публикувано 22.12.2009 от Камелия Хаджийска в Лечебни истории
 
 

Магическата купичка за просия

Една история, разказана и коментирана от Ошо

„Когато ти желаеш нещо, твоята радост зависи от това нещо. Ако нещото го няма, ти си нещастен; ако ти го дадат си щастлив. Но само за момент! Това също трябва да бъде разбрано. Когато и да е удовлетворено твоето желание, то е само за момента, в който усещаш радост. То е много убягващо, защото в момента, в който го задоволиш, умът ти започва да иска още, да иска нещо друго.

Умът съществува в желаенето; следователно той никога няма да те напусне, ако има желание. Ако си без желание, умът изчезва веднага. Това е цялата тайна на медитацията.


Един просяк почукал на вратата на императора; било е ранна сутрин. Императорът излизал навън за сутрешната си разходка в красивата си градина, иначе би било невъзможно за просяка да го срещне. И затова в дадения случай не е имало кой да отстрани просяка от пътя му.

Императорът казал: “Какво искаш да ти дам?” И просякът отговорил: “Преди да ме попиташ какво искам, си помисли отново”. Императорът никога не бил виждал преди това човек да изглежда така лъвски; той бил участвал във войни; печелил бил битки, показал бил ясно, че никой не е по-могъщ от него и изведнъж този просяк да му каже:  “Помисли си още веднъж, защото може и да не успееш да го осъществиш моето желание”.

Тогава кралят му казал, “Не се тревожи, нека това да бъде моя грижа; просто поискай това, което искаш и то ще бъде направено”. Просякът му отговорил: ”Виждаш ли паничката ми за просия? Бих искал да я напълниш; няма значение с какво, единственото условие е да бъде напълнена, да бъде пълна. Ти все още можеш да кажеш не, но ако кажеш да, тогава поемаш риск.”

4X5 originalКралят се разсмял, това било просто една купичка за просия … и той трябвало да бъде предупреждаван за такова нещо? Казал на министъра си да напълни купичката с диаманти, така че просякът да знае с кого си има работа. Тогава просякът отново му казал: “Помисли отново.” И скоро станало ясно, че просякът бил наистина прав, защото в момента, в който диамантите били изсипани в неговата купичка, те просто изчезнали!

Слухът за станалото започнал да се разпространява като пожар из столицата; хиляди хора пристигнали, за да гледат. Когато скъпоценните камъни изчезнали в купичката, кралят казал: “Извади цялото злато и сребро, всичко! Цялото ми царство, всичко мое са предизвикани!” До вечерта всичко било изчезнало и единственото, което било останало, били двама просяци – този, който винаги е бил просяк, и кралят.

Кралят казал: “Преди да те помоля за прошка затова, че не се вслушах в твоите предупреждения, моля те, кажи ми тайната на просешката купичка”. Просякът казал: “Няма тайна. Аз го полирах, направих така, че да изглежда като купичка, но това всъщност е човешки череп. Ти можеш да наливаш в него всичко и то просто изчезва.”


Историята е изключително значима. Замислял ли си се някога за твоята купичка за просия? Всичко изчезва – власт, сила, респект, богатство – всичко изчезва и твоята купичка за просия си отваря устата за още и още. И това “още” те отвежда настрани от “сега”.  Желанието, копнежът за нещо друго те отклонява от точно този момент. Има само два вида хора в света: болшинството са тези, които бягат след сенките; техните купички за просия ще останат с тях докато не влязат в гроба. И едно съвсем малко малцинство, един на милион, който спира да препуска, отпуска всичките си желания и не иска нищо – и изведнъж намира всичко вътре в себе си.“