публикувано 21.05.2013 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Енантиодромия

Енантиодромия е този природен закон, според който всичко рано или късно се превръща в своята противоположност. За първи път описан от Хераклит като „закона за протичането назад“, той заема централно място в юнгианската аналитична психология и психотерапия, обяснявайки начина, по който протича взаимодействието между противоположностите. Според Юнг принципът на енантиодромията е толкова важен, защото управлява всички цикли на естествения живот и съдържа обяснението как се разгръщат във времето различните процеси – от май-малките до най-големите.

Не е трудно от личен опит да открием действието на този принцип в най-основния естествен цикъл в живота ни – раждането и смъртта. Рано или късно всяко раждане води до смърт, т.е. превръща се в своята противоположност. И това е валидно не само за нещата в нашия непосредствен личен опит  – такива като превръщането на младостта в старост, редуването на деня и нощта, бодърстването и почивката, глада и ситостта. То обхваща и по-големите цикли, които надхвърлят рамките на един човешки живот – такива като възхода и упадъка на големите цивилизации, раждането и умирането на звезди и галактики. Енантиодромията е не само законът, който описва разгръщането на процесите във времето, но и средството да разберем какво е скритото от погледа ни съдържание, т.е. да разберем динамиката между съзнаваната и несъзнаваната психика – основната тема на интерес в психологията.

Тъй като психичният живот се характеризира с цялостност, всяка едностранчивост на съзнателната ни нагласа се компенсира с противоположно съдържание на несъзнаваната ни психика. Така както тялото ни е „бременно“ със смъртта, а младостта, макар и не толкова видимо, носи в себе си скритите процеси на стареене, така и съзнателната ни нагласа носи като своя сянка едновременно противоположна на себе си несъзнавана нагласа. Пример за това е че подсъзнанието на екстраверта е интровертно, а подсъзнанието на интроверта е ектравертно.

Съществуването на противодействащи сили не само е условието за пораждане на енергия (първия закон на термодинамиката), но тези противодействащи сили са и „неизкореними и необходими предусловия на целия психичен живот“ (Юнг, CW 14, para. 206). Енантиодромията е принципът, който обяснява как протича взаимодействието между тези противоположности и ни помага да разберем динамиката на огромен спектър от психични явления – от това как потиснати съдържания в психиката ни по-късно се манифестират под формата на психични проблеми с обратен спрямо настоящата ни ситуация знак, до психологическата символика на Христос като архетипът на цялостната личност и неговия енантиодромичен отговор – Антихриста.

Тласкани от движения с по-малка или по-голяма амплитуда ние постоянно се движим между полюсите на противоположни психични състояния. Дори хората с късмета да имат дългогодишни пълноценни партньорски връзки знаят, че в техните взаимоотношения периодите на близост и отдалечаване също се редуват.  Енантиодромията е принципът, който се грижи да опознаем и двете части на спектъра, да имаме опит с  противоположните прояви на едно и също нещо, той е връзката между противоположностите. Тя е условието да се придвижваме от единия край на махалото към другия така че да имаме преживяване и на двата аспекта на даден архетип, придобивайки по този начин цялостност – основното условие за интегриране на този архетип в психиката ни.

В неосъзнато си състояние ние се подчиняваме на този закон като всичко останало в природата – люшкаме се между противоположните страни на махалото, безпаметно повтаряйки редуването на едното състояние с неговата противоположност. Гневим се и след това се чувстваме виновни и разкаяни, отдаваме волята си на нещо друго извън нас и след това възставаме бунтовно казвайки, че никой никога повече няма да има власт над нас. Първият ми съзнателен спомен от подобна ситуация е от времето, когато все още бях студентка по психология и моята по-малка братовчедка ме попита защо нейна съученичка, която била най-плахото и сговорчиво момиче в класа сега се е превърнала в точно обратното – станала е много аргесивна и трудна за общуване. Тогава не знаех какво да й отговоря, но въпросът й остана в съзнанието ми. Сега вече знам – отговорът е „енантиодромията“. И в моя досегашен личен и професионален опит вече има много нови подобни примери – живи доказателства за валидността на този принцип в живота ни.

Според Юнг природата на архитипите е противоречиво двойнствена и затова ние можем да интегрираме дадено архетипно съдържание едва когато осъзнаем всички аспекти от неговия спектър. С други думи, ако току-що сме се запознали с учението на Буда за средния път и сме решили, че много ни харесва и затова ще се придържаме към средата, но ако досега сме били само в едната крайност и не знаем как изглежда другата, няма как да можем да скочим направо в средата. Разбира се, може да продължим да флиртуваме с идеята за психичната цялост в умовете си, но ако искаме тя да стане реалност в живота ни, ще трябва да платим цената от срещата с тъмната ни страна и съпътстващата това болка.

В същността си познаването на принципа на енантиодромията ни помага да сме по-мъдри и осъзнати за естествените цикли в живота. То не може да ни помогне да спрем потока на живота, който рано или късно започва да „тече наобратно“, но може да ни помогне да съзреем и да сътворим нещо ново от своя опит в света на протовоположноситте. Именно „новото“ нещо е „средното“ нещо, то е „третото“ решение, с което намираме изхода от движението между крайностите. Намираме го не в средната точка на компромиса или на механичния баланс, а в третата точка отвъд полярностите – точката, от която се залюлява махалото. След това може да продължим да се движим в потока на живота, подчинявайки се на природните ритми, на приливите и отливите, на деня и нощта, но вече освен този, който се движи заедно с махалото, на вътрешната ни психична сцена ще се е появил още един участник – този, който наблюдава този, който се движи.

„Всичко тече, всичко се променя“ е един друг закон, също формулиран от Хераклит. Заедно със закона за „протичането назад“, т.е. енантиодромията, те двата всъщност описват вечния кръговрат на нещата. Този вечен кръговрат между раждането и смъртта е същото, което в будизма се нарича колелото на времето. Целта на просветлението е да излезем от това безкрайно движещо се колело. Третият вид страдание е началото на този процес. Неговият край е когато съзнанието ни трайно се установи в центъра на това колело – там, където протиивоположностите изчезват – защото всичко е Едно.

Камелия