но не и да бъдем щастливи – според класическата психоанализа, която от която се е развила съвременната психотерапия.

Източната духовна традиция, има друго послание за нас – според нея ние можем да сме щастливи. Тя казва нещо друго – че в още по-дълбокото дъно на нашето несъзнавано стоят не нагоните към  секса и смъртта (Ерос и Танатос),  там стои собствената ни Божественост, нашата неразцъфнала Буда природа, чистата енергия на Любовта и състраданието! Затова, според Изтока, няма нищо лошо да се отпуснем и позволим на съдържанията от подсъзнанието да изплуват, колкото и демонични да ни се струват на пръв поглед  – след като ги извадим на светлина, те ще загубят своята власт над нас и това, което ще открием още по-надълбоко под тях, е нашата душа, нашата вечна неумираща същност.

„Западната психология не вярва в Съществото в човека… Вярва единствено в ума. …За нея не съществува нищо друго и следователно може да помогне на човека най-много да бъде нормален… А нормалността означава „обикновен“, означава да се приспособиш към тълпата… (Докато) за източната психология тълпата не е критерия, защото самото общество е болно. За нея критерият е Буда… (Съответно) тя те учи как да преодолееш ума, защото не съществуват болести на ума, самият ум е болест. (Че), ако не отидеш отвъд ума, никога няма да можеш да бъдеш здрав…“              Ошо

Сравнението между двата вида психология Ошо продължава като казва, че в западната психология не съществува позитивна цел като това да бъдеш щастлив, тъй като никога не можеш да бъдеш в хармония с инстинктите си. Според източната психология обаче, съществува позитивна цел – не просто можеш да бъдеш щастлив, можеш да бъдеш блажен. В типичния за себе си стил на изразяване, той казва, че „ако можеш да чувстваш, че си нещастен, това показва твоя потенциал да си щастлив“. И че „ако отидеш отвъд ума, можеш да бъдеш щастлив, без да си неосъзнат, инстинктивен като животните – а осъзнат.“

„Човекът е подобен на въжеиграч – той е по средата между животинското съществуване и самоосъществилия се човек. Той не може да стои върху въжето спокоен – трябва да върви ту назад, ту напред. Умът е въжето и да живееш с ума е все едно да ходиш по опънато въже… Животът на ума е напрежение. Ето защо западната психология успява да те направи нормален човек, но не може да те направи самоосъществил се човек….Западната психология трябва да се превърне в метафизическа; само тогава човек може да се преодолее.“    Ошо

Ако сте привърженици, като мен, на дълбоките промени в живота… ако искате да изживеете живота си в неговия пълен потенциал… ако гледате на трудностите в живота си като на творчески инструменти за себесътворяване…. може би този текст е добър повод за вас да стоите будни и осъзнати и да преодолеете спънките в живота си просто като хвърлите повече светлина върху това, което ги поражда. Защо да искаме да закърпваме положението, като можем да го използваме, за да постигнем нещо по-значимо в живота си? Защо да се стремим да ставаме като другите, след като можем да станем себе си? Защо да сме просто нормални невротици, като можем да бъдем себеосъществили се индивиди?

Камелия