публикувано 28.06.2010 от Камелия Хаджийска в Защо обичам Юнг
 
 

Жертвата

Ето малко факти за живота на най-любимия ми психотерапевт – Карл Густав Юнг, чиито книги са най-големият източник на подкрепа от страна на психотерапията  в духовните ми търсения. В периода след публикуването на книгата му „Промени и символи на либидото“, с която разкрива различията си с Фройд, Юнг публично е отхвърлен и критикуван. За този момент той пише:

„След разрива с Фройд всички мои приятели и познати се оттеглиха. Книгата ми беше обявена за боклук. Провъзгласиха ме за мистик и с това работата приключи… Но аз бях предвидил самотата си и не си правех илюзии относно реакциите на моите така наречени приятели. Това беше нещо, което бях очаквал. Знаех, че съм заложил всичко и че трябва да отговарям за убежденията си. Осъзнавах, че главата „Жертвата“ означаваше моята собствена жертва. Това решение ми помогна да започна отново да пиша, макар да знаех, че никой няма да разбере моите идеи.“

Споделям този факт от живота на Юнг, защото той е живял това, в което е вярвал и това, което е писал. А това, в което той е вярвал е, че човек трябва да живее собствената си истина, дори това да означава да взема трудни решения… и да плаща висока цена, за да бъде верен на себе си. В неговата терминология това е цената на индивидуацията – цената, която ние плащаме, за да станем цялостни личности, целта на психичното ни развитие…

Сега споделям този факт от биографията на Юнг, за да подкрепя тези от вас, които в момента се налага да вземат трудни решения… решения, които сякаш ги поставят срещу другите и ги сблъскват с неразбиране, критикуване и дори отхвърляне. Но разбират, че това са правилните решения за тях, защото изразяват тяхната същност и, ако ги следват, ще са в хармония със себе си. Може би, не в хармония с другите – или не поне в началото – но в унисон с вътрешните повели на душата си. Цената за постигането на собствената ни индивидуация е висока. Огромната част от хората избират (неосъзнато), да не я плащат. Но това е цена, която си струва да се плати! В следващи публикации ще илюстрирам с примери от живота на Юнг, каква е „наградата“ накрая в живота ни, ако рискуваме да платим тази цена. Сега само искам да подкрепя тези смели души от вас, които вземат трудни решения в живота си,  като им кажа че не са сами. Това е бил пътят на Юнг, това е пътят на всеки, който поема риска да бъде себе си, да бъде различен… И ако усещат, че наградата от трудно взетото решение се бави – ето още един откъс от същата книга, който се надавям да внесе усещането за „нормалност“ в трудните моменти от живота ни… И да не ни разколебава да ги направим – въпреки всичко. Дори това да означава несигурност, обърканост и загуба на почва под краката ни.

„След разрива с Фройд за мене започна период на несигурност, дори и на вътрешна дезориентация. Чувствах се изцяло изчерпан, тъй като не бях стъпил върху собствена твърда основа. Тогава намирах за необходимо да развия ново поведение спрямо моите пациенти.Реших да не им налагам никакви теоретични предпоставки, а да изчаквам да чуя какво биха казали за себе си…“

Разказът за цената на направената от Юнг  „жертва“ продължава… но аз тук  спирам с цитата. Защото за мен и това е достатъчно, за да предам посланието. А то е –  ако искаме да постигнем нещо повече от живота си и да го изживеем в неговата максимална пълната и цялостнот, ние трябва да платим някаква цена. Тази цена може да изглежда като голяма жертва за нас, но важното е да не се чувстваме като жертви. Точно обратното, когато поемем отговорността за своя живот и не обвиняваме другите за това, че не ни разбират и не ни подкрепят, а живеем своята собствена истина, тогава преставаме да сме жертви. Парадоксално, нали? – именно съзнателното жертване на нещо, ни освобождава от манталитета на жертвата. Когато решим да платим цената на своята собствена свобода и цялостност, жертвата, която правим, престава да бъде жертва, а източник на вътрешна сила… също така и ние преставаме да сме жертви, а ставаме творци на своя живот.

Цитатите тук са от книгата- „К.Г.Юнг – Автобиография – спомени, сънища, размисли“, записани и издадени от Аниела Яфе, 1994